"Не бях объркан." Валентин, който не е срещал пропаганда, а тормоз срещу ЛГБТ хората в училище

Валентин е на 19. Току-що е завършил елитна гимназия и вярва, че ако остане в България, ще има с какво да допринесе за страната.

Но преди няколко седмици той се изправя пред въпрос, който досега не му е хрумвал: дали няма да е по-добре да замине в чужбина. Замисля се за това, когато парламентът с огромно мнозинство гласува новите промени в закона за образованието. Текстовете забраняват т.нар. "пропаганда" на "нетрадиционна сексуална ориентация" в училище.

Валентин е от онези тийнейджъри, които са срещали не "пропаганда", а точно обратното: тормоз на хората от ЛГБТ общността. Част от тази общност е и той самият.

"Ние сме хора, имаме чувства, мисли и различни преживявания", казва той пред Свободна Европа. "Но за нас е трудно – или сме в процес на осъзнаване, или вече сме осъзнати, заявени личности и не желаем да бъде уронвано достойнството ни".

"Не бях объркан"

Валентин казва, че още откакто е бил на 12 е бил наясно със сексуалността си. „Бях абсолютно сигурен, не бях объркан от това кой съм и как се чувствам“, казва той.

По това време сам се информира по темите за сексуалното от интернет - чете, криейки се от родителите си. Когато по-късно споделя с тях, че е бисексуален, те постепенно го приемат, а когато казва на баба си, тя отговаря просто: „ами, добре“.

Валентин казва, че не се е чувствал притеснен, нито уплашен заради сексуалността си в гимназията, най-вече защото е преодолял вербалния тормоз на по-ранен етап.

Той споделя за случаи на физическо насилие, които са се случили извън училище. Става дума за нападения от случайни хора. Страхувал се е и за живота си. По-късно с помощта на близки приятели, конкретни учители и психотерапия успява да преодолее страха, дискомфорта, безсънието и кошмарите.

„Най-трудното нещо е човек да осъзнае, че няма от какво да го е срам. Когато осъзнае, че няма от какво да го е срам, спира и да се страхува“, казва Валентин.

Учителите и разговорът за "тези неща"

Валентин казва, че в неговата гимназия е имало учители, които открито подкрепят ЛГБТ общността. Някои от тях са се застъпвали за малцинството и са гонили ученици от час заради хомофобски изказвания.

„Обръщал съм се към трима преподаватели, когато съм ставал обект на лъжи, свързани с мен. Те открито са заявявали позицията си и са се опитвали да наложат някаква санкция“, казва още Валентин.

Други обаче не са се ангажирали с темата и са следили единствено за това образователният процес да върви. „Имаше и преподаватели, които бяха откровени хомофоби, но по-скоро не смееха да кажат нищо и си мълчаха“, казва той. „Аз съм бил обект на [хомофобски] шеги от учители два или три пъти“.

По време на дискусии, свързани с човешките права, на които е била засягана темата за правата на ЛГБТ общността, се е случвало определени учители „да се намесват грубо и да прекъсват разговора за „тези неща“, казва още Валентин. Той твърди, че някои преподаватели дори смятат приятелската прегръдка за "здравей" за неприемлива.

"С кого може и с кого не може"

По думите на Валентин в гимназията му никога не е имало пропаганда, подстрекаване или посещения на представители на неправителствени организации, които да говорят по темата или да разпространяват материали, свързани с нея.

„Поне в моето училище никога не се е говорило за това в стил „колко е хубаво да си гей“, просто това никога не се е и третирало като нещо лошо по някакъв краен начин“, казва Валентин.

Разговорите с преподаватели пък са били изцяло образователни. „Нашата преподавателка по биология никога не е конкретизирала с кого може и с кого не може [да сме интимни], просто е насърчавала да е по безопасен начин“, добавя Валентин.

Подобна е била атмосферата и в часовете, в които се преподават знания, свързани с култура, религия, антична история и други науки за човешкото развитие. „Някак си, когато говорим за античността, Древна Гърция и т.н., малко не се връзва [с този закон]“, казва още той.

Освен това, което вносителите наричат "пропаганда", новите текстове в образователния закон забраняват също пряко или косвено популяризиране и подстрекаване на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.

Тази формулировка предизвика широка обществена дискусия за дефиницията, най-вече по въпроса дали "популяризиране" не означава просто преподаване.

„Мислиш ли, че това е мъжко“

Що се отнася до съучениците на Валентин, сред тях по негови думи е имало голяма хомофобска група, разпространяваща лъжи и негативни коментари по адрес на ЛГБТ хората. До физическо насилие все пак не се е стигало.

„Когато мои съученици са си сменяли цвета на косата, правили са си пиърсинг на носа или на ушите или са правили нещо поведенческо, което им е направило впечатление, те обикновено гледаха лошо или пускаха някакви коментари тип „ти сега харесваш ли се с тази коса“, „мислиш ли, че това е мъжко“, „така ли трябва да се държи една жена“.

„Спокойствие на тези, които тормозят“

Валентин допуска, че новите поправки в един момент просто няма да се спазват, защото законите в България като цяло „я се спазват, я не“.

Той обаче смята и че след приемането им „рискът от тормоз [в училище] рязко ще се повиши“. Според него би могло да се стигне и до случаи, в които ученици да докладват невярна информация на родителите си, а те от своя страна до властите и вследствие на това да има санкционирани учители. „Всичко това ще даде някакво спокойствие на тези, които тормозят“, казва Валентин.

Скоро след гласуването на промените вече имаше опит за санкциониране на учители от страна на създателите на поправките в закона - партия "Възраждане".

След като над 800 преподаватели и учени от цялата страна подкрепиха подписки срещу приетите поправки, "Възраждане" ги атакува и заплаши, че ще сигнализира прокуратурата.

По-рано местната структура на партията във Варна разпространи своеобразен "черен списък" с учители от тези подписки. Окръжната прокуратура във Варна се самосезира и предстои да реши ще започне ли разследване срещу "Възраждане".