"Проблемът не е в обществото". Защо България е последна по брой трансплантации в ЕС

През последната седмица темата за трудната ситуация, в която се намират българите, нуждаещи се от трансплантация, намери място в почти всяка медия. Поводът беше отбелязването на европейския ден на донорството 7 октомври.

Бяха повторени за пореден път тревожните констатации, че България е последна в Европейския съюз (ЕС) по брой трупни донори на милион население, последна по брой трансплантации на милион население и че дори Северна Македония развива по-успешно донорско-трансплантационната си политика.

Липсва новина

Това положение не е ново.

В Националната здравна стратегия с хоризонт 2030 г., писана през 2020 г. и актуализирана и приета през 2022 г., е отбелязано, че за периода 2014 - 2018 г. средният брой трупни донори е 5,54 на милион население за целия период. За сравним период в Европейския съюз, средният брой трупни донори е 20,74 на 1 млн. население.

По данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, под чиято шапка в момента се намира дирекцията, отговаряща за трансплантациите в България, към 4 октомври тази година чакащите за органна трансплантация са 849. От тях 793 чакат за бъбрек, 21 за черен дроб, 29 за сърце, 6 за бял дроб.

Десет години по-рано, през 2013 г., по данни на тогавашната Изпълнителна агенция по трансплантация, чакащите са 1021. От тях 935 за бъбрек, 47 за черен дроб, 33 за сърце, 6 за бял дроб.

Привидната промяна в статистиката обаче не е устойчива – само преди година общият брой на чакащите е бил 1041 или напълно идентичен с този отпреди 10 години.

Публично достъпен анализ на какво се дължат флуктуациите в броя на чакащите за бъбрек и черен дроб липсва. Според специалисти, през последните години нараства броят на пациентите, бъбречно трансплантирани в Турция. Там е разрешено и развито кръстосаното донорство – процедура, при която двама нуждаещи се могат да „си разменят“ донор, с когото имат близка родствена връзка, но не и необходимата съвместимост.

„Не е проблемът в обществото“

„Обществото ни е узряло за донорството, отказите са все по-малко“, убеден е проф. Никола Владов – началник на Клиниката по Чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия. Сходни наблюдения изказват публично и други специалисти, както и множество хора, дали съгласие за даряване на органите на техни близки.

Според Националната здравна стратегия 2030 делът на отказите в периода 2014 – 2018 г. е бил под 20%. Пред подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Владов отбелязва нуждата от повече заинтересованост по темата от Министерството на здравеопазването и споделя, че адресираните към ведомство проблеми на трансплантолозите досега не са получили отговор от няколко поредни политически екипа, а в момента дори не е ясно кой е ресорният заместник-министър.

Организация в кома

„Липсва ни добра организация“, разказва пред програма „Христо Ботев“ на БНР д-р Сибила Маринова – анестезиолог и координатор по донорство в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново.

Д-р Маринова обяснява, че за да се стигне до донорска ситуация, първо е необходимо достатъчно рано да бъде разпознат пациент с тежко мозъчно увреждане и да му бъде оказана качествена реанимация.

„Един пациент с тежко мозъчно увреждане може да почине веднага, но може и да изпадне в кома или във вегетативно състояние, и по-късно да изпадне в мозъчна смърт“, казва реаниматорката.

По думите ѝ, качествената реанимация на такъв пациент дава шанс както за спасяването му, така и за запазване на органите в добро състояние, ако се стигне до мозъчна смърт. И допълва че „това не са различни процеси, един и същ е. Ако не сме се борили за живота на този човек, когато настъпи мозъчната смърт, неговите органи няма да са годни“.

Д-р Маринова от години публично застъпва тезата, че този процес не е еднакво добре организиран в различните случаи и различните лечебни заведения, което води до загуба на потенциални донори и загуба на човешки животи.

Новият план – да направим крачка назад

Наскоро министърът на здравеопазването Христо Хинков обяви, че планира да подобри донорско-трансплантационната дейност в страната, като отново извади управлението ѝ от ИА „Медицински надзор“ (ИАМН) и обособи самостоятелна Изпълнителна агенция по трансплантация. Малко след това смени директора на ИАМН, като сред аргументите за назначаването на поста на Иванка Динева – юрист с дългогодишна практика в здравната администрация, но и със спорна репутация - беше именно работата, която се очаква да бъде свършена по разделянето на двете структури.

Свободна Европа изпрати въпроси относно плановете по разделянето и как то ще се отрази по същество на работата на донорските бази и трансплантационните центрове в страната. От ИАМН обясниха, че не са готови да отговорят по тази тема.

Омагьосаният кръг на административните промени

Дали административната реформа сама по себе си ще реши проблемите на специалистите и пациентите е по-скоро риторичен въпрос.

През 2013 г. броят на трупните донори е 10. В следващите няколко години се увеличава и достига средно 16-18 на година. Тази тенденция се запазва до 2019 г., когато Изпълнителната агенция по трансплантация е закрита, а дейността ѝ се поема от дирекция под шапката на новосъздадената ИА „Медицински надзор“.

Административната реформа, непосредствено последвана от избухването на пандемията, водят до срив, и през 2020 г. в страната ни са реализирани едва 4 донорски ситуации. През 2021 г. обаче дейността се стабилизира на нивата си отпреди пандемията.

От тези данни може да се направи логичният извод, че промените в административната форма на органа, който се занимава с донорството и трансплантациите, не са решили проблемите на лекари и пациенти, защото крайният резултат е непроменен.

Както и друг път се е случвало, важна ще се окаже не формата на административния орган, а съдържанието на политиките в сферата. Какво ще е то, явно тепърва ще стане ясно.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Световни шампиони с трансплантирани сърца