Може ли да има промяна в счупеното здравеопазване

През изминалите две седмици няколко събития предизвикаха кратка шумотевица сред заинтересованите от здравеопазването.

Първо Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в сътрудничество с Европейската комисия (ЕК), предостави преглед на състоянието на здравните системи в Европа след пандемията от COVID-19. Той влезе в доклада "Здравето отблизо: Европа 2024".

После едно бебе почина при неизяснени засега обстоятелства, раждайки се в неточното време и на неточното място, в ничията земя между родилните отделения в Сандански и Петрич, работещи „на ротация“.

В края на миналата седмица с екип на Българския хелзинкски комитет (БХК) представихме изследване как се вземат решенията за разпределяне на ресурсите в здравеопазването в България. А вчера беше обявено началото на 22-ата кампания „Българската Коледа“.

Вероятно един нормален потребител не би видял връзка между тези дълбоко различаващи се по мащаба и характеристиките си събития. Те всички обаче водят към сходни, изтъркани, но неотговорени въпроси относно състоянието на здравната система в България.

Профил: България

Измежду всички проблеми на здравните системи, докладът „Здравето отблизо: Европа 2024“ поставя най-остро два – недостигът на кадри в здравеопазването и нуждата от осигуряване на повече години живот в здраве.

И в двете дисциплини данните за страната ни не говорят за търсене (а намиране пък изобщо) на решения.

България е сред трите държави с най-малко медицински сестри на 1000 души население, на челно място по застаряване на лекарите (за възрастта на медицинските сестри липсват данни) и една от само четирите държави в ЕС, в която броят на заетите в сектора не се е увеличил в рамките на последните две десетилетия.

В здравни показатели това се отразява в най-ниска продължителност на живота, най-висока предотвратима смъртност и неонатална смъртност в ЕС. България е сред водещите по майчина смъртност и антибиотична резистенстност и единствената, в която смъртността от сърдечно-съдови заболявания расте.

От анализа става ясно, че в борбата за квалифициран медицински персонал държави като България са от страната на губещите, а поради нарастването на дела на застаряващото население, и едновременно с това и на практикуващите медицински професии, именно този фактор се очертава като определящ за гарантирането на качествени здравни грижи в Европа в близкото бъдеще.

Кой решава

Макар резюмирана по този начин картината да изглежда апокалиптична, всъщност в нея няма никаква новина.

Състоянието на здравеопазването ни традиционно ни поставя на опашката на здравните показатели и в челните редици на здравните проблеми в Евросъюза. Една от причините за това положение са ниските разходи за здравеопазване. България е с втория най-нисък дял разходи за здраве на глава от населението след Румъния.

По-добрите здравни показатели на някои от другите „бедни“ системи обаче доказват, че освен количеството на ресурсите, отговори могат да се търсят и в тяхното управление.

Именно с това се занимава докладът „Механизми за разпределение на ограничени здравни ресурси в България“. Изследването прави преглед на добрите практики при разпределяне на ограничени здравни ресурси, търси отражението на международните задължения на страната ни в действащата нормативна рамка и се допитва до различни участници в системата относно личния им опит.

Анализът показва, че макар нормативната рамка в здравеопазването на България да предоставя основни механизми за справедливо разпределение на наличните ресурси, общото усещане на различните участници в системата е, че тези механизми често са неефективни, неравномерно приложими и чисто бюрократични.

Налага се изводът, че доколко справедливо и ефективно за общественото здраве ще се разпредели ресурсът – бил той пари, лекарства, медицински изделия или квалифициран персонал – най-често зависи от субективни решения и нерегламентирано влияние. Заетно с това дори хора на високи позиции в системата не се чувстват достатъчно овластени да предизвикат положителна промяна.

Животозастрашаваща инерция

На този фон през последните седмици в публичното пространство се появиха поредните червени флагове, маркиращи спираловидно спускане.

Върховният касационен съд осъди бургаска болница за смъртта на двегодишно дете след 12-годишна съдебна битка.

Бебе почина малко преди да се роди, без шанс да получи помощ, защото едно родилно отделение обслужвало ротационно Сандански и Петрич, и семейството уцелило неподходяща седмица.

Само няколко дни след това държавата, в лицето на президента Румен Радев, откри поредното, 22-ро издание на кампанията „Българската Коледа“ в рамките на която държавата събира от гражданите и бизнеса дарения, за да изпълнява основни свои задължения в сферата на детското здравеопазване. И така вече повече от две десетилетия.

Изглежда, спасението на здравната система е оставено в ръцете на пациентите, които допълват финансовия недостиг с частни плащания, и на работещите в нея, които компенсират управленската немощ със себераздаване.

Но този модел е неустойчив и несправедлив. Нужен е нов публичен разговор как да поправим счупеното здравеопазване, защото отговорът на този въпрос засяга живота и здравето – нашите и на хората, които обичаме.