"Липсват политически фигури". Защо спадна подкрепата за "Възраждане"

За по-малко от две години "Възраждане" успя да влезе в Народното събрание, а след това да се изкачи от най-малка парламентарна партия до трета политическа сила.

След силния резултат на националистическата формация на последните парламентарни избори тя далеч не е сред първите три след местния вот, който приключи на 5 ноември.

"Резултатите на "Възраждане" не са тези, които искахме да бъдат", каза лидерът на партията Костадин Костадинов на пресконференция във вторник. "Бяхме заложили много по-високи критерии, защото винаги целта на "Възраждане е да бъде първа политическа сила".

Костадинов обвини ниската избирателна активност, купения и корпоративния вот за резултатите на партията.

Социологът Първан Симеонов и политологът Милен Любенов посочиха пред Свободна Европа други причини. Според тях спадът в подкрепата за партията се дължи на неподходящ подход към местните избори и към конкуренцията, както и на отказа на "Възраждане" да смекчи радикализма си.

Как се издигна "Възраждане"

Партия „Възраждане“ е известна с проруските си позиции и призивите за излизане на България от НАТО и ЕС. Тя допринесе в дезинформционната кампания по време на пандемията от коронавирус и застана на страната на Русия, след като тя нахлу непредизвикато в Украйна и започна война през 2022 г.

Партията е създадена през 2014 г. и участва на местните избори през 2015 и 2019 г., когато все още не е парламентарна сила. На първите участва в 5 общини и получава 1 общински съветник, а на вторите - в 56 общини и получава съветници в 13 от тях.

Близо две години по-късно, на парламентарните избори през ноември 2021 г. "Възраждане" за пръв път влиза в парламента с 4.86% от гласовете. На следващите няколко предсрочни парламентарни вота постепенно увеличава подкрепата си, като на последните избори през април 2023 г. стана трета политическа сила в Народното събрание и най-голямата опозиционна група. Тогава Възраждане получи общо 358 174 (14,16%).

Това е ръст с около 100 хиляди избиратели или 40% спрямо резултата от предходните парламентарни избори през октомври 2022 г.

Спадът в числа

На местните избори тази есен партията изглежда не успя да затвърди тези резултати. По данни на БСП, цитирани от лидерката Корнелия Нинова пред бТВ, "Възраждане" е загубила 187 000 гласа спрямо парламентарните избори през април.

Партията на Костадинов участва с кандидати в 247 от общо 265 общини, като почти навсякъде се яви самостоятелно - с изключение на 2 общини, където участва в коалиции. От тези 247 общини "Възраждане" има общински съветници в едва 86 - близо една трета от всички 265.

Кметове на "Възраждане" няма в нито един областен град, като до балотаж стигна само кандидатът на партията в Габрово Даниел Петров, който загуби на втория тур. В столицата Деян Николов остана четвърти на първи тур със 7,76% подкрепа, а във Варна, откъдето е лидерът Костадинов и където се очакваше партията да е водеща сила, кандидатът ѝ Коста Стоянов остана трети с 18,71%.

На изборите за общински съветници в областните градове "Възраждане" не е дори трета сила по собствените ѝ изчисления.

От общо 27 общински съвета в областните градове „Възраждане“ има свои представители в 25. В повечето от тях обаче партията не е сред първите 3 политически сили, а броят на общинските ѝ съветници е между 1 и 4.

Малко повече мандати "Възраждане" има само в шест областни града - 8 от 61 в София, 7 от 51 във Варна, по 5 от 51 в Пловдив, Стара Загора и Русе, както и 6 от 41 в Добрич.

Официалните данни от Централната избирателна комисия (ЦИК) показват, че общо в трите местни избирателни района в столицата партията е получила 68 527 гласа на парламентарния вот.

За сравнение гласувалите в София за кандидата за кмет на "Възраждане" Деян Николов на 29 октомври са били 29 052, а за общински съветници в столицата - 36 388.

Във Варна, където партията традиционно получава силна подкрепа, също се наблюдава спад. През април са отчетени 27 872 гласа за "Възраждане". През есента гласувалите за кандидатите за кметове на партията за всички общини в област Варна са общо 23 634, а за общински съветници - 14 647.

Голяма разлика се наблюдава и в Буграс - третият град с най-много гласували за "Възраждане" през април. Тогава партията получава 19 142 гласа.

През есента гласовете за кметове на "Възраждане" във всички общини в областта бяха общо 6076, а за общински съветници - 5485. Възможен фактор за по-голямата разлика в региона е силната подкрепа за кандидата на ГЕРБ Димитър Николов, който спечели пети кметски мандат на първия тур.

Защо се случи

Социологът от агенция "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов и политологът Милен Любенов казват, че една от основните причини за по-ниския резултат на партията на местните избори е, че подходът ѝ е бил партиен, а не личностен.

Според Любенов "в тази партия липсват политически фигури и капацитет, който гражданите да разпознаят". По негови думи "местните избори са особен вид избори, мажоритарни са и е много важно да има кандидати, които са разпознаваеми лица, хора с ясна биография и експертиза",

"Хората сигурно пак симпатизират на "Възраждане" за войната, за Ковид... Но ти на местни избори гласуваш за асфалт, за градинките, къде е там войната в Украйна?", добавя Симеонов. "Не можаха да разкажат националното си послание на местните избори".

Друга грешка на "Възраждане" според Симеонов е била, че партията не е подкрепила кандидатурата на Ваня Григорова за кмет на София на балотажа. Григорова беше подкрепена от няколко формации, сред които и БСП.

"Ако ["Възраждане"] я бяха подкрепили истински, тя печелеше. Техните хора, които са излезли да гласуват, са гласували за нея почти единодушно, но не са излезли [толкова], колкото можеха да излязат", казва още Симеонов.

"Костадинов директно каза - тя е другият американски проект. Това е грешка, защото показва, че не можеш да надмогнеш политическото си "аз", а времената са мрежови, не можеш да монополизираш".

Любенов добавя още, че много рядко националистически партии като "Атака" например са постигали добри резултати на местни избори. "Като цяло националистическите партии се представят по-добре на национални избори, защото там могат да разгърнат в пълна степен една популистка платформа".

Друг фактор, който според политолога е изиграл роля при резултатите на партията, е това, че не е смекчила радикалния тон.

"Този краен радикализъм, който проповядват, не дава възможност за растеж", казва Любенов. "При националистически и популистки партии това е учебникарско правило - могат да растат електорално, това сме го виждали в много случаи в други европейски държави, когато станат по-умерени, когато смекчат своята реторика и когато покажат някакъв политически капацитет".

Така ли ще остане

Според Първан Симеонов по-ниските резултати на местните избори не са знак за дълготраен спад и партията може да увеличи отново подкрепата си на следващи избори, включително на тези за Европейския парламент през 2024 г. По негови думи местните "не са техният тип избори просто".

Милен Любенов смята, че бъдещите резултати на "Възраждане" ще зависят и от тези на останалите партии, както и че нейното представяне не би трябвало да се разглежда изолирано от тях.

"Възраждане" задържа този резултат около 15%, защото останалите партии падат. В момента това, което наблюдаваме в България като отражение на ниската избирателна активност, е нарастваща фрагментация на партийната система", казва Любенов.

"Когато има средни и малки партии, относителната тежест на една такава партия като "Възраждане" стои изкуствено по-висока. Така че много ще зависи в бъдеще дали ще видим някакво нарастване при ГЕРБ или ПП-ДБ. Това, че има много избиратели, които не гласуват, отваря пространство за други играчи".