Параван и унижение. Какво е отношението към жените в ГЕРБ

Да напуснеш поста си на еврокомисар, защото са ти предложили да станеш първата жена в България, която е премиер на редовен кабинет. И изведнъж да стане ясно, че не вземаш автономни решения, а някой ти казва какво да правиш. Накрая да си останеш и без еврокомисарството, и без премиерството.

Така накратко може да се резюмират последните десет месеца за вицепремиерката и външна министърка в оставка Мария Габриел. Дори да стане премиер някога в бъдещето, имиджовата щета е налице.

Габриел поиска извинение с аргумента, че „в едно правителство и един екип уважението между мъжете и жените е принцип“, от който няма да отстъпи. Но го поиска не от когото трябва, а от финансовия министър в оставка Асен Василев, който я нарече „може би най-новото и най-красивото лице на мафията в България“.

От кого трябваше да поиска извинение Мария Габриел?

Отговорността бившата еврокомисарка да изпадне в конфузно положение е на ГЕРБ. А какво прави ГЕРБ, решава председателят на партията Бойко Борисов.

В началото на март ГЕРБ излъчи преговорен екип, чиято задача беше да се договори с ПП-ДБ за условията, при които ще се случи ротацията на правителството.

Екипът се състоеше от четири жени – Деница Сачева, Теменужка Петкова, Рая Назарян и самата Мария Габриел. Те преговаряха, спориха, доизкусуряваха варианти на споразумение с ПП-ДБ, сърдиха се, връщаха се. Докато изведнъж просто станаха и напуснаха залата на преговорите.

А Габриел изненадващо връчи на президента състав на кабинет, който не беше съгласуван не само с другата страна, а и с (поне) 11 от номинираните за министри.

Тогава стана видно, че всички преговори са били просто параван и самите преговарящи от страна на ГЕРБ не участват във вземането на решения. А това е унизително.

Женски преговарящ екип на ГЕРБ? Дежавю.

ГЕРБ впрочем не за първи път излъчва женски преговарящ екип. Преди десет години партията определи Цецка Цачева и Менда Стоянова да договорят с Реформаторския блок (РБ) съставянето на общо правителство.

И тогавашните преговори бяха прекратени от ГЕРБ по причини, твърде подобни на настоящите – от РБ настояваха за правосъдна реформа и еманципиране от ДПС, а от ГЕРБ – за „стабилен и надежден“ (да се чете „послушен“) партньор.

Все пак, след един служебен кабинет, последва кратък опит за съвместно управление. Той беше запомнен с определението на Радан Кънев „исторически компромис“ и завърши катастрофално за РБ.

От онзи период е една снимка, която много точно илюстрира отношението на мъжете (и особено на Бойко Борисов) към жените в политиката. Всички мъже на нея седят, Борисов се е облегнал на фотьойла и гледа доволно, а двете жени в стаята – Цецка Цачева и Меглена Кунева – стоят прави, в дисциплинирани пози, с вид на обслужващ персонал.

Съдбата на жените в ГЕРБ

Лансирането на жени в политиката от страна на партията на Борисов е не е моментно състояние, а устойчива стратегия. В настоящия парламент делът на жените е най-голям в групата на ПП-ДБ (30,16% срещу 26,9% за ГЕРБ-СДС). В това отношение обаче другите партии дълги години бяха зад ГЕРБ. През 2014 г. например в 43-тото Народно събрание 28,57% от депутатите на ГЕРБ са жени, а от РБ – едва 8,69%.

Ала жените, издигнати от ГЕРБ, често изпадат в унизително положение. Било защото не са подходящи за позицията, на която са сложени, било защото не действат автономно, а възпроизвеждат опорни точки, било защото са персонално унизени от Бойко Борисов. Ето няколко знакови примера.

Броени дни сред старта на първия кабинет на Борисов за изпълнителен директор на Държавен фонд земеделие – институция, отговорна за разпределянето на огромни бюджетни средства – е назначена Калина Илиева. Към онзи момент тя няма и 30 години.

Не стана ясно въз основата на какви постижения е избрана тя, но пък се разбра, че баща ѝ е пожарникар, т.е. бивш колега на Борисов.

Година по-късно Калина Илиева се раздели с длъжността със скандал – излиза наяве, че тя няма завършено висше образование, а е представила фалшива диплома от германски университет. Името ѝ стана основа за нарицателното „калинки“ – лица, назначени на висши длъжности, без да имат необходимия ценз.

Например дългогодишната депутатка от ГЕРБ Десислава Атанасова, чийто юридически стаж се свежда до юрисконсулт в здравни заведения, стана „калинка“, като беше избрана за член на Конституционния съд, без да има никакъв опит в правораздаването.

Ендокриноложката Анна-Мария Борисова беше министърка на здравеопазването за няколко месеца през 2010 г. Номинирането ѝ за този пост Борисов аргументира така:

„Госпожа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един разклон. Поговорих с нея около половин час, горе-долу разбрах какво мисли и сиреч в една и съща посока са ни разбиранията по реформата, по съкращенията, по безкомпромисното действие.“

В краткото си битие на министър Борисова беше обект на непрестанни подигравки. Както заради чудатите си изказвания (например да реагира на критиките с „усмихвам се“), така и защото Борисов е направил министър човек, когото буквално е намерил на пътя.

През 2016 г. Борисов предложи Цецка Цачева за кандидат-президент, макар тя да не се радваше на обществена популярност. Когато тя загуби от Румен Радев, председателят на ГЕРБ коментира, че победата всъщност не му е била цел, защото ако една партия държи цялата власт, „това не е добре за демокрацията“. Така излезе, че той нарочно е сложил кандидат, който не става.

И ако в случая Цачева все пак не беше унизена в прав текст, а между редовете, не така стои въпросът със следващата председателка на парламента – Цвета Караянчева. През 2020 г. изтече телефонен запис между Борисов и Томислав Дончев, в който първият я нарича с епитет, който няма да повторя и който остана в историята с абревиатурата ПКП.

След това той допълнително унизи Караянчева, заявявайки на пресконференция от нейно име, че тя му е простила:

„А после я прегърна, цуна я, и прощава, защото знае, че всичко правя с душа.“

Йорданка Фандъкова беше кмет на София 14 години, но през цялото време демонстрираше заучена безпомощност. Управлението ѝ ще се запомни с репликите ѝ „хубаво е, но не е готово“, „ремонт на ремонта и контрол на контрола“, с дълго обещаваните, но непостроени детски градини, безкрайните и неуспешни ремонти, разнебитения център, съсипаните жълти павета, неремонтираните квартали, презастрояването.

Но дори жени, които имат сериозни постижения в професионалните си области, като например Деница Сачева, в ГЕРБ биват обезличени и сведени до ретранслатори на опорни точки.

В ГЕРБ вероятно има жени, които осъзнават на какви унижения са подлагани. Ако решат да се борят за достойнството си, биха могли да дадат тласък на процес на еманципация на жените в българската политика. Което да вдъхнови повече жени в България да се борят за правата си.

Но това изглежда нереалистично. Карл Маркс не се оказва прав – най-потиснатите не са онези, които вдигат революция.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

"Винаги поздравява". Когато снимах Йорданка Фандъкова