Вашку да Гама – любим герой и омразен завоевател

Вашку да Гама е сред най-значимите европейски мореплаватели от ХV - ХVІ век. Това е времето на Великите географски открития. Тогава светът от плосък става кръгъл, нови земи и богатства се търкалят навсякъде, малка Европа израства до господар на света, за да принесе добрини и злини.

Вашку да Гама открива един от основните пътища, по които всичко това се случва. Чак до завършването на Суецкия канал през 1869 г., морският път край Западния бряг на Африка е европейското трасе до Индия.

Хората, направили нещо велико, не винаги са велики, не винаги са добри, морални, състрадателни, не винаги им пука за друго, освен за тях самите. Често са просто болни, със сериозни сексуални и поведенчески отклонения.

Сред тях има не само крадци, лъжци и мошеници, но и пирати, терористи, масови убийци. Вашку да Гама попада и в трите последни категории. За да постигне целите си, напада кораби, превзема градове, изнудва местни владетели, подклажда етнически и племенни конфликти, осакатява и избива невинни.

Не го оправдавам, но и не искам да мерим историята с днешна мярка – ще се излъжем сами. Тогава службата на краля е най-голямата чест и върховен морал за войника. А той е войник до мозъка на костите.

Вашку да Гама е роден през 1460 г. в Синиш. Прадядо му участва в превземането на града от маврите, а баща му - е губернатор и член на Ордена на Свети Яков. По майчина линия пък Вашку е свързан с рода Содре. Дядо му и чичо му са в Ордена на Христос, наследник на португалския клон на тамплиерите.

Нищо чудно, че Вашку расте с истории за рицари, битки и подвизи. Сам той става воин и се присъединява към Ордена на Сантяго. Негов велик майстор тогава е принц Жоао, от 1481 - крал Жоао ІІ. Пътят на Вашку към славата е открит и той поема по него, но първо става кралски паж.

Макар да смятаме пажа за изтънчено дворцово цвете, случаят с Вашку не е такъв. Той участва в битката при Естремадура и в набези срещу маврите в Мароко. През 1492 г. има първа самостоятелна мисия – да отмъсти на французите за заграбена каравела със злато. Той пленява всеки френски кораб, който мерне, и казва на французите, че ще ги освободи, ако му върнат каравелата, заедно с пиратите, които са я превзели. Така и става, а Вашку печели популярност.

Междувременно кралят иска морски път до Индия, а Бартоломеу Диаш гради флота. Преди време той стига нос Добра надежда и смята, че трябва просто да продължи на Изток, за да стигне до богатството, подправките, слоновата кост и другите чудеса.

За пряка търговия с Индия пречат мюсюлманите в Северна Африка и Близкия Изток. От португалска гледна точка ситуацията се влошава, когато през 1492 г. Колумб достига „Западните Индии“, но в полза на испанската конкуренция.

Малко след това Жоао ІІ умира, а новият крал Мануел се страхува да не бъде засенчен от бъдещия откривател, затова не дава експедицията на прочутия Диаш, а на Вашку да Гама.

През 1497 г. да Гама извежда 170 души с 4 кораба в открито море. Пътят до нос Добра Надежда минава без особени проблеми, той е добре документиран от Диаш. След най-южната точка на Африка обаче е пълната неизвестност. Корабите се прокрадват край източния африкански бряг, но спират да заредят в контролирания от арабите днешен Мозамбик и изпадат в конфликт със султана, обиден от евтините дрънкулки, които Вашку носи като дар.

Заради пиратството по пътя, в Момбаса, днес Кения, те срещат враждебност и пак са принудени да отплават набързо. Но помощ получават в Малинди, чийто шейх е в конфликт с Момбаса. Там не само попълват запасите, а и взимат двама навигатори-араби, които да им покажат жадувания път.

На 20 май 1498 г. корабите на Вашку да Гама наближават пристанището Каликут в Индия, единият лоцман казва на капитана:

„Това е страната, която жадувате толкова много!”.

Там обаче ги посреща друга реплика. Да Гама праща на брега човек за контакт, той среща арабски търговци, които говорят испански и италиански, а първият им въпрос е: „Кой дявол те довлече пък теб тук?”

Арабите движат цялата търговия на Индия. Те влошават отношенията между Вашку и местния индийски управител, а за португалците е трудно да търгуват. Арабите на пазара не купуват техните стоки, защото са с ниско качество, а индийците – защото са им скъпи.

Вашку все пак купува подправки и скъпоценни камъни, но на тръгване управата иска солидно мито, иначе ще задържи хората и стоките на брега. В отговор той пък задържа местни богаташи, които са на корабите му и заплашва да ги убие.

Скоро проблемът е решен и след нови приключения експедицията, с половин състав, се връща в Португалия.

Оказва се, че купеното в Индия, плюс заграбеното с пиратство е твърде ценно. А най-ценен е фактът, че експедицията отваря за Португалия портата, която е в основата на нейното благоденствие поне столетие.

Вашку да Гама получава почести и родния Синиш като наследствено имение. Оказва се, че кралят малко греши - Синиш всъщност принадлежи на Ордена на Сантяго. По този повод има известни търкания, Вашку напуска и преминава в Ордена на Христос. После се жени, има шест деца, още два пъти пътува до Индия.

Вторият път е с военна, а не с изследователска цел - да принуди индийците да сътрудничат с португалците, като изгонят арабите, както и за да направи пътя безопасен.

Третото пътешествие е през 1524 г., когато е назначен за вицекрал на Индия. Още с пристигането обаче Вашку да Гама се разболява и умира.

В Португалия той и днес е любим герой, в Индия – омразен завоевател.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.