Какво стана през уикенда?
Армията, лоялна към непризнатия от САЩ, Канада и почти целия ЕС Николас Мадуро, спря достъпа на хуманитарна помощ от Колумбия и Бразилия. Тя откри огън срещу протестиращите по граничните пунктове, като уби двама и рани над 300 души. Три от четирите камиона с помощи от Бразилия бяха опожарени. Кораб с помощи, потеглил от Пуерто Рико, беше върнат обратно в международни води. Властите обявиха, че прекратяват дипломатическите си отношения със съседна Колумбия. Правителството затвори всички потенциални пътища, по които хуманитарна помощ е възможно да влезе в държавата.
Как се стигна дотук?
Опозиционният лидер Хуан Гуайдо, който е признат от редица държави за изпълняващ длъжността президент беше обещал, че „хуманитарна лавина“, съставена от стотици хиляди доброволци и превозна техника, ще започне да внася и да раздава храна и лекарства, събрани в различни точки извън Венецуела. Беше планиран и благотворителен концерт с участието на звезди от попмузиката, който се състоя на 22 февруари в граничния колумбийски град Кукута. Но в същото време се състоя и проправителствен концерт от другата страна на границата. Позовавайки се на мощната кампания на САЩ, целяща да го свали от власт, Николас Мадуро обяви плана за доставка на хуманитарна помощ за шоу, чрез което Вашингтон ще получи оправдание за военна намеса. Президентът направи всичко възможно да спре доставката на тази помощ.
Имат ли нужда хората във Венецуела от помощ?
Доброволчески организации във Венецуела твърдят, че страната е в състояние на „комплексна хуманитарна криза“, породена от недостига на храна и лекарства и подсилена от отказа на правителството да предприеме адекватни мерки в битката с глада и болестите. Брутният вътрешен продукт в страната е паднал наполовина, откакто Мадуро пое властта през 2013 г. Според някои изчисления годишната инфлация през 2018 г. е достигнала 1 милион процента. Правителството не публикува статистики, но според проучвания на 3 местни университета повече от 9 от всеки 10 венецуелци печели твърде малко, за да си позволи достатъчно храна. Повечето от основните лекарства са недостъпни, а здравната система практически не работи. Например проучване на 40 обществени болници от последния месец показва, че 75 % от тях нямат морфин, а повече от половината нямат инсулин. Доктори отчитат, че повече от 1500 пациенти са починали в тези болници само през последните месеци, заради липсата на лекарства и оборудване. Близо 80 са загубили живота си, заради спиранията на електричеството.
Болести като малария, дребна шарка и дифтерия, които са били пред унищожение във Венецуела, в момента се разпространяват безконтролно. Хора с хронични заболявания като рак, ХИВ и сърдечни болести в голямата си част не могат да получат лечение. Въпреки това дори и голяма хуманитарна помощ няма да реши кризата. Необходимо е възстановяване на икономиката и здравната инфраструктура, както и на хранителния и селскостопански сектор в страната. Експерти признават, че дори и няколко тона помощи да бъдат допуснати в страната, това ще бъде капка в морето.
Каква е позицията на правителството?
Правителството от самото начало каза, че няма да допусне помощта да влезе в страната. То признава, че е изправено пред икономически трудности, но ги обяснява с падането на цената на петрола и американските санкции. Правителството на Мадуро признава, че има нужда от помощ, но я търси от друго място: то заяви, че Русия ще изпрати в страната 300 тона с помощи - нещо, за което Владимир Путин заяви, че не знае. Администрацията на Мадуро също така подписа споразумение с УНИЦЕФ и ФАО за подпомагане на изхранването на деца.
Има и други противоречия: макар да признава тежката икономическа ситуация, Мадуро твърди, че извършва революция в полза на бедните с програмата си за доставка на евтини, но основни провизии. Според него програмата помага на над 7 милиона домакинства. Властите отричат и размера на кризата, която е основният фактор за емиграцията на милиони венецуелци. По последни данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците най-малко 3.4 милиона души, повече от една десета от населението, сега живеят извън държавата, като повечето от тях са я напуснали в последните 2 години.
Основната теза на правителството на Мадуро е в това, че хуманитарната криза и изпращаните помощи са само претекст за военна намеса на САЩ, подпомогната от съседни държави като Колумбия.
Според международното право всяко управление е длъжно да даде съгласие за раздаването на храна и медикаменти, когато е застрашено оцеляването на населението, но само когато това е хуманитарна и безпристрастна помощ. А в случая има съмнения дали тази помощ няма политически характер. „Пратка с помощи, които си стоят на границата, докато САЩ упрекват режима, е политическо шоу, а не хуманитарно подпомагане“. Това написа в Туитър бившият директор на Американската агенция за подпомагане при кризи Джереми Конъндук.
За какво е конфликтът?
Президентът Мадуро започна втория си мандат на 10 януари, но опозицията го провъзгласи за узурпатор, твърдейки, че резултатите от изборите на 20 май 2018 г. са били фалшифицирани. САЩ, Канада и почти всички държави от ЕС и Латинска Америка подкрепиха Хуан Гайдо, който е лидер на Националната асамблея, за изпълняващ длъжността президент до провеждане на нови избори. Според члена на конституцията, на който опозицията се позова, изборите трябва да бъдат проведени в рамките на 30 дни, въпреки, че поддръжници на Гуайдо обявиха, че срокът нито е осъществим, нито желан. Според тях честни избори не могат да бъдат проведени толкова скоро, въпреки че конституцията го постановява.
В допълнение към президентската криза Венецуела е изправена пред изостряща се социална криза, предизвикана от срива на икономиката, изострен от търговските санкции наложени от САЩ. Кризата се превръща в регионална за държавите в Латинска Америка и Карибския басейн, заради масовата емиграция на венецуелски граждани. След като администрацията на Доналд Тръмп пое лидерска роля в колицията, настояваща за оставката на Мадуро, ситуацията във Венецуела се закрепи за глобалните геополитически битки. В своя реч от 18 февруари в Маями Доналд Тръмп описа битката като ключов регионален, дори глобален опит за връщането на социализма, което би породило нова Студена война. Подминавайки споменаването на останалите държави в коалицията, Тръмп заяви, че опозицията във Венецуела ще победи, защото „САЩ, една наистина велика нация, стои зад Вас“.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
