Като дете всеки семеен празник за нея означава нов сценарий за представление. От малка се занимава с изкуства, но едва на 29 години намира своя път – режисурата. Сега тя е и сценарист, и продуцент, а понякога и художник и иска да разказва историите на жените.
Тя е Зорница София Попганчева или по-позната само като Зорница София. В събота филмът ѝ "Майка" спечели наградата за пълнометражен игрален филм на кинофестивала във Вуковар, Хърватия.
В главните роли във филма влизат Дария Симеонова, Леон Лучев и Дария Димитрова.
Филмът разказва историята жена, която не може да има деца, но намира начин да бъде "майка" за много деца в Африка и в България. Той е вдъхновен от историята на театралната режисьорка Елена Панайотова.
Тя е основател на "Лятна театрална академия за деца в риск" в Широка лъка и международната програма "Артисти за деца" в Кения.
Попганчева се запознава с нея преди повече от 15 години. Тя я включва в един от по-ранните си филми - "Модус вивенди" (начин на живот, лат.), в който разказва за хората, направили нетрадиционни избори в живота си.
Години по-късно тя иска да направи нов филм, в който да проследи развитието на тези хора, но в крайна сметка решава, че историята на Елена Панайотова заслужава да бъде разказана отделно.
"Изобщо не мислех, че правя филм за майчинството, по-скоро тръгнах с идеята как един човек трансформира травмата си в триумф с талант, упорство и отдаденост в работата", казва тя за Impressio.
Вижте също "Непреодолим импулс". Едуард Нортън, който оставя наследство далеч отвъд кинотоВ началото поради липса на средства екипът обмисля дали да не снима сцените, които трябва да са в Кения, в квартал "Факултета" в София.
"Слава Богу, че не го направихме!", казва тя и споделя, че след първите получени пари от Националния филмов център заминава за африканската държава. Първоначалната идея е филмът да се снима в Кисуму - мястото, където е работила Попйорданова, но то се оказва неподходящо заради проливните дъждове.
Режисьорката обаче има и друга идея. При първото си пътуване до Найроби тя открива, че има туристически сайтове, в които се предлагат туристически обиколки на тамошното гето - Кибера.
Задължителните спирки на тура са две - сиропиталище и място за снимки със сирачета. В крайна сметка, макар и по различен път, тя попада на същото сиропиталище, където е заснет и филмът.
"За мен това беше най-вдъхновяващият снимачен процес - главно заради децата, които се отвориха към нас", казва тя.
Вижте също Саид Рустайи, който беше осъден, защото отказа да цензурира филма сиЗа Зорница София изкуството е мощен генератор на промяна и с филма си се надява дори малко да е успяла да промени живота на децата в гетото. По време на премиерата на филма две от тях дори пътуват до Варна.
"Ако не вярвах, че с работата си можем да правим света по-добро място, сигурно щях да влагам усилия в нещо друго", казва тя.
Още от малка тя се насочва към изкуството. Нито един семеен празник не преминава без изготвен от нея сценарий за подобаващо представление.
Тя завършва живопис в Националната художествена Академия, специализира в Ню Йорк, а впоследствие завършва и режисура в НАТФИЗ. Има редица изложби по цял свят с видео арт инсталации, пърформанси и живопис.
Първият ѝ игрален филм е "Мила от Марс" и макар че той е само дипломен проект, печели няколко награди.
Във филмите ѝ често в центъра застава силната жена и макар изборът да изглежда съзнателен, тя казва, че просто разказва историите, които я вълнуват. Според нея във филмовото изкуство досега историите на жените са несправедливо по-малко от тези на мъжете, а тези разказани от женска гледна точка - дори още по-малко.
"Наш ред е, на жените-режисьори, да запълним тази пропаст с нашите истории, които не са още разказани. Ето дори ми е трудно да кажа "режисьорки", защото не е прието и някак не звучи сериозно", казва тя за "Жената Днес".
Освен "Майка" друг такъв неин филм е "Воевода", в който се разказва за живота на българската хайдутка Румена войвода.
Режисьорката вече работи и по нов проект. Името му е "Три килограма щастие" и в него отново се разказва за неконвенционална форма на родителство. Остава да видим дали и в него Зорница София ще заложи на персонажа на жената, която със силата си променя света около себе си.
Вижте също "Вдъхновението е загадъчна сила". Милен Русков и неговото книжовно възвишение