Кое е вярното: Иска ли Западът да праща войски в Украйна

Русия заплаши с директен конфликт с НАТО, ако страни от алианса изпратят свои войски в Украйна.

Това се случи във вторник, ден след провеждането на международна конференция в подкрепа на Украйна в Париж, в която се включиха 21 държавни и правителствени ръководители.

В края на събитието френският президент Еманюел Макрон каза, че "няма консенсус" за изпращане на сухопътни войски в Украйна по официален, приет и одобрен начин, като в дългосрочен план "нищо не бива да се изключва". Досега този въпрос не се е обсъждал открито от западните лидери.

Именно това изказване на Макрон стана повод за предупреждения от страна Кремъл, чийто говорител Дмитрий Песков каза, че евентуално изпращане на определени контингенти в Украйна от страните от НАТО би направило конфликт между Русия и алианса неизбежен.

Подобна позиция зае и българският президент Румен Радев.

"Изпращането, макар и на основата на двустранно споразумение, на войски от натовска страна в Украйна, означава глобален сблъсък", каза той.

"Вярвам, че европейските лидери ще проявят достатъчно разум и един много балансиран подход в подкрепата към Украйна, така че да не стигаме до извънредна ескалация и до риск от трета световна война и ядрен конфликт", добави още Радев и определи изказването на Макрон като тестване на общественото мнение.

Лидерката на БСП Корнелия Нинова също се веднага се включи по темата, като каза, че партията ѝ се противопоставя на евентуално изпращане на български войници в Украйна. Тя призова другите партии също да го направят и поиска изслушване на премиера Николай Денков в парламента по въпроса.

До момента обаче няма отделна страна от НАТО, която да е изразила желание да изпрати войски в Украйна или да е казала, че планира да го направи. Самият алианс, както и Европейският съюз също отхвърлиха тази възможност. Кое е вярното - иска ли Западът да праща войски в Украйна?

Какво точно каза Макрон

"Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски по официален, приет и одобрен начин. В дългосрочен план обаче нищо не бива да се изключва. Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да може да спечели тази война", каза Макрон в края на конференцията, организирана от него в понеделник.

"Много от хората, които днес казват "никога, никога", бяха същите, които преди две години казваха "никога танкове, никога самолети, никога ракети с далечен обсег", каза още френският президент.

"Нека бъдем достатъчно смирени, за да признаем, че често сме закъснявали с шест до дванадесет месеца. Това беше целта на днешната дискусия: всичко е възможно, ако е полезно за постигането на нашата цел".

"Убедени сме, че поражението на Русия е от съществено значение за сигурността и стабилността в Европа", добави Макрон.

Какво мислят съюзниците

След конференцията редица западни държави, както и НАТО и ЕС, отхвърлиха възможността за изпращане на западни войски в Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, цитиран от Асошиейтед прес (АП), че алиансът няма планове да изпраща бойни подразделения в Украйна.

"Съюзниците от НАТО предоставят безпрецедентна подкрепа на Украйна. Ние правим това от 2014 г. и я засилихме след пълномащабната инвазия. Няма обаче планове за разполагане на бойни подразделения на НАТО на място в Украйна", каза той.

НАТО предоставя на Украйна несмъртоносна помощ и подкрепа като медицински консумативи, униформи и зимна екипировка. Някои членки на алианса изпращат оръжия и боеприпаси на двустранен принцип или групово. Всяко решение за изпращане на войски ще изисква единодушна подкрепа от всички страни членки, пише АП.

Европейската комисия също каза във вторник, че на равнище ЕС няма решение за изпращане в Украйна на войски, включително пехота, като видовете военна подкрепа за Украйна са суверенно решение на отделните държави членки.

"Само част от оказваната помощ преминава през равнището на ЕС", каза говорител на комисията. "Оказваната двустранна помощ се преценява от държавите в ЕС, тяхна е оценката с какво най-добре могат да подкрепят Украйна".

Сред отделните държави, които казаха изрично, че не искат да изпращат войски, са Словакия, Чехия и Унгария. "Най-разгорещената дискусия се разгърна около въпроса за изпращането на войници в Украйна. И тук също нямаше абсолютно никакво съгласие", каза полският президент Анджей Дуда.

Какво казва Украйна

Украйна определи дискусиите в западни демокрации относно пряка военна намеса, насочена срещу Русия, като нещо добро. "Това демонстрира, на първо място, абсолютно осъзнаване на рисковете за Европа от страна на една милитаристична, агресивна Русия", написа съветникът на украинския президент Михайло Подоляк в свой коментар.

Отварянето на такива дискусии по негови думи "трябва да бъде разглеждано като желание да се поставят правилните акценти, да се подчертаят по-ясно рисковете". Подоляк добави, че на този етап е важно да бъдат ускорени доставките на военно оборудване за Украйна.

За какво има консенсус

Макрон изброи пет "насоки за действие" по отношение на войната, по които участващите в срещата са постигнали консенсус:

• киберзащита;
• съвместно производство на въоръжение и боеприпаси в Украйна;
• защита на държави като Молдова, които са пряко застрашени от войната;
• възможност за подкрепа на Украйна на границата ѝ с Беларус с невоенни сили;
• операции по разминиране.

Той обяви и създаването на коалиция, която ще снабдява Украйна с ракети със среден и дълъг обсег. Решението дойде точно два дни, след като на 24 февруари се навършиха две години от началото на руската инвазия в Украйна.