Отношенията между Италия и Франция все повече заприличват на задънена улица. Миналият четвъртък Франция отзова посланика си в Рим и заговори за "серия провокации" от италианското правителство. Нещата се влошиха още откакто в Италия властта пое правителството на популистите от Движението „Пет звезди“ и крайно дясната партия „Лига“ - формации, които Макрон определя като "популистка проказа", а те пък му отмъщават, като се срещат с "жълтите жилетки". Но как се стигна до всичко това? По всичко личи, че проблемите между двете страни не са точно от вчера.
Големите колониалисти
Конфликтите между двете държави са от няколко века, казва пред френския „Льо Монд“ проф. Мари-Ан Матард-Бонучи, която е специалист по съвременна история на Италия. Тя напомня как в края на 19-и век Тунис минава под протектората на Франция и как по-късно, по времето на Мусолини, Франция осъжда окупирането на Етиопия от страна на Италия.
Големият „колониален“ конфликт обаче е съвсем скорошен и е свързан с разпределението на влияние в бившата италианска колония Либия. След падането на режима на Муамар Кадафи Италия е от първите държави, които се опитват да оглавят усилията за създаване на ново правителство в Триполи. Но точно тогава се намесва и Франция - държава, която има активно участие в бомбардировките, довели до свалянето на бившия диктатор. Франция, наред с Русия и Египет, застава зад генерал Халифа Хафтар и му доставя оръжие за борбата срещу терористични групи, увеличавайки влиянието му в страната. Според италианците обаче това е бил просто опит да се подкопаят техните усилия и тези на ООН в полза на едно правителство, стремящо се към национално обединение. Вътрешният министър и лидер на „Лига“ Матео Салвини стига и по-далеч, като заявява, че интересите на Франция в ситуацията са свързани само с тези на френската петролна компания "Тотал", която се конкурира за добива на петрол в страната с италианската държавна Ени.
Защо идват и какво се случва с имигрантите
Един от поводите за отзоваването на френския посланик в Рим стана изказване на коалицинния партньор на Салвини и лидер на популисткото движение „Пет звезди“ Луиджи Ди Майо, който заяви, че Франция никога не е спирала да колонизира Африка и че имигрантските вълни идват поради факта, че Париж забавя икономическото развитие на бившите си колонии. Според него Франция би била извън първите 15 икономики в света, а не в първите 6, ако спре експлоатацията на бившите си колонии.
Темата с имигратите беше и тази, която всъщност разпали конфликта между двете страни. През изминалата година, когато Италия отказа да приеме кораби с имигранти на своите пристанища, Париж отправи остри критики към наскоро встъпилото във власт правителство в Рим. Коалиционните партньори от „Пет звезди“ и „Лига“, чиито кампании бяха свързани с изразяването на недоволство към мигрантските вълни, реагираха остро на тези обвинения и отговориха, че Франция връща огромна част от имигрантите, които достигат границата й. В последните години Италия е от държавите, които приемат най-много имигранти, а темата заема челно място в обществения и политическия живот.
Стигна се дотам, че преди няколко седмици Италия обвини пряко Франция за смъртта на над 170 имигранти във водите на Средиземно море.
Лесният враг и предстоящите избори
Анализите на "Блумбърг", "Политико" и "Индипендънт" дават и още един аспект на конфликта. Със започналото оттегляне на Ангела Меркел от сцената на активната политика Еманюел Макрон се превръща в главното лице на проевропейската политика. От своя страна двете властващи в Италия партии защитават силни антиевропейски позиции. Така Франция се превръща в най-удобния враг, към който двамата италиански лидери могат да насочат външнополитическите си атаки.
За Ди Майо въпросът с "врага" е от съществено значение, след като един от малкото му външнополитически партньори Найджъл Фараж подаде оставка като лидер на евроскептиците от британската UKIP. Положението за лидера на „Пет звезди“ е още по-тежко, след като последни проучвания показаха, че партията му губи позиции за сметка на „Лига“, а Салвини вече започва да търси нови потенциални съюзници, с които да управлява. Поради всичко това при посещението си във Франция преди няколко дни Ди Майо се срещна с лидерите на опозиционното на Макрон движение на „жълтите жилетки“, което също бе изтъкнато като основна причина за оттеглянето на френския посланик от Рим.
В същото време, в желанието си да не остава в сянка на коалиционния си партньор, Салвини реши директно да атакува Макрон, заявявайки в пост във Фейсбук, че Франция има „лошо правителство“ и „лош президент“, добавяйки, че френският народ заслужава нещо по-добро и европейските избори през май месец ще дадат добър сигнал в тази посока. Малко по-късно човек от щаба на Салвини публикува снимка с него и Марин Льо Пен с наслов, че двамата са най-големият кошмар на френския президент. Лидерът на крайнодясната „Лига“ се опитва да създаде широк съюз, включващ Льо Пен, унгарския премиер Виктор Орбан и десни партии от още няколко страни за предстоящите европейски избори.
Вместо заключение
Засега не изглежда, че нещата скоро ще се променят. Италия все така иска Франция да приема повече имигранти. Макрон пък надали ще се откаже от мнението си, че управляващите италиански партии са „популистка проказа“. Франция губи и търпение към липсата на общо решение на управляващите в Италия за проекта за близо 9 милиарда евро за високоскоростна жп линия между Лион и Торино.
Междувременно за Европа става актуален въпросът дали след Брекзит отношенията между държави членки на различни политически позиции ще протичат по този начин или ще приличат повече на отношенията между Франция и Германия.
