Уилям Уолъс, цветето на Шотландия

„Цветето на Шотландия” е неофициален химн на Шотландия – а цветето, за което се говори, е магарешкият трън.

Една нощ викингите се промъкват към лагера на шотландците, някой се убожда на магарешки бодил и изкрещява, а шотландците скачат и побеждават.

Подобни красиви истории не винаги са напълно истински, но в същата полу-реална, полу-митична ситуация се намира и легендата за историко-епическия герой Уилям Уолъс.

Вижте също Франсис Бейкън, творецът на чудеса

Сега Уолъс е познат заради филма „Смело сърце” с Мел Гибсън. Сценарият е по поемата „Уолъс” от ХV век, дело на Слепия Хари, късно-средновековен министрел. Тя обаче се базира на предания и е писана 170 години след смъртта на Уолъс.

Това е причината да не се знае докъде достигат фактите и докъде - измислицата. Сценаристите на филма също не придирят за историческата истина, а наблягат на творческата - която краси сюжета.

Филмът приписва на Уилям Уолъс прозвището Braveheart (смело сърце). То обаче е на патрона му Робърт Брус, граф на Кърик, а после и шотландски крал.

Реалният Уолъс няма как да носи и килт - карираната пола става традиционно облекло на шотландците триста години по-късно. Сюжетната линия с Едуард ІІ е обилна – но в действителност тогава кралят е на 13 години и не участва в нищо. А историята за тайната любов на Уолъс с Изабела, кралица на Англия и съпруга на Едуард ІІ, е художествена измислица.

Въпреки всичко това във филма Мел Гибсън превъплъщава най-важните черти от характера на Уолъс – достойнство, непримирим дух, страстна любов към свободата.

„Синове на Шотландия, аз съм Уилям Уолъс… и виждам армия мои сънародници, дошли да се опълчат срещу тиранията. Дошли сте да се биете като свободни хора и наистина сте свободни хора... Да, ако се биете, може да умрете. А ако избягате – да оцелеете, поне за известно време. И умирайки в леглата си след много години, ще ви се иска да замените всичките изживени дни само за единия шанс да се върнете тук и да кажете на враговете ни, че могат да отнемат живота ни, но никога не могат да ни отнемат свободата…“

Тази реч на Уилям Уолъс е сред най-забележителните в киното. В действителност не е ясно дали през юли 1298 г., когато шотландците са разбити от англичаните при Фолкърк, изобщо е имало речи. Това е последната голяма битка на Уолъс, от която той едва се спасява.

Вижте също Еванджелиста Торичели и океанът от въздух

Но защо се бият шотландци и англичани през ХІІІ в.? След династични препирни и вселенски случайности, шотландските кланове започват да се бият за трона. За да не се самоунищожат, канят английския крал Едуард І за арбитър.

Той иска декларация за вярност от всички, а после слага на трона Джон Балиол, когото смята за най-предан. Джон остава в историята като „крал за една седмица“ или „празното палто”. Той предявява претенции за самостоятелност, а Едуард го сваля и установява пряко английско управление.

Лакоми за власт, разединени от интриги и подкупи, шотландските благородници не могат да го спрат. Тогава идва времето на Уилям Уолъс, който повежда голямата битка за независимост.

Той е роден през 1270 г. в семейството на дребни благородници. Семейството му има земя, Уилям учи латински и френски от свои чичовци-свещеници, но после нещо се променя и младежът тръгва по пътя на войната.

Според поемата на Слепия Хари през 1291 г. баща му и братята му загиват в схватка с англичаните. Други сочат като причина спречкване с двама английски войници на пазара в Ланарк, след което войниците са убити, а Уилям бяга в гората. Най-романтичната легенда е, че Уилям Хезелриг, английският шериф на Ланарк, убива Марион, младата съпруга на Уолъс, заради което 6 години по-късно Уолъс го залавя и го убива.

Но важното е, че към 1296 г. Уилям Уолъс вече се е превърнал в герой за шотландците и в разбойник за англичаните.

Вижте също Барух Спиноза - принцът на философите

Разбира се, по-трезвите гласове припомнят, че няма как младеж на 27 години само с талант да поведе не само успешна партизанска война, но и да печели истински големи битки - като онази при моста на Стърлинг. Затова, казва разумът, вероятно той е бил наемник на Едуард І и е изучил военното дело. Още повече, личната му емблема е ръка, която стреля с лък, а тежките стрелци с лък са елитните английски части.

Така или иначе, не някой от висшите благородници, а точно Уолъс е човекът, способен да обедини шотландците и да ги накара да се бият. След фантастичната победа при Стърлинг той получава от Робърт Брус рицарско звание и титлата „Защитник на Шотландия и водач на нейните армии”. Но я носи само година – след поражението при Фолкърк Уолъс се отказва от титлата и изчезва.

Смята се, че отива във Франция, за да търси помощ, може би пътува и до Рим. След това се връща в Шотландия, където е преследван.

През 1305 г. е предаден от рицаря Джон де Ментейт. Англичаните го осъждат на смърт и изпълняват присъдата публично, бавно, грозно и мъчително. Едно от основните обвинения е за предателство към короната, въпреки че Уилям Уолъс ясно заявява – никога не съм се клел на Едуард, затова и няма как да му измени.

Така е – той наистина не се е клел на друг, освен на Шотландия. И никога не я предава.

Вижте също Майкъл Фарадей, справедлив и верен рицар на бога