"Революционно". Как историята на една жена извоюва право на закрила за бягащите от домашно насилие

Ще я наречем Фиря, защото не я познаваме. Не би било безопасно да говорим с нея. Семейството ѝ и това на бившия ѝ съпруг я преследват и искат смъртта ѝ, макар да са минали години от бягството ѝ от Турция в България.

Въпреки това ще разкажем историята ѝ. Тя доведе до историческо решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16 януари тази година. То гласи, че жертвите на насилие, базирано на пола, ще могат да получават статут на бежанци.

До решението се стигна по запитване от България заради случая на Фиря. То ще засегне жени, въвлечени в принудителни бракове и жертви на домашно насилие, които са напуснали родните си държави. Жени със заплахи за живота от страна на собствените им семейства, които смятат, че съпругите и дъщерите им са накърнили семейната чест.

Решението е ключово, за да могат тези жени да получават международна закрила и дом в държави членки на ЕС. Вместо да бъдат връщани обратно там, където ги чака още насилие, преследване и дори смърт.

„Това е революционно решение за бежанското право“, казва за Свободна Европа адвокат Валерия Иларева от Фондацията за достъп до права (ФАР). Нейна е заслугата за отвеждането на случая на Фиря до СЕС.

„Правото еволюира“, добавя Илдико Отова от същата фондация. „Важно е да има решения, които подкрепят тази еволюция и дават надежда на много хора.“

Каква е историята

Фиря е жена от кюрдски произход, която идва от Турция. На ранна възраст тя се омъжва по принуда. Бракът е уреден от семейството ѝ. Фиря търпи физическо, психическо и сексуално насилие от съпруга си. В един момент събира сили и го напуска. Дори успява да се разведе.

Семейството ѝ обаче не приема новината лесно и не подкрепя Фиря. Особено баща ѝ. Той решава, че дъщеря му е нарушила семейната чест и културните норми на общността. Затова заслужава смърт.

„Започват да я преследват - и родното ѝ семейство, и вече бившият съпруг“, разказва Иларева. „Опитват се да я убият еднакво и от двете страни.“

Отначало жената търси помощ от турските институции, но без успех. Затова идва в България през юни 2018 г. Пътува до Германия, където има близък, и се опитва да получи закрила там.

Германските власти обаче се позовават на Дъблинския регламент, според който молбата за убежище трябва да се гледа от държавата от ЕС, в която търсещият закрила е пристигнал първоначално.

Налага се Фиря да се върне в България и да се обърне към Държавната агенция за бежанците (ДАБ). В молбата си тя описва през какво е преминала в Турция и на какво преследване е подложена от роднините си.

ДАБ обаче отказва да ѝ даде бежански статут и закрила. Обяснението е, че в историята ѝ става дума за „битови проблеми от криминален характер“.

Кой може да получи бежански статут

Според Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., известна още като Женевската конвенция, бежанец е човек извън страната си на произход, който има „основателни опасения от преследване“ по поне 1 от 5 признака:

• раса;
• религия;
• националност;
• политически убеждения;
• принадлежност към определена социална група.

За жените жертви на домашно насилие е ключов последният признак. Те самите обаче не мислят за себе си като част от социална група и не се представят така при търсенето на закрила. Бежанското право също не регламентира принадлежността им към група.

Допълнителна причина жени като Фиря да не попадат в дефиницията за бежанци е, че те не са преследвани от официални власти, а от „недържавни субекти“ - съпруг, родители и т.н.

Затова отказът на ДАБ да даде бежански статут на Фиря се потвърждава от две съдебни инстанции в България - включително от Върховния административен съд (ВАС).

Как се стига до решението на СЕС

След като получава финалния отказ от ВАС, Фиря се отчайва. „В България турските граждани могат буквално за часове да бъдат върнати в Турция“, казва адвокат Иларева.

