Журналистът от разследващия сайт BIRD Димитър Стоянов и съавторът на статия в изданието Ангел Алексиев са осъдени да платят общо 3000 лева на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Поводът са твърдения, направени от интервюиран събеседник в публикация на двамата автори от 2021 г.
Това стана ясно от решение на Софийския районен съд (СРС) от неделя, цитирано в позиция на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в сряда. АЕЖ определи като „опасна съдебна практика“ решението на съда да осъди авторите за чужди думи. Решението подлежи на обжалване.
Новината идва на фона на все по-често срещаната в България практика за завеждане на стратегически „дела шамари“ срещу медии и журналисти като форма на тормоз и спиране на неудобни разследвания. Ръстът на подобни дела беше отбелязан в годишния доклад на Амнести Интернешънъл през април тази година.
Вижте също Как депутат на ГЕРБ потърси сметка от агенти, които го проверяват за корупцияРешението по делото срещу авторите от BIRD идва и няколко години след като през 2021 г. българските служби и прокуратура проверяваха Лъчезар Иванов за евентуално пране на пари.
Тогава стана ясно, че депутатът от ГЕРБ е бил консултант на американска компания, която му е плащала в акции. Иванов е продал част от акциите си на борсата и така е генерирал голяма печалба, която е привлякла вниманието на разследващите.
През 2021 г. много медийни публикации, включително в Свободна Европа, отразяваха този казус.
За такава публикация става дума и в делото срещу двамата журналисти. През август 2021 г. те публикуваха текст, озаглавен „Помощ или подкуп? Какво се крие зад акциите на Лъчезар Иванов, разследвани от прокуратурата?“.
В материала е преразказано интервю с бизнесмен, който твърди, че е запознат с казуса на Иванов. Според бизнесмена продадените от депутата акции са представлявали „подкуп“. Фактът, че това твърдение принадлежи на интервюирания от авторите събеседник, а не на самите автори, е ясно посочен в текста.
Въпреки това Иванов заведе дело срещу Стоянов и Алексиев, а миналата седмица СРС реши, че двамата носят отговорност. Аргументът на съда гласи, че авторите е трябвало да проверят достоверността на твърденията на човека, от когото са получили сведения.
Подобно разбиране може да отвори вратата за цензура и автоцензура.АЕЖ
Според АЕЖ „подобно разбиране може да отвори вратата за цензура и автоцензура, в която журналисти да не смеят да взимат интервюта под угрозата, че могат да понесат отговорност за чужди думи“.
Организацията цитира и решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. В него е записано, че „наказването на журналист за съдействие при разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю, би възпрепятствало сериозно приноса на пресата за обсъждането на въпроси от обществен интерес“.
Решението на съда по делото срещу Стоянов и Алексиев влиза в конфликт с практиката на ЕСПЧ, добавят от АЕЖ.
Тази година България се изкачи от 71-о до 59-о място в годишния индекс за свобода на словото на „Репортери без граници“. Въпреки това организацията отбеляза, че страната не полага достатъчно усилия, за да се справи с делата „шамари“ (SLAPP дела) срещу журналисти.
През април 2024 г. вътрешният министър Калин Стоянов заведе дело „шамар“ за клевета на стойност 65 хиляди лева срещу Димитър Стоянов и Атанас Чобанов от BIRD заради техни разследвания за корупция. АЕЖ поиска оставката на Стоянов, който тогава беше част от правителството на „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ. Впоследствие Стоянов остана министър в служебното правителство с премиер бившия депутат от ГЕРБ Димитър Главчев и все още заема този пост.
През март 2023 г. застрахователната компания „Лев Инс“ заведе иск за 1 млн. лева срещу „Медиапул“ заради публикация, която цитира стенограма на Министерския съвет.
Вижте също "Политическа репресия". Как Калин Стоянов заведе дело шамар срещу разследващи журналисти