"Всичко е любов". Сценаристът Боян Папазов на 80

Драматург, сценарист и режисьор. Боян Папазов е известен не само с два филма, както казахме в началото, а с нещо много по-голямо - с устойчивата независимост и гражданска позиция, с които прекосява комунизма и посткомунизма.

Автор е на десетки пиеси, режисьор е на документални филми, награждаван е с театралните награди „Икар“, „Аскеер“ и „Иван Радоев”. Давал е малко интервюта, през които минава една и съща червена нишка - че той не се определя като „активен борец срещу комунизма“ и не би се самоизтъквал, защото намира това за „слаба драматургия“. Въпреки тази негова нагласа сценариите му за филмите „Всичко е любов“ и „Една жена на 33“ се приемат като изобличаване на тоталитарния режим.

В събота Боян Папазов навърши 80 години.

Той е роден на 2 декември 1943 година в София, където е завършил гимназия с преподаване на английски език. След това следва кинодраматургия в Москва. Повече от 10 години е редактор в студия „Бояна“, а през 1978 г. започва да преподава във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). Освен това е бил режисьор и продуцент във Филмова къща „Конкордия”, и драматург в Театър „Българска армия”.

През 1990 година е депутат от СДС в VII Велико Народно събрание. По-късно е културен аташе във Вашингтон.

Цензурата не е от вчера

Близо 2 милиона души са гледали филма „Всичко е любов“ (1979 г.). В него Боян Папазов използва езика, на който говорят младите хора от 70-те години. Това го отличава от много други български филми, в които героите се изразяват като на изпит по литература.

Според сценариста езикът на героите прави филма толкова харесван.

Историята е за любовта на Радо, избягал от трудово-възпитателно училище (ТВУ) и Албена, която е от заможно семейство, живеещо в центъра на София. Нейните родители са против тази любов. А неговото ТВУ е като най-лошите затвори - места, които те превръщат в закоравял престъпник, вместо в човек, който се е отказал да краде, например.

Тогавашното Министерство на просветата намира, че показаните проблеми в ТВУ и детските педагогически стаи са удар по образователната система.

Три години по-късно излиза и „Една жена на 33“, който разказва за живота на една разведена жена. Филмът показва един отблъскващ бит, който няма нищо общо с лозунгите за светлото бъдеще и грижите за работническата класа. Филмът е забранен, след като вече е гледан в продължение на няколко дни.

А сценаристът Боян Папазов е уволнен от киноцентъра - факт, който днес не би направил голямо впечатление, но в онези години може да се окаже път без изход. В едно скорошно интервю той казва, че има две любими поговорки, с които се утешава, че цензурата не е от вчера - „Песен стопан няма“ и „Дума синор няма“.

Теренни проучвания

Яде, спи и общува заедно с учениците. Това си спомня заместник-директорът на ТВУ-то, в което е сниман „Всичко е любов“. Прототипът на главния герой е бил негов възпитаник, а Боян Папазов проявява интерес към историята му.

За последните си пиеси драматургът казва, че теренните проучвания са предимно свързани с четене на книги и архиви на вестници. Това му помага за пиесата за Димчо Дебелянов „Любовен бестиарий“, в която е използван езикът от навечерието на Балканската война.

„В пресата е езикът на времето. И понеже тези мои проучвания отнемат обикновено година-две, без да се усетя, аз езиково почвам да живея в 1910 година“, допълва в свое интервю Боян Папазов.

Той използва турцизми, чуждици, жаргон, диалекти, архаични и рядко употребявани думи, за да допринесе за образа на героите. Влечението към богата речева характеристика идва от дядо му, който е бил историк, и годините съжителство с него го учат на „архаичния“ български.

Драматургията като човекознание

Драматургът намира писането на пиеси за по-трудно от това на сценарии. За него драмата се занимава с „човешкото време“, което за разлика от „историческото време“, е непреходно.

„Сценарият е салфетка, а пиесата - пешкир. Пиесата не е за еднократна употреба“, казва той в разговор по повод конкурс за нова пиеса, организиран от Новия български университет.

Боян Папазов твърди, че първата му пиеса тръгва от случаен разговор с майстор, който казвал, че произхожда от бедно и развратно семейство. Оправданията за творчески мъки го разсмиват, защото за него „търкалянето на думички“ е благодат.