Контролът за допинг в спорта произвежда нелепи скандали. Не е ли време забраните да паднат?

Пореден голям скандал с допинга избухна в големия тенис. Дни преди началото на „Откритото първенство на САЩ“ (US Open) стана ясно, че още през март проби, взети от Яник Синер, са дали положителен резултат.

Яник Синер е на 23 години и води ранглистата за мъже с 2000 точки пред Новак Джокович и Карлос Алкараз, което е много. Поведението му на корта е безупречно. Той играе тенис, не се прави на звезда, не се снима напред-назад, не прави драми, не троши ракети, извънредно обран и коректен е. И изведнъж - допинг. В случая става дума за субстанцията клостебол, употребявана за сила (performance-enhancing drug).

Случаят е разглеждан от „Международната агенция за интегритет в тениса“ близо шест месеца. Накрая специален трибунал отсъжда, че Синер няма вина. Има обаче два особени детайла. Първо, цялата процедура се държи в тайна, а Синер не е спрян от игра. Второ, трибуналът решава, че Синер не е приемал клостебол, а масажистът му го е впръскал със спрей по кожата му, което води до положителната проба.

Както присъдата, така и тайната, а главно и приетото обяснение за спрея само усилват скандала. По-устатите като Ник Кириос обявиха, че Синер трябва да бъде изхвърлен за 2 години от тура. Други твърдо го защитиха, което се дължи на безупречното му поведение, тъй като никой нищо не знае за самия допинг.

Значителна група тенисисти и треньори казаха, че в тениса действат двойни стандарти. Парите са големи - победителят в „Откритото първенство на САЩ“ получава чек за 3.6 милиона долара, залогът е огромен. От друга страна загубите от продадени права са трудни за изчисление.

Няколко знакови случая

В последните години подобни скандали засегнаха някои от най-добрите тенисисти. Мария Шарапова, също водач в ранглистата при жените беше отстранена за две години от тура за употреба на мелдониум, което на практика сложи край на кариерата ѝ. Подобна участ сполетя Симона Халеