Белязани от война: Битките на украинска земя през 20 век

Ноември 1915 година: Австрийски войници в окоп - южно от Ровно.

В началото на 20 век Руската империя контролира по-голямата част от територията на днешна Украйна, а австро-унгарците държат западната част. Двете вражески сили се борят за контрол над региона по време на  от Първата световна война.

Обсадна минохвъргачка "Шкода", използвана от австро-унгарските сили на територията на днешна Украйна през 1915 година. Минохвъргачката изстрелва снаряди, които тежат 384 килограма всеки. По-късно е оръжието е използвано от нацистите през Втората световна война.

Австро-унгарските сили пресичат река Буг през 1915 година. Водният път днес е част от границата между Полша и Украйна.

Руският генерал Алексей Брусилов в Ровно през октомври 1915 година:

Царският генерал е отговорен за една от най-смъртоносните битки във военната история. Руските сили атакуват австро-унгарските линии в регионите на Лвов и Волин през 1916 година. Над 1 милион и от дветете страни са ранените и убитите. Битката се смята за успех на силите на Антантата.

Брусилов се присъединява към Червената армия след болшевишката революция.

Кадър от 1915 година, австро-унгарските сили под виадукт, разрушен от отстъпващите руски сили в Жовновка, в близост до Тернопол.

Германски войници на Майдана в Киев, вероятно през март 1918 година.

След революцията от 1917 г., с болшевиките и Владимир Ленин на власт, Русия излиза от Първата световна война, но официалните преговори за мирно споразумение с централните сили се провалят.

След това Германия, Австро-Унгария и техните съюзници нападат голяма част от днешна Украйна (операцията "Fist-Punch"), преди новата комунистическа власт в Русия най-накрая да се съгласи на скъпоструващото мирно споразумение.

Май 1918 година. Германските войски наблюдават пленени руски военни кораби в пристанището на Севастопол.

В последните месеци на Първата световна война германските сили се съюзяват за кратко с украинските националистически сили на Крим, за да изтласкат болшевиките от полуострова.

Украинците са вдигнали портрет на Тарас Шевченко в центъра на Киев по време на германската окупация през 1918 година. Шевченко e украиноезичен поет и лидер на украинските движения за независимост.

Бронирана бойна машина, известна като танка на Пилсудски, кръстен на името на полския лидер Йозеф Пилсудски. Teхниката вероятно е снимана в Лвов. Носи полския бял орел и американското знаме.

След разпадането на Австро-Унгарската империя през 1918 г. етническите поляци и украинци водят ожесточена война за контрол над Лвов, Закарпатия и други региони в днешна Западна Украйна.

Полската армия охранява конферентна сграда в Лвов през февруари 1919 г., когато френски, британски, полски и украински делегации се срещат, за да преговарят за прекратяване на полско-украинската война.

След конфликта Лвов е признат за част от Полша. Лвов издържа съветско, след това нацистко и още веднъж съветско управление, докато Украйна не получава независимост при разпадането на СССР през 1991 г.

Нацистките войски преминават съветски граничен пункт в района на Лвов през юни 1941 г.

Когато нацистка Германия започва операцията Барбароса, преминавайки през западните граници на СССР, съветска Украйна понася голяма част от тежестта на атаката. Милиони украинци са убити. При последвалата нацистка окупация жертва стават стотици хиляди евреи, живеещи в съветска Украйна.

Италианските берсалиери (стрелци, отличаващи се с черните пера на шлемовете си) преминават през царевична нива по време на водената от нацистите инвазия в Съветска Украйна през 1941 година.

Италианските сили, воюващи в Съветския съюз, са победени от Червената армия, а десетки хиляди италиански войници загиват в съветски плен.

Украински жени в традиционно облекло дефилират в Лвов около нацистки знамена. Поводът е официално посещение на Ханс Франк, германския владетел на окупираната от нацистите Полша.

Много украински националисти заемат позицията „врагът на моя враг е мой приятел“, приписвайки заслугата на германците за прогонването на болшевиките. Някои украинци активно участват в масовите убийства на евреи, а други „отделни лица, понякога и цели села“, жертват всичко, за да скрият евреите от нацистите.

Германски войник в камбанарията на Великата Лавра в Киев през септември 1941 година. На заден план може да се види горящ мост над река Днепър.

Партизанка дои крава през 1943 година.

Разрушени сгради на улица Хрещатик в Киев през 1942 г. Градът е сериозно разрушен при битката за него и последвалите експлозии на мини, поставени по време на отстъплението на Червената армия.

Съветски войници се готвят да прекосят река Днепър през 1943 г. Табелата отляво гласи: "Към Киев!"

След военните действия при Сталинград, ходът на геманското настъпление в СССР се обръща. Боевете отново са на територията на днешна Украйна, когато Червената армия настъпва на запад.

Съветски военен парад, провeден на улица Хрещатик в Киев през 1958 година. След съветската победа във Втората световна война Украйна отново става съветска република, докато не получава независимост през 1991 година.