Голготата на жените в началото на 20 век

Златю Бояджиев, "Зафирка", 1940 г. Една от най-емблематичните творби на автора от този период. Две години по-рано жените над 21 години получават право да гласуват, но не и да бъдат избирани.

Кирил Цонев, "Жена със зелена рокля", 1929 г. Картината е рисувана в Германия и пренесена в България. През 20-те и 30-те години броят на вестниците и списанията, които се занимават с женска мода, рязко се увеличава.

Екатерина Савова Ненова, "Портрет на Герда Ангелушева", 1941 г. Художничката е член на различни дружества и активно участва в няколко женски организации, създадени през 30-те години на 20 век.

Асен Дочев, "Портрет на жена ми". През 1937 г. жените майки от законен брак вече могат да гласуват в местни избори. Все още обаче не могат да бъдат избирани.

Тодорка Бурова, "Автопортрет". Жените в изкуството започват да си проправят път след дълги години на властващи патриархални традиции.

Карл Йорданов, "Женски портрет", около 1938 - 1940 г. През 1938 г. право да гласуват в парламентарни избори вече получават и разведените жени, и вдовиците. Условието е да са над 21 години.

Вера Лукова, "Сестра ми", 1941 г. Лукова е една от основателките на "Българското дружество на художниците" през 1931 г. През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права.

Асен Василиев, "Две приятелки", 1930 г. Един от малкото примери в българското изкуство по това време, показващо две жени, които се забавляват.

Как в началото на 20 век жените си проправят път в един свят, подвластен на патриархални догми.