Проруската партия „Възраждане“ внесе в парламента законопроект за т.нар. „чуждестранни агенти“. Той отнема граждански права на хора и организации, които в продължение на една година са получили повече от 1000 лв. от чужбина.
Проектът предвижда, че такива лица няма да могат да преподават, нито да извършват политическа дейност. Те ще бъдат задължени навсякъде да обозначават себе си като "чуждестранни агенти".
Вносителите твърдят, че проектът им цели да „осигури прозрачност и защита на националните интереси на България“.
Текстът на "Възраждане" почти дословно копира руски текстове от аналогичен закон, приет в Москва през 2012 г. и отттогава многократно ожесточаван. В Русия това е основен репресивен инструмент, насочен срещу медии, неправителствени организации и политическата опозиция още преди да започне пълномащабната инвазия на Кремъл в Украйна.
Партията на Костадин Костадинов за първи път внесе своя проект за Закон за чуждестранните агенти през 2022 г., но той не мина в парламента.
Вторият опит на "Възраждане" да прокара същия текст датира от 2023 г. И тогава той е неуспешен.
Сегашният опит е трети поред.
Той идва месец след като по предложение на „Възраждане“ депутатите забраниха в училищата да се разискват въпроси, свързани с ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални хора). Рестриктивната мярка е подобна на действаща такава в Русия.
Вижте също Колко "чужди агенти" ще открие "Възраждане" в дома си, ако идеята им стане законКакво предвижда законопроектът на „Възраждане“
В законопроекта на „Възраждане“ е записано, че за „чуждестранен агент“ се смятат физически и юридически лица, които за една година са получили над 1000 лв. от
- чужди правителства
- чуждестранни държавни предприятия
- чужденци
- чуждестранни търговски дружества
- чуждестранни фондации
- чуждестранни организации с нестопанска цел.
Авторите изрично посочват, че чуждестранен агент би бил и този човек, който е получил парите за
- обучения
- семинари
- образователни курсове и програми
- социални дейности
- проекти
Текстът на "Възраждане" допуска няколко изключения. Например за "чуждестранни агенти" не биха били обявени хора и организации, извършващи "търговски сделки и хазартни игри с имуществен характер". От обхвата на закона са изключени също така и дейностите, които са
- "финансирани със средства от ЕС"
- "извършени от организации, занимаващи се с религиозни дейности, спортни клубове, застрахователни дружества, финансови институции и търговски дружества", които действат под лицензионен режим.
В България медиите също подлежат на лицензиране, но "Възраждане" изрично пише, че за тях не се предвижда изключване от кръга на "чуждестранните агенти".
Предложените наказания
Ако бъде приет, законът ще задължава всяко лице, което попада под обхвата му, да декларира получените средства пред Министерството на правосъдието.
Записано е, че такива хора и организации са длъжни да се регистрират като "чуждестранни агенти" в 15-дневен срок от момента, в който получат от чужбина над 1000 лв. за една година.
Текстът предвижда и ограничаване на някои от гражданските им права - да работят в държавни и частни детски градини, училища и центрове за подкрепа на личностно развитие, държавни и частни университети, обекти и ведомства на министерствата на отбраната, вътрешните работи и правосъдието, както и в Българската академия на науките (БАН).
Те не биха имали право да участват в политически дейности, предизборна агитация или лобиране.
Те биха били задължени да се обозначават като чуждестранни агенти на всяко публично място, издание и дори визитна картичка по точно определен начин: „на всяка главна/начална страница или лицева видима част на издавания материал [като надписът "чуждестранен агент" трябва] да има размер минимум наполовина от размера на заглавието на продукта“.
Регистрираните "чуждестранни агенти" биха били подложени и на ежегоден финансов одит, чиито резултати се публикуват.
При неизпълнение на изискванията, законът предвижда нарастващи глоби, вариращи общо между 1 000 и 20 000 лв. Тези глоби биха се налагали при всеки отделен случай на нарушение.
Има ли разлики с Русия
Текстовете, предложени от Костадин Костадинов, отговарят почти напълно на нормите, валидни в Русия към 2022 г. - годината, в която "Възраждане" внася за първи път своето предложение.
Но оттогава Москва прие няколко допълнителни репресивни норми, докато Костадинов не е обновявал българската версия за проектозакона. Затова тя е останала на онзи етап от лишаването от граждански права, на който е била в Русия в края на 2021 и началото на 2022 г.
Например в българската версия и днес се говори за ежегоден одит на "чуждестранния агент", докато в Русия вече наказват, ако "агентът" сам не подаде месечен отчет за всяка изразходвана сума за лични нужди.
В Русия подобен на предложеният от „Възраждане“ закон се използва избирателно и е насочен срещу свободните медии и неправителствени организации, които не са под контрола на Кремъл и критикуват управлението на Владимир Путин.
Заради прилагането на закона за чуждестранните агенти в затвора попадат журналисти и представители на опозицията.
Финансираните с чуждестранни средства неправителствени организации и медии са едни от най-прозрачните и проверявани в България. Подпомагани от фондации с чуждестранно финансиране са водещи политически партии, а редица социални, образователни и здравни услуги не биха могли да съществуват в България без чуждестранно финансиране.
"Възраждане" открито подкрепя действията на Владимир Путин както по отношение на войната в Украйна, така и по отношение на вътрешната политика в страната.
Вижте също "Повторна съветизация". Как Грузия беше обхваната от протести срещу "руски" репресивен законопроект