Премиерът Росен Желязков се включи в среща на върха в Париж, посветена на сигурността в Украйна. За това съобщи пресцентърът на правителството в четвъртък.
По време на срещата, в която участваха лидерите на над 30 страни, Желязков предложи България да стане домакин на координационен център за безопасност на корабоплаването в Черно море.
Новината за българското участие дойде часове преди срещата в Париж, чието провеждане беше обявено седмица по-рано. Тя идва и няколко дни след като САЩ проведоха двустранни разговори с Украйна и Русия в Саудитска Арабия и обявиха, че са постигнали споразумения за спиране на военните действия в Черно море.
Вижте също Много неяснота и несигурност. Какво точно разбрахме от преговорите на САЩ с Украйна и РусияВ сряда Свободна Европа няколко пъти попита правителствения пресцентър дали България ще участва в срещата в Париж, но до края на работния ден нямаше ясен отговор.
В четвъртък пресцентърът разпространи снимки от посещението на Желязков в Париж със заявка, че по време на събитието „България ще потвърди своята ангажираност към принципа, че нищо, свързано с бъдещето на Украйна, не може да бъде решавано без нейно участие“.
След срещата стана ясно, че Желязков е предложил на партньорите от Европейския съюз (ЕС) и НАТО България да бъде домакин на многонационален координационен център, който да осигурява безопасността на корабоплаването в западната част на Черно море.
Идеята е в този център да има постоянно морско наблюдение и мониторинг на критичната инфраструктура и „на всички потенциални враждебни действия“ в Черно море, каза Желязков.
Основната цел на срещата в Париж беше да финализира гаранциите за сигурност на Киев, които европейските държави са готови да предложат - включително дали ще обмислят разполагането на мироопазващи войски на място в Украйна при евентуално прекратяване на войната.
Кадър от срещата за Украйна в Париж, на която присъства и Росен Желязков, 27 март 2025 г.
Присъствието на България е важно, защото е знак за готовност тя да бъде част от европейската инициатива за гаранции за сигурността на нападнатата от Русия страна. От отделните държави зависи те да бъдат активни в тази подкрепа.
В четвъртък депутатът от опозиционната коалиция ПП-ДБ Ивайло Мирчев каза, че ПП-ДБ има „сериозни изисквания“ за ангажиментите, които България ще поеме по време на срещата, и че след края ѝ ще поиска от правителството информация по въпроса.
Срещата по покана на френския президент Еманюел Макрон е третата подобна от началото на март насам. Серията от разговори започна по инициатива на Великобритания и Франция с идеята Европа да гарантира, че евентуалният мир в Украйна ще бъде справедлив.
Това се случва на фона на усилията на новата администрация в САЩ за прекратяване на войната чрез двустранни преговори с Украйна и Русия. Подходът на американския президент Доналд Тръмп по темата предизвика опасения, че САЩ може да отстъпят от подкрепата си за Киев и да се опитат да договорят сделка за мир, която да е неизгодна за Украйна.
В отговор европейските лидери казаха, че ще формират „коалиция на желаещите“ страни, които искат справедлив мир за Киев.
България не беше поканена на първата от тези срещи, която се проведе на 2 март в Лондон. След нея представителите на 18-те присъстващи страни предложиха конкретен план от четири точки, който да осигури възможно най-добрите условия за Украйна и да гарантира дългосрочен мир в страната и Европа.
Предложенията включват продължаване на военната помощ за Украйна и икономическия натиск върху Русия, изпращане на мироопазващи сили на украинска територия и др.
Желязков се включи във втората такава среща, която се проведе онлайн на 15 март по покана на британския премиер Киър Стармър.
Пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна продължава вече повече от три години. България подкрепя Киев с военна и хуманитарна помощ още от началото на войната през 2022 г. съгласно решения на българските парламенти и правителства. Тази позиция не е променяна.
След среща между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в края на февруари, която прерасна в остър спор, Желязков най-напред изрази категорична подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев и представители на управляващото мнозинство, което стои зад кабинета, нарекоха това „губеща позиция“. Впоследствие правителството каза, че няма да избира между позициите на ЕС и САЩ по отношение на Украйна.
Вижте също "Подготвяме се за най-лошото". Как Европа ще се превъоръжава, но с ограничаване на доставките от САЩ