Умиращо изкуство. Какво става с творбите, възпели диктатора на Узбекистан
Изложбата е открита през февруари 2018 г. в Ташкентския дворец (на снимката), където Каримов живее и работи до смъртта си през 2016 г.
Посетители в галерията. Работник в музея разказа пред "Свободна Европа", че повечето от картините са били собственост на самия Каримов, а други са поръчани специално за изложбата.
Портрет на младия Ислам Каримов на входа на музея. Творбата е озаглавена "Спомен от студентските години". Роден в Самарканд, Каримов учи икономика, преди да се издигне до редиците на съветските плановици.
Каримов на фона на импресионистки градски пейзаж от Узбекистан. По време на своето 25-годишно управление някогашният съветски апаратчик се превърна в президент до живот, без никога да се е явявал на демократични избори. Режимът му се свързваше с полицейски методи на управление и постоянни изтезания.
Платно от 2005 г., изобразяващо Каримов, който се моли с местни старейшини. Той бе известен и с бруталната си кампания срещу ислямстките радикали и техните симпатизанти.
Гигантска картина, изобразяваща Каримов в компанията на тигри, които често се представят като негови „духовни животни“. Заедно са изправени срещу ято лешояди, които местен гид описва като символ на „ислямския тероризъм“.
Картина от 1993 г., на която Каримов държи момиче под експлоадиращи фойерверки. Един от най-скандалните случаи, свързвани с режима му, бяха сблъсъците между антиправителствени протестиращи и узбекски сили за сигурност през 2005 г. в източния град Андижан, при които бяха убити стотици.
Детайл от битка с тигър.
Картина от 2017 г., изобразяваща известен мотив от медресе в Самарканд.
Млади посетители на музея си правят селфи пред платно с Каримов.
Маслено платно, на което Каримов е нарисуван като оратор пред Общото събрание на ООН. Цялата изложба е озаглавена „Сърцето, прегърнало вселената“. По време на управлението на Каримов узбекистанската икономика се мъчеше да излезе от десетилетия на изолация и бедност, въпреки че през последното десетилетие от режима му се наблюдаваше стабилен икономически растеж.
Детайл от картина от 2017 г., изобразяваща бъдещето на Узбекистан както го е видял художник, нает от правителството.
Изложени са и бронзови бюстове и статуи на Каримов. Изложбата е достъпна всеки работен ден и включва безплатен превод на английски, узбекски или руски език.
Портрет на Каримов в тийнейджърска възраст.
Сцена от бедствието в Аралското море (долу вляво) е вплетена в мащабна картина, изобразяваща среща в ООН.
Бронзова статуя на Каримов в изложбената зала.
Чинии с лика на Каримов се продават в Самарканд. Скоро след публикуването на тази снимка на 4 август миналата година, местните власти съобщават, че са преустановили търговията с подобни сувенири. Междувременно журналисти от държавната телевизия твърдят, че им е било наредено да не споменават името на покойния президент в ефир преди втората годишнина от смъртта му, като очевиден опит да се фокусира общественото внимание върху наследника му Шавкат Мирзийоев.