В този момент на безнадеждност Фиря се допитва до терапевтката си и тя я съветва да потърси помощ от ФАР. Така жената се запознава с Иларева, която поема случая.

„От гледна точка на стандартния юрист това е един безнадежден случай, в който нищо не може да се направи“, казва Иларева.

„Но ние сме свикнали. При нас много често идват хора, които вече са изчерпали всички други възможности.“

Екипът на фондацията подава нова молба за закрила до ДАБ - законът го позволява. Събрани нови доказателства - заплахи от семейството и бившия съпруг на Фиря, които продължават да текат, както и документи от неефективните разследвания в Турция.

Цитирани са и Насоките за свързано с половата принадлежност преследване, приети от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) през 2002 г. Те интерпретират Женевската конвенция и подчертават, че насилието, основано на пола, може да представлява преследване и трябва да се взима предвид при разглеждане на молби за закрила.

ДАБ обаче отново отказва бежански статут на Фиря. От ФАР обжалват отказа пред съда. Този път магистратите решават да отправят запитване до СЕС дали жени като Фиря попадат в правната дефиниция за бежанци.

Една от основните задачи на СЕС е да тълкува правото на Европейския съюз по искане на националните съдилища на страните членки. По този въпрос той прави тълкуване за първи път. Решенията му са задължителни не само за България, а за всички страни от ЕС - за разлика от необвързващи документи като насоките на ВКБООН.

Какво означава съдебното решение

СЕС казва, че „жените в своята цялост могат да се разглеждат като принадлежащи към определена социална група, когато е установено, че поради своя пол те са изложени на физическо или психическо насилие, в това число домашно и сексуално насилие в държавата си на произход“.

Иларева и нейните колеги от други европейски страни наричат това тълкуване „исторически пробив“.

„Досега ДАБ винаги отказваше. После треперехме на кой съдия ще се падне делото и дали ще е по-чувствителен, защото нямахме обвързваща норма, на която да стъпим“, казва Иларева.

Вече норма има и тя ще бъде задължителна. Това не означава, че бежански статут ще се дава автоматично. За всеки човек, който подава молба за закрила, ще се прави индивидуална оценка дали има основателни опасения от преследване.

Решението на СЕС се отнася до всякакъв вид насилие, основано на пола, не само срещу жени. То дава и знак, че други висящи дела може да завършат положително - например делото за международна защита на жените, преследвани от талибаните в Афганистан.

Делото е добра новина и за жените, които са пострадали или застрашени от генитално осакатяване - „обрязването“ на външни женски полови органи без медицинска причина. Практиката е разпространена в Африка, Близкия изток, Латинска Америка и Азия. Международно призната е за нарушаване на човешките права и много засегнати жени търсят убежище в ЕС.

По случая на Фиря Административният съд - София-град ще заседава през март. Очаква се съдебната ѝ битка в България да завърши с получаване на бежански статут.

Правото се променя. А нагласите?

Валерия Иларева и Илдико Отова са съгласни, че решението на СЕС е знак за промяна в обществените нагласи към полово базираното насилие. Узрява разбирането, че то не е просто „битов“ проблем.

Чувствителността към насилието, основано на пола, дълго време не се е отразявала в правните актове. Женевската конвенция е приета след Втората световна война и тогава други признаци за дискриминация - като религията и расата, са на дневен ред за защита.

Така „бежанското право отчита по-скоро мъжката перспектива. Въпросите за дискриминацията спрямо жените имат нужда от десетилетия еволюция, за да се признаят за релевантни“, казва Иларева.

Промяна има - иначе нямаше да го има решението на СЕС. „Правото се променя, когато има някакъв обществен консенсус“, добавя адвокатката.

Такъв консенсус невинаги е налице, но според Иларева борбата за правна еволюция е нужна - дори да дава резултат след 10, 20 или 30 години.

„Ако хората, на които помагаме, не се отказват, ние също трябва да продължим“, казва Иларева. „Докато те се борят, и ние ще се борим с тях.“