Как спорът за директора на "Пирогов" разклати стола на здравния министър 

Тази седмица здравният министър Христо Хинков уволни директора на спешната болница "Пирогов" Валентин Димитров и това предизвика пореден трус в управляващото мнозинство. Стигна се и до искания за оставката на министъра от ГЕРБ и ДПС. За това заговори дори финансовият му колега в правителството Асен Василев.

Повод за уволнението стана одитен доклад, огласен в началото на декември. Тогава от данни в Търговския регистър се разбра, че Димитров е отстранен, а Министерството на здравеопазването аргументира отстраняването му с нарушения, установени при проверка на отдел "Вътрешен одит" на ведомството.

Съдът обаче спря уволнението, работещите в "Пирогов" подкрепиха Димитров, а здравната комисия в парламента поиска той да бъде върнат на работа. Хинков обаче е непреклонен и това създава риск този казус да коства собствения му министерски пост.

Никой обаче не обяснява защо един болничен директор, пък бил той и на уникално лечебно заведение като "Пирогов", е толкова ключов, че спорът около поста му заплашва стабилността на цялото правителство.

Какво пише в одитния доклад

Одитният доклад, с който Свободна Европа разполага, обхваща периода от края на юни 2022 до края на юли 2023 г. Д-р Валентин Димитров встъпва в длъжност имено през юни 2022 г., първоначално като временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор по времето, когато здравен министър е Асена Сербезова. В началото на 2023 г. печели и обявения конкурс, вече в при служебния здравен министър Асен Меджидиев.

Според документа финансовият резултат на болницата към края на 2022 г. е над 6,5 млн. лв. загуба, като за сравнение се посочва, че 2021 г. е приключила с над 2 млн. лв. печалба.

Одитът сочи също, че това е увеличило загубата на дружеството от 24 на 31 млн. лв. В същото време обаче описва, че от 31 декември 2023 до 31 юли 2023 г. просрочените задължения на лечебното заведение (тоест тези, които генерират допълнителни лихви, глоби и нефинансови рискове) са намалели за същия период от над 8,9 млн. лв. до 1,1 млн. лв. Овладяването на просрочените дългове става с взимане на кредит от 34 млн. лв.

Друг проблем, според одита на МЗ, са нарушения при възлагането на обществени поръчки. По част от тях претенциите на ведомството будят известно недоумение.

Посочено е, например, че при възлагане на обществена поръчка за избор на доставчик на храна възложителят, напълно в рамките на закона, е избрал пряко договаряне, вместо открита процедура. Това е избор, на който "е имал право", отбелязва и самият доклад. Въпреки това този избор е отбелязан като нарушение.

По-сериозни въпроси повдига начинът, по който са проведени обществените поръчки за доставка на медицински консумативи, изделия и лекарства. Според проверката са установени две фактури от един и същ доставчик на обща стойност почти 1 млн. лв. без ДДС, за които няма открити сключени договори или проведени обществени поръчки.

В периода са провеждани такива поръчки за доставки за над 82, 7 млн. лв., Според проверяващите в част от тях са поставяни критерии, които ограничават броя на участващите фирми. В три от случаите се стига до директни договаряния без предварително обявление, имено след провал на открити процедури с такива ограничаващи критерии.

Защо никой не прие тези аргументи

Публичният скандал обаче сочи, че единствено здравният министър Христо Хинков е убеден, че установеното от проверката изисква смяна на директора на спешната болница.

Първоначално самият Димитров атакува уволнението си в съда и магистратите спряха вписването на посочения за негов заместник в Търговския регистър. След това зад директора си застанаха и част от работещите в болницата, както и практически всички партии в управлението, без ДСБ, чийто член е Хинков. Здравната комисия дори прие решение, с което поиска министърът да отмени уволнението.

На този фон в четвъртък специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова отбеляза пред бТВ, че одитният доклад представя верни, но недостатъчни данни. По думите ѝ даденото в доклада сравнение на финансовото състояние на болницата е за много кратък период от време и липсва контекст.

"А "Пирогов" не е коя да е болница, тя е единствената спешна болница в страната с всички специфики на това", подчерта Шаркова.

Контекст се опита да даде директорът Валентин Димитров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване по-рано същия ден, когато той и министър Хинков бяха изслушани от депутатите. По думите му загубите са част от нормалния стопански живот, а просрочените дългове не са.

"В доклада не се споменава, че когато поех "Пирогов", болницата имаше 17 млн. лв. просрочени дългове", подчерта той.

По-нататък в изложението си директорът даде пример и защо една болница като "Пирогов" трудно може да има добри финансови резултати в условията на българската здравна система. Димитров каза, че само от детски интензивни пътеки годишно се натрупват над 4,7 млн. лв. загуби. Държавата плаща по 46,80 лв. на преминал спешен пациент, а болницата, по негови сметки, харчи за същия този пациент около 180 лв.

"Само за здравно неосигурени пациенти, лекувани през 2022 г., държавата все още дължи на болницата над 198 хил. лв.", продължи Димитров.

За трима пациенти от Нагорни Карабах, които бяха лекувани в "Пирогов" също не е платено, не е и ясно дали изобщо ще бъде, а разходите за лечението им надхвърляли 415 хил. лв. Димитров заяви още, че е предал документални доказателства на депутатите за всички цитирани числа.

Как се оценява работата на една болница

От години е известно, че лекуването на тежки, сложни и комплексни случаи е скъпо и моделът на финансиране с клинични пътеки го прави крайно нерентабилно. Това води до загуби за болниците, но по-важното – до ограничаване на достъпа на пациентите, компромиси с качеството, свръхнатоварен и прегорял персонал.

Затова и за работата на една силно натоварена със спешни и тежки случаи болница не може да се съди единствено по финансовите ѝ резултати.

Настоящият скандал около смяната на ръководството на "Пирогов" не е прецедент. От години всяка власт се стреми да слага на директорския стол на болницата свое назначение и всеки път това действие се оправдава с нарушения на сменения директор. Понякога - с ясни основания, друг път - не съвсем.

Тази практика е проследима през годините и неотменно е съпровождана от протести на част от работещите, но досега не е дадено достоверно политическо обяснение за нея.

И макар невинаги директорите да са били за защитаване, отношението на политическата власт към тях (респективно към единствената спешна болница в страната и към болниците въобще) заслужава дори по-мащабен протест.