Между Китай, Индия и "старите тигри". Възходът на Югоизточна Азия

Тайландската столица Банкок има нов адрес на лукса - златната къща на Dior, която беше представена в началото на декември. Нейната фасада е изработена от над милион позлатени тухлички, а предлаганите колекции се разполагат на цели пет етажа. Из сградата са пръснати и творбите на девет известни тайландски художници, както и кафене, чийто шеф има три звезди „Мишелин“.

Тази луксозна инвестиция далеч не е единствената в страната през миналата година. От общо 26 нови магазини за луксозни стоки в цяла Югоизточна Азия (ЮИА) през 2024 г., 11 се намират именно в Тайланд. Друг пример е проектът на Porsche в страната за построяване на дизайнерски къщи съвместно с различни лукс компании.

Най-честото обяснение за този бум в страната е имплозията на луксозно потребеление в Китай заради свиване на доходите, структурната криза на икономиката и замяната на чужди с местни брандове. Друго обяснение е заслуженият статут на Банкок като туристически хъб с нарастващо значение и влияние. Все повече обаче развитието на Тайланд е знак за възхода на Югоизточна Азия.

Дългосрочното проектиране на тенденции отдавна е пропагандно, а не аналитично занимание. Затова и шумната реторика за „китайския век“ или „възхода на останалите“ от последното десетилетие в най-добрия случай беше агресивен маркетинг на популярни автори. Твърде често тя беше използвана от т.нар. фабрики за тролове на Русия или пък в дейностите на „обединения фронт“ на китайската комунистическа партия.

Структурните дилеми на Китай и неспособността на местните властите да се справят с тях бързо изтласкаха напред Индия. Амбициозният премиер на страната Нарендра Моди и доскорошната му пълна политическа доминация форсираха някои реформи и потокът от тези за „индийския век“ набра скорост.

Но и Ню Делхи е изправен пред множество трудности, с които не знае как или не желае да се справи. Моди е с отслабени позиции след последните избори и вече открито се говори за негови наследници и нова програма за стопански реформи.

Лишена от гръмогласни поддръжници и възможност за реторическо позициониране, Югоизточна Азия трупа все повече аргументи в своя полза. Нейното разпознаване и развитие е факт сред все повече компании и държави.

"Китай + 1 или 2"

Множество фактори допринасят за тази макротенденция. Сред най-видимите е диверсификацията на западните фирми, които от няколко години осъществяват стратегията „Китай + 1 или 2“. С влошаването на средата там, все повече компании изнасят производства в поне една или повече страни в Югоизточна Азия (най-вече Виетнам, Тайланд, Малайзия и Индонезия) като тази динамика вече е системна.

Тук се включват и все повече китайски производители, които търсят начини да заобиколят нарастващите рестрикции в САЩ и ЕС. Например, всички основни автопроизводители вече имат бази в Тайланд, а броят на китайските производители на авточасти в страната се увеличи от две дузини през 2019 до над 130 през 2024 г.

Различни регионални процеси също имат важно значение. Средната класа в страните от Югоизточна Азия непрестанно нараства, а заедно с това сме свидетели на възходящи тенденции на потребление, при това в ключови сектори като техника, автомобили и други.

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) продължава да има стабилизираща роля и постепенното, макар и неравномерно, задълбочава интеграцията между своите членове. Все по-свободната търговия между членуващите държави позволява функционирането на стабилни производствени вериги.

Добрите демографски тенденции в страните от този регион осигуряват социална динамика, перспективни нива на потребление и предлагане на трудовите пазари, както и относително малък натиск върху публичните разходи.

Нещо повече, геополитическият риск е управляем, макар и значим. Кооперативната култура на АСЕАН може и да не е произвела много дълбока интеграция по подобие на европейската, но през десетилетията създаде добри нива на двустранни и многостранни отношения.

Опитът на Индонезия

Нарастващите възможности за ангажимент и инвестиции в Югоизточна Азия обаче няма да се случат чрез автоматичен и безпроблемен достъп на западните компании.

В този смисъл историята подвежда и мнозина просто проектират случилото се с Япония, Южна Корея, Тайван и доскоро Китай. Тези страни бяха включени в съвместни производствени вериги като част от стратегии за интеграция в либералния икономически ред или просто основаваха свои собствени филиали.

От тази гледна точка свободата на инвестиционно навлизане беше почти безпрецедентна. Тези времена обаче остават зад нас и дори все още развиващите се икономики в Югоизточна Азия няма да копират този подход.

Цялостната среда сега е доста по-различна и много от страните от региона вече опитват по-конфликтен подход за договаряне с повече условности. Показателен пример в това отношение е Индонезия. От няколко месеца властите в страната са в конфликт с Apple по отношение на изискванията за инвестиции в местната икономика.

През октомври 2024 г. бяха блокирани продажбите на модела iPhone 16, което принуди американската компания да предложи инвестиция от 10 милиона долара за създаване на звено за изследвания. Това обаче не беше прието от Джакарта като впоследствие предложената сума скочи на 100 милиона долара. Тя обаче също не беше приета.

По последни информации Apple ще инвестира над 1 милиард долара в производствени капацитети за аксесоари в страната.

Новите контури на Азия

В същото време, страните от Югоизточна Азия ще трябва да се справят с немалко рискове. Най-същественият е ескалацията на напрежението между Китай и САЩ или пък евентуална блокада или инвазия на Тайван от Пекин. В

Регионалният контекст е такъв, че ще продължи да затруднява създаването и поддържането на транснационални вериги за доставка и производство. Тепърва страните от региона ще трябва да навигират търговските дефицити с новата администрация във Вашингтон.

Югоизточна Азия все още отлага намаляването на различни нетърговски пречки пред стопанския обмен като регулации, бюрокрация и други. Свързващата инфраструктура също изисква огромни инвестиции. Независимо от описаните предизвикателства обаче, този регион на Азия се очертава като най-динамичната част от широкия континент, която Европа тепърва започва да оценява и открива.

Погледнато отвисоко, всъщност вече ясно виждаме по-цялостните, дългосрочни контури на самата Азия. Те включват устойчиви и стабилни позиции на „старите тигри“ като Япония, Южна Корея, Тайван и Сингапур, структурно забавящ и самозатварящ се Китай, Индия на вечното обещание и необходимост от дълбоки реформи и Югоизточна Азия на стопанската динамика и перспективи.

От подобна констелация трудно могат да се изработят убедителни пропагандни наративи по подобие на произведените в Пекин през последното десетилетие. На прага сме на реално плуралистична стопанска структура на Азия.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.