Повече от 250 милиона души по света пишат на кирилица. Въпреки
че азбуката е създадена в България, шрифтовете, които използваме, са малко и предимно с руски произход.
“Разликата между българската и руската форма е в малките букви. В българската има долни и горни дължини и формата е близка до някои от латинските”, разказва художникът Кирил Златков. Той е приел популяризирането на проблема за своя кауза. Неговият “Манифест за кирилицата” вече събира последователи онлайн.
Днес можем да срещнем и българската, и руската форма в различни книги - въпрос на предпочитание от страна на издателите. В миналото обаче това има друго обяснение и то е пряко свързано с технологията. Повечето български печатници след 1944 година започват да работят с готови руски комплекти наборни шрифтове.
През 1708 година, Петър I започва реформа, чиято цел е да замени съществуващите църковнославянски стилове. Тогава част от малките букви стават умалени форми на главните. “Българският вариант е много по-хармоничен, притежава много по-раздвижена линия на реда и не е така монотонен”, твърди Златков.
Българската форма на кирилицата преживява своя Ренесанс между 60-те и 80-те години на 20 век, предимно в заглавия, афиши и плакати.
За 24-годишния художник и графити артист Макс Дребов начинът на изписване е по-малко политически и повече естетически проблем:
“Излизам, намирам място и почвам да рисувам, основно си играя с буквите. Те са моят начин да се изразявам”, споделя Макс.
че азбуката е създадена в България, шрифтовете, които използваме, са малко и предимно с руски произход.
“Разликата между българската и руската форма е в малките букви. В българската има долни и горни дължини и формата е близка до някои от латинските”, разказва художникът Кирил Златков. Той е приел популяризирането на проблема за своя кауза. Неговият “Манифест за кирилицата” вече събира последователи онлайн.
Днес можем да срещнем и българската, и руската форма в различни книги - въпрос на предпочитание от страна на издателите. В миналото обаче това има друго обяснение и то е пряко свързано с технологията. Повечето български печатници след 1944 година започват да работят с готови руски комплекти наборни шрифтове.
През 1708 година, Петър I започва реформа, чиято цел е да замени съществуващите църковнославянски стилове. Тогава част от малките букви стават умалени форми на главните. “Българският вариант е много по-хармоничен, притежава много по-раздвижена линия на реда и не е така монотонен”, твърди Златков.
Българската форма на кирилицата преживява своя Ренесанс между 60-те и 80-те години на 20 век, предимно в заглавия, афиши и плакати.
За 24-годишния художник и графити артист Макс Дребов начинът на изписване е по-малко политически и повече естетически проблем:
“Излизам, намирам място и почвам да рисувам, основно си играя с буквите. Те са моят начин да се изразявам”, споделя Макс.