Българският съд смъмри ЕСПЧ, но отмени присъдата за клевета срещу журналиста Росен Босев

Росен Босев

Делото за клевета, по което издирваният бивш депутат от ГЕРБ и ексшеф на Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев осъди журналиста Росен Босев, окончателно е в историята, а присъдата е отменена. Това съобщи в петък Върховният касационен съд (ВКС).

Това развитие е продиктувано от решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), с което България беше осъдена по случая. По жалба на Босев Европейските магистрати постановиха, че с осъждането му Софийският градски съд (СГС) е нарушил правото му на справедлив процес и правото му на свободно изразяване. ВКС намира мотивите на Съда в Страсбург за неубедителни, но е длъжен да се съобрази с тях.

Вижте също Пристрастен съд и нарушена свобода на изразяване. Журналистът Росен Босев осъди България в Страсбург

След произнасянето на ЕСПЧ Босев подаде молба от временния главен прокурор Борислав Сарафов да отправи искане за възобновяване на казуса от ВКС. Това се случи и сега върховните съдии Бисер Троянов, Пламен Дацов и Иван Стойчев окончателно прекратяват делото.

Това се случва, защото междувременно е изтекла 3-годишната давност за клевета и в тази хипотеза единствено подсъдимият би могъл да даде разрешение делото все пак да бъде разгледано наново от друг състав на СГС. Босев обаче не е декларирал такова желание. Затова присъдата му е отменена, а делото - прекратено.

От мотивите на ВКС по казуса обаче става ясно, че макар да изпълняват волята на ЕСПЧ, българските съдии не са съгласни с мотивите на европейските си колеги.

В решението на ВКС се казва, че мотивите на Съда в Страсбург "не дават ясен и убедителен отговор за действителните съображения", според които е прието, че правото на справедлив процес и правото на свободно изразяване на Босев са били нарушени.

"Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че решението по делото „Босев срещу България“ има съществено значение за приключилото наказателно производство от частен характер по обвинение за клевета", постановява все пак българският съд.

Босев поиска възобновяване на процеса му още през 2019 г., но тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров не подаде такова искане до ВКС. След това журналистът заведе дело в Страсбург

Вижте също Мандатът на Цацаров. Медийното разделение в "държавата Прокуратурия"

В жалбата на Босев в Страсбург се излагаха съмнения за безпристрастността на съдия Петя Крънчева, председателка на състава на СГС, произнесъл окончателното осъдително решение срещу журналиста.

При разглеждането на частното наказателно дело, заведено от Мавродиев, съдия Крънчева отхвърли искания на Босев и защитата му за нейния отвод заради обстоятелството, че журналистът нееднократно е критикувал работата ѝ в свои публикации в миналото.

Впоследствие ЕСПЧ анализира съдържанието на въпросните статии, в които се представят данни за забавени от Крънчева популярни дела и датиране на решения със задна дата.

В крайна сметка европейските магистрати, приеха, че "при конкретните обстоятелства по делото жалбоподателят може да има обективни и основателни съмнения относно безпристрастността, с която П. К. ще упражнява функциите си в контекста на разглеждането на жалбата, която е подал срещу постановената присъда от първоинстанционния съд".

"Съдът заключава, че формирането на решението на съда в град София не представлява "безпристрастен съд" по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията. Следователно е налице нарушение на този член в настоящия случай."

Европейският съд потвърди и другата част от жалбата на журналиста - че в случая има нарушение и на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира правото на свободно изразяване.

Вижте също Делото "Росен Босев": когато фактите станат клевета