Президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе в сряда едночасов телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. След това Тръмп разговаря и с украинския президент Володимир Зеленски.
От публикацията на Тръмп по темата в собствената му социална мрежа стана ясно, че двамата с Путин са се договорили „незабавно да започнат преговори“ за прекратяване на войната в Украйна. Тръмп не се ангажира с въпроса дали Украйна ще бъде равноправен участник в тези преговори. Разговорът му с Путин предизвика тревога сред европейските лидери и призиви за гаранции, че Киев ще бъде част от преговорите.
Новината идва след две години и половина международна изолация на Русия заради пълномащабната ѝ инвазия срещу Украйна. От западните лидери само премиерите на Унгария и Словакия - Виктор Орбан и Роберт Фицо, са разговаряли и провеждали срещи с Путин през този период. Двамата са традиционно близки до руския президент, но през ноември 2024 г. и германският канцлер Олаф Шолц проведе телефонен разговор с Путин, за което беше разкритикуван от Зеленски.
Вижте също Киев дава на САЩ да добива минерали в Украйна срещу военна помощ. Какво значи товаРазговорът между Тръмп и Путин от сряда е първият потвърден пряк контакт между двамата президенти, откакто Тръмп встъпи в длъжност през януари с обещание да посредничи за бързото прекратяване на войната. Данни за разговори между двамата имаше и преди това.
„Договорихме се да работим заедно, в много тясно сътрудничество, включително да посещаваме взаимно държавите си. Договорихме се също така съответните ни екипи да започнат преговори незабавно“, каза Тръмп в сряда и добави, че очаква да се срещне с Путин, най-вероятно в Саудитска Арабия.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че в разговора с Путин Тръмп „е изразил подкрепа за незабавно прекратяване на военните действия и решаване на въпроса с мирни средства“.
Песков добави, че Путин е поканил Тръмп да посети Москва и че Русия е готова да приеме американски официални лица за преговори.
По-късно Тръмп добави, че е разговарял и с украинския президент Зеленски, „за да го информира“, както и че разговорът между двамата е преминал „много добре“.
В сряда Зеленски каза, че двамата с Тръмп са обсъдили „възможностите за постигане на мир“ и „готовността ни да работим заедно“.
„Ще определим съвместните си стъпки с Америка, за да спрем руската агресия и да гарантираме надежден, продължителен мир“, добави украинският президент.
По-късно в четвъртък Зеленски каза, че Украйна няма да приеме никакви двустранни споразумения за съдбата си, сключени от Вашингтон и Москва в отсъствието на Киев.
Каква роля ще има Киев
Още преди встъпването в длъжност на Тръмп обещанията му за бързо прекратяване на войната предизвикваха опасения, че Украйна може да бъде притисната да направи големи отстъпки. Например, да приеме едностранна мирна сделка или споразумение за прекратяване на огъня, което облагодетелства Москва и оставя Киев уязвим за по-нататъшни руски нападения.
В сряда Тръмп каза, че според него евентуалното присъединяване на Украйна към НАТО няма да бъде „практично“.
Киев държи на перспективата си за членство в алианса, докато Москва оказва силна съпротива по темата. Миналата година страните от НАТО подкрепиха с декларация „необратимия път“ на Украйна към НАТО.
Друго важно условие на Украйна е изтеглянето на руските войски от нейните международно признати граници отпреди войната.
Вижте също Тръмп заплаши Русия с още санкции, ако не преговаря с Украйна. Трябва ли Путин да се притесняваВ сряда министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет каза пред съюзниците от НАТО в Брюксел, че е „нереалистично“ Украйна да си върне всички територии, окупирани от Русия.
„Ние също като вас искаме суверенна и просперираща Украйна. Но трябва да започнем, като признаем, че връщането към границите на Украйна отпреди 2014 г. е нереалистична цел“, каза Хегсет.
Той добави, че Белият дом не разглежда присъединяването на Киев към НАТО като част от разрешаването на военния конфликт, както и че американските сили няма да бъдат част от гаранциите за сигурността на Украйна в случай на мирно споразумение.
Тези изказвания са едни от най-ясните индикации от страна на новата администрация на Тръмп за това как той възнамерява да изпълни обещанието си за бързо прекратяване на войната.
Наблюдатели обаче казват, че не е добра стратегия преговорите да започват чрез предоставяне на благоприятни за Русия условия.
Критики в тази посока има и от страна на Демократическата партия в САЩ.
„Днес президентът Тръмп се обади на врага ни Русия, преди да се обади на съюзника ни Украйна“, написа сенаторът демократ Адам Шиф.
„Нека не премълчаваме какво означава това: отказ от интересите на Украйна и от нашите собствени, още преди да са започнали преговорите“, добави той.
Русия контролира около една пета от територията на Украйна, включително полуостров Крим. Руските сили от месеци насам напредват в източната част на Донбас, макар и с цената на огромни загуби.
Как отговаря Европа
В сряда лидерите на седем европейски страни публикуваха съвместно изявление с Европейската комисия (ЕК), в което изразиха тревогата си от разговора между Тръмп и Путин.
Според тях Европа трябва да участва във всички бъдещи преговори за съдбата на Украйна и само справедливо споразумение с гаранции за сигурността на Киев може да осигури траен мир.
„Трябва да поставим Украйна в позиция на сила. Украйна и Европа трябва да бъдат част от всички преговори“, гласи изявлението на външните министри на Франция, Великобритания, Германия, Полша, Италия, Испания и Украйна съвместно с Европейската комисия.
„Няма да има справедлив и траен мир в Украйна без участието на европейците“, каза френският външен министър Жан-Ноел Баро.
Германската външна министърка Аналена Баербок и испанският министър Хосе Мануел Албарес Буено също казаха, че нито едно решение за Украйна не може да бъде взето „без Украйна“ и призоваха страните от ЕС да покажат единство по този въпрос.
Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус каза в четвъртък, че съжалява, че администрацията на САЩ вече е направила „отстъпки“ пред Русия още преди началото на преговорите.
Разговорът между Тръмп и Путин дойде и в момент, когато пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна наближава третата си годишнина, както и дни преди Мюнхенската конференция по сигурността, която предстои този уикенд.
Вижте също "Беше шок". Как спирането на средства от USAID засяга Украйна