Развитие или омагьосан кръг? Прави ли ни по-здрави увеличеният брой на болниците

Едно инвестиционно намерение за създаване на голяма частна детска болница в София разбуни духовете в навечерието на великденските празници.

Министерският съвет първо одобри намерението на дружеството „Търговска лига“ да създаде болница с над 400 легла, в които се поместват, наред с другото, и 11 детски структури. След това отмени решението си, а накрая премиерът Димитър Главчев дори обяви, че ще изпрати всички доклади по казуса в ДАНС.

Като част от Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница аз съм сред защитниците на тезата, че този проект може не просто да спъне развитието на Националната детска болница, а да увреди допълнително и без това страдащото детско здравеопазване.

Конкретният проект натисна болезненият бутон на име „Национална детска болница“, което предизвика и шума около него. Проблемът обаче е принципен, надхвърля далеч конкретното инвестиционно намерение и засяга цялата система.

Какво „работят“ болниците

Болничното лечение е най-скъпият сегмент от медицинската помощ. В различните възрасти и различните заболявания различен дял от пациентите имат нужда от болнично лечение, но философията на съвременото здравеопазване е да опази здрави възможно най-много хора, възможно най-дълго време.

За да се случи това, държавата има ангажимент да осигури на първо място здравословна среда на живот – достъп до чист въздух, вода и почви, до безопасни храни и жизнена среда. Здравната система от своя страна трябва да развива здравната култура, да гарантира достъп до превенция, профилактика, първична и специализирана медицинска помощ.

Болничното лечение е последната спирка от тази верига – съчетава концентрация на най-много технологични и кадрови ресурси, коства най-много средства. Затова общият интерес на здравните системи и на гражданите е хората да поддържат възможно най-дълго достатъчно добро здраве, и възможно най-рядко да им се налага да влизат в болница.

Какво се случва в България

Към края на 2022 г. в страната е имало 341 болници с общо над 54 000 легла, като тенденцията от десетилетия е за увеличение на броя им. Две години по-рано европейската статистика подрежда България на второ място по брой болнични легла на 1000 души в Европейския съюз (ЕС) след Германия.

България е една от само трите страни в ЕС, които имат ръст в броя болнични легла между 2010 и 2020 г. и единствената, в която този ръст е значим - около легло на 1000 души население (общо между 6000 и 7000 легла).

Според Евростат страната ни е с най-голям брой хоспитализации на 100 000 души население в Европейския съюз – около 29 000. Това е двойно над средните за съюза нива, които са около 16 000 хоспитализации на 100 000 население, и със значима преднина пред Германия и Австрия, които са втора и трета с около 22 000 хоспитализации.

В същото време публичните разходи за здравеопазване на страната ни са сред най-ниските и като дял от БВП, и като абсолютна стойност в ЕС. Финансовият недостиг се компенсира с най-големите доплащания от джоба на пациента – над 38% от парите в системата излизат директно от джобовете на българските граждани при около 16 на сто средно в ЕС.

Освен с малко пари, България издържа най-раздутата болнична мрежа и с компромисен брой работещи в сферата на здравните грижи – страната ни е втора в съюза (след Гърция) по най-малък брой медицински сестри на брой население.

В числото на работещите обаче влизат около една трета медицински сестри, които вече навършили пенсионна възраст. Данните за средната възраст на сестрите в системата не са еднозначни, но различни източници сочат между 53 и 58 години, което означава, че в близко бъдеще броят на медицинските сестри в системата ще върви само надолу.

Това е от съществено значение, защото е доказано, че когато една болнична сестра се грижи за повече от четири пациенти, това понижава качеството на грижата, повишава смъртността и не на последно място – в крайна сметка оскъпява лечението.

ЗдравеОпазване vs. БолноЛечение

Последиците от този дисбаланс засягат практически всички в системата. Концентрацията на ресурси само в болничното лечение увеличава недостига им в профилактиката и извънболничната помощ, без да води до по-добро здраве за пациентите. Данните от периодичното здравно профилиране на населението в различните европейски държави сочат, че по статистика българите са на четвърто място по продължителност на живот в здраве, и в същото време са с най-кратка продължителност на живота.

Доклад на Института за пазарна икономика обяснява този парадокс с ниска ефективност на здравната система.

„Програмите за профилактика не са ефикасни, а лечението на определени заболявания не показва достатъчно добър резултат, поне в сравнителен план с останалите страни от ЕС“, отбелязва докладът, като припомня, че в своя анализ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също препоръчва на страната ни да вложи повече усилия за подобряване на първичната профилактика, диагностиката и лечението.

Развитие или омагьосан кръг

Страната ни се вслушва – поне на стратегическо ниво. През последните три години здравните институции работиха върху Националната здравна стратегия с хоризонт 2030 г.

Основен акцент на документа е именно обръщането на пирамидата и повишаването на предлагането и търсенето на услуги в извънболничната помощ. Тази препоръка обаче не е нова. Още през 2016 г. приетата тогава здравна карта установи над 3000 излишни болнични легла, а оттогава броят им само расте.

И към настоящия момент не става ясно как институциите в здравеопазването смятат да адресират десетилетната си тревога от безконтролното разширяване на болничната мрежа и свързаните с него вреди както върху пациентите, така и върху работещите в системата.

През 2023 г. Министерството на здравеопазването се опита да въведе мораториум за разкриване на нови болници за определен период, да разпише нова, по-ефективна здравна карта и по-строги изисквания за отваряне на нови болници след изтичане на мораториума.

В същото време обаче по данни на сайта clinica.bg само за първите девет месеца на годината са издадени 47 заповеди за нови дейности и 68 разрешения, с които се разширяват съществуващи структури или се създават изцяло нови болници, а лекарските колегии, здравната каса и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, от чиито становища зависи одобряването на нови болници, очевидно също не се чувстват ангажирани със стратегиите на държавата.

В този контекст не са изненада обвиненията на „Търговска лига“, че спирането на проекта им в София обслужва интерес, различен от обществения.

Когато държавата нито е дефинирала адекватно, нито защитава този „обществен интерес“, всеки би могъл да се изкачва по гърба му.