Изказване на турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу по време на предизборен митинг предизвика напрежение между Анкара и София. В публична реч в четвъртък той е заявил, че Турция е оказала натиск върху България за промени в закона за вероизповеданията, който беше приет на второ четене в четвъртък с гласовете на ГЕРБ и ДПС.
Заради думите му турският посланик у нас е привикан в Министерството на външните работи (МВнР), „Обединени патриоти“ искат обяснение от правителството, а БСП призовава президента да наложи вето върху закона и да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).
Какво каза турският министър?
„Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“, е заявил Чавушоглу.
У нас за изказването на министъра първо съобщи Вилдан Байрямова в OffNews. Думите на Чавушоглу са цитирани от няколко турски сайта, които се позовават на информация от Анадолската агенция.
Турският първи дипломат допълни, че „сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти“ и в опит да се намери решение, той се свързал със София. Не се съобщава с кого точно.
Какво предвижа законът?
Според новите текстове в закона за вероизповеданията дълговете им могат да се разсрочват до 10 години.
Предишният вариант на промените, внесени от Цветан Цветанов (ГЕРБ) и Мустафа Карадайъ (ДПС), предвиждаше опрощаване на дълговете на вероизповеданията, които са в размер на общо над 8,2 млн. лв. По-голяма част от тях са задължения на Главното мюфтийство (около 8,1 млн. лв.).
След приемането на текстовете на първо четене премиерът Бойко Борисов заяви, че те са необходими за запазвне на „националната сигурност“. След острата обществена реакция обаче ГЕРБ предложи варианта с разсрочването на дълговете, вместо опрощаването им, с което предизвика недоволството на ДПС.
„Обединени патриоти“ настояваха вероизповеданията, които получават държавна субсидия, да финансират допълнително дейността си само от източници на доходи в България, но това предложение беше отхвърлено.
Реакциите
Думите на Чавушоглу предизвикаха остри реакции от страна на партиите от коалицията „Обединени патриоти“ и от БСП.
"Обединени патриоти" са внесли искане за изслушване на Екатерина Захариева в парламента, съобщи председателят на ПГ "Обединени патриоти" и лидер на "Атака" Волен Сидеров.
БСП поиска президентът Румен Радев да наложи вето и да свика КСНС по въпроса, главният прокурор Сотир Цацаров да започне разследване, а премиерът Бойко Борисов да даде обяснение. Левицата призова също „Обединени патриоти“ да напуснат парламента, защото „в противен случай ще означава, че и те провеждат подобна политика“, каза лидерката на БСП Корнелия Нинова.
МВнР: Не е допусната намеса
Българската министърка на външните работи Екатерина Захариева определи в петък изказването на Чавушоглу като „крайно неприемливо“ и изтъкна, че България не се е поддала на натиск.
Тя привика за обяснение посланика на Турция у нас Хасан Улусой.
По-рано пресцентърът на МВнР съобщи, че Захариева е разговаряла по телефона с Чавушоглу по негово искане. Според съобщението на МВнР по време на разговора Чавушоглу е изразил притеснения, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност. Захариева пък е казала, че поправките гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания.
„България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана“, отбелязват от МВнР в съобщението. В него се намеква, че речта на министъра е форма на предизборна агитация. В Турция предстоят местни избори в неделя.
„Не е добре да използваме съседните държави в предизборните си кампании, нещо, което, за съжаление, чувам, че и госпожа Нинова се е опитала днес да направи“, отбеляза Захариева.
