„Исках да те видя, защото се очертава такъв компромис – Вебер на парламента, ти на комисията... Знаеш кое ни е важно – механизма, Шенген, реформите, които по твоя списък правим в съдебната система“. Думите са на министър-председателят Бойко Борисов към водещия кандидат на социалистите за следващ председател на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс. Срещата между двамата бе излъчена на живо във Фейсбук профила на премиера миналата нощ. Записът спира, когато Тимерманс казва: "Не съм сигурен, че трябва да записваме всичко това".
Тези няколко изречения сякаш разкриват конкретните цели, с които българският премиер участва в преговорите между лидерите на страните от ЕС – влизането в Шенген, отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и борбата с организираната престъпност и борбата с корупцията, както и осъществяването на реформата в съдебната система, която да включва механизъм за разследване и отстраняване на т.нар. „трима големи“. Тимерманс бе лицето на Еврокомисията, който досега най-гласовито призоваваше България за напредък. Макар и не в прав текст, поставянето на тези въпроси в контекста на подкрепата за Тимерманс, може да бъде тълкувано и като условия.
Няколко часа по-рано няколко премиери от ЕНП се противопоставиха на договорения от Германия, Франция, Испания и Холандия компромис - Тимерманс (ПЕС) да оглави Европейската комисия, а Вебер (ЕНП) да стане председател на Европейския парламент.
Съдебната реформа и падането на мониторинга
Механизмът за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и борбата с организираната престъпност и борбата с корупцията, известен като CVM - Cooperation and verification mechanism, е наложен на България и Румъния от приемането им в ЕС през 2007 г. заради проблемите с върховенството на закона. За България той често е повод за вътрешни и външни критики затова, че държавата ни така и не успява да се справи с проблемите в съдебната система, които да доведат до конкретни и реални резултати.
През април Франс Тимерманс, в ролята си на зам.-председател на ЕК, направи заключение, което рядко е заявявано от европейските политици на висши постове – България и Румъния са пример за това, че въпросите, свързани с върховенството на закона, трябва да се решат преди приемането на страните в блока. Заедно с това той заяви, че въпреки обещанието на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер CVM да падне до края на мандата на тази комисия, това едва ли ще се случи. Все пак е важно да се подчертае, че до решение на отпадането на мониторинга може да се стигне само с единодушно решение на страните членки на ЕС.
"Тримата големи"
В последните седмици в България тече дебат около предложенията на правосъдния министър Данаил Кирилов за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Тези предложения предизвикаха реакция от страна на Съвета на Европа, който не счете като добра промяна възможността за разследване на председателите на ВКС и ВАС. Редица европейски институции не веднъж са говорили за създаване на възможност за контрол и разследване на главния прокурор като ключов фактор в изграждането на работеща съдебна система, но никога не са споменавали за въвеждане на контрол над председателите на висшите съдилища. Евентуалното отпадане на механизма или дори приемане на готвената реформа биха били големи победи за Борисов и управлението.
Влизането в Шенген
Влизането в Шенген остана един от последните лостове за натиск за реформи в България. В последните няколко месеца представители на страни членки изказаха резервираност по отношение на влизането на страната ни в Шенгенското пространство. Най-ясно това изрази външният министър на Холандия Стеф Блок – „За да се съгласим България да влезе в Шенгенското пространство, народът на Холандия трябва да е уверен, че пазите стриктно границата на ЕС и се борите с корупцията и трафика на хора”, каза той в началото на юни. Това изказване за пореден път очерта проблемите с върховенството на закона, а фактът, че бе посрещнато с остра реакция от близки до властта медии, подчерта голямата цел на външната ни политика и проблемите с нейното реализиране.
В крайна сметка, както отпадането на CVM, допускането на България до Шенген може да стане само след единодушно гласуване в Съвета на ЕС.
Важните за Борисов неща не могат да бъдат изпълнени от Тимерманс, дори той да бъде избран за председател на ЕК. На среднощната среща обаче Борисов предаде съобщението – какво иска България срещу подкрепа за кандидата на социалистите, който пък, може би, ще трябва да го предаде на членовете на Съвета на ЕС.
