Външната политика на Тръмп. Ще се върнат ли САЩ към едностранно налагане на сила

Външната политика не е значителен фактор в кампаниите в САЩ. При последните избори се колебае в границите между 3-5%. Но във външен план президентът е с повече свобода да решава, дори да решава светкавично.

Това дава основание през 1960-те години да бъде лансирана тезата за двете президентства. „Вътрешният“ президент се избира, но „външният“ има по-голяма свобода да замисля и изпълнява политики. Ограниченията от Конгреса са по-силни във вътрешен план, във външен президентът е ограничен главно от международните договори.

Предвид тази особеност от Тръмп може да се очакват действия в по-близки срокове във външен план.

Ето някои от тях, подредени по вероятната скорост на изпълнение. Все пак трябва да се има предвид, че до 20 януари 2025 година има над два месеца, така че не става дума за близките дни.

Войните и регионалните конфликти

• Украйна

Бързото решение на войната в Украйна не е лесно. Но за Тръмп то е въпрос на чест и престиж. Има няколко сценария, чиито преглед и оценка за вероятност са отделна тема. Но е повече от сигурно, че Тръмп ще се опита да направи демонстрация пред света, как се решава светкавично такъв проблем.

• Израел

Тръмп ще поддържа твърдо Израел, няма да води колебливата политика на Байдън. Вероятно Израел ще бъде окуражен да продължи ескалацията в посока Ливан и Иран. Ще опита да ликвидира необратимо Хизбула. И ще е с развързани ръце да предприеме удари по петролни инсталации в Иран или по обекти на атомната енергетика, които са важни и за добив на обогатен уран.

• Китай и Тайван

Тръмп ще продължи политиката от първия си мандат на възпиране на китайската търговска експанзия с налагане на още по-високи мита. Проблемите са два. От една страна, подобни мерки водят до ответна ескалация.

От друга, митата към Китай ще имат пряко отражение върху цените в САЩ и то основно върху портфейла на избирателя на Тръмп. Не е ясно каква точно мярка трябва да се определи за да бъдат едностранните действия ефективни и в ползва на САЩ. Икономисти предупреждават, че крайностите, заявявани в кампанията, са много рисковани.

Към Тайван Тръмп има двойнствено отношение. От една страна не би желал да го отстъпи на Китай, но от друга, изказва позицията, че Тайван е развита икономика за сметка на САЩ. Вероятно ще се опита да договори отстъпки от Тайван за сметка на гаранции за сигурност. Но и в този план уравнението не е толкова лесно, има многобройни променливи.

САЩ имат интерес да предотвратят засилване на връзките в групата на Русия, Китай, Иран и Северна Корея. Ако тези държави изградят неформален алианс, дори временен и нестабилен, към тях ще се присъединят по-решително други от БРИКС и ще се формира алтернативен блок.

По тази причина всяка отделна политика към Русия, Китай, Израел/Иран трябва да се съобрази с тази нежелана възможност. Оттук следва неопределеност при предприемане на срещу всяка от тях поотделно. От първата стъпка към някоя от тях ще може да се съди и за другите. Очевидни рационални решения няма, като цяло това е неясна територия.

Големите международни партньори

• Европейски съюз

Тръмп е враждебен към международни организации като ЕС. Но може да се наложи администрацията му да води преговори, ако САЩ решат да налагат мита.

Отвъд търговските въпроси Тръмп вероятно ще обсъжда решения на текущите кризи, особено Украйна, двустранно, с лидерите на силните в Европа, Франция на първо място, но също Италия на Джорджа Мелони и Германия като намери изход от политическата си криза. Проруските Виктор Орбан и Роберт Фицо не са значителен фактор в рамките на ЕС.

• НАТО

Тръмп ще отиде по-далеч от настояването за 2% военен бюджет от страните членки на НАТО. Може да повиши това число и да поиска различни форми на ангажиране на Европа с проблеми на отбрана и сигурност. Това само по себе си е положително за самата Европа. Би било проблем, ако се радикализира и разклати доверието към огромния актив, какъвто е самото съществуване на НАТО.

Той няма конституционните правомощия да оттегли САЩ от Вашингтонския договор от 1949 г. Но алиансът би бил практически ликвидиран, ако Тръмп разколебае доверието в него като се дистанцира по какъвто и да е начин. Достатъчни са две подигравателни изречения за да превърне НАТО в спомен.

• Международни режими

Тръмп смята човешката причина за климатичните промени за измислица, дори измама и ще оттегли САЩ повторно от Парижкото споразумение. Ще отмени редица вътрешни политики на Байдън.

С подкрепата на двете камари на Конгреса може да бъде отменен или преформулиран най-значителният закон на САЩ за чиста енергия от 2022 г. Тръмп може отново да спре финансирането на СЗО.

Не е изключено да предприеме и редица действия от този род към ООН. ООН е гигантска мрежа от 40 организации, която се нуждае от цялостно преосмисляне.

• Южна Америка

Намерението да бъдат депортирани 12-13 милиона имигранти ще обтегне отношенията със страни в Южна Америка. На първо място с Мексико, Карибите и т.н. Тази политика не може да бъде изпълнена бързо.

Промяна на стила във външната политика

От тези посоки Тръмп ще опита бързо решение за Украйна. Бързането обаче би било с по-висока цена за Украйна, но плащането на неприемлива цена е и за сметка на авторитета на Тръмп.

Русия на Путин знае добре, че заканата „ще спра войната за 24 часа“ поставя на карта репутацията на президента. Ако Тръмп притисне Путин, руската страна ще протака с поставяне на условия, срещу които ще бъде не само Украйна, но и Полша, Балтика, голяма част от Европа.

Това е сложна игра, но Тръмп ще се опита да я играе още сега, преди встъпване в длъжност. Най-сигурният начин да бъде притисната Русия е познатият, но постоянно отлаган от Байдън: нова, значителна помощ и разрешение за дълбоки удари в територията на Русия.

Като цяло Тръмп ще променя стила на международна политика, с който беше изграден т.нар. либерален ред (според това неудачно наименование). Ще ориентира САЩ към различни степени на оттегляне от следвоенните международни режими и съответните многостранни подходи за решаване на проблеми и кризи. Ще се опита да наложи по-твърда едностранна политика, в която САЩ не разчитат на съюзници и партньори.

Това ще означава връщане към по-традиционен тип реализъм във външните отношения и отдръпване от институционалните подходи, инициирани след Голямата война от Удроу Уилсън и последователно налагани след 1945 година. Такъв стил на външна политика във всеки отделен случай ще бъде пробван, коригиран и адаптиран. Той води до по-висока неопределеност и игра на рискове на световната сцена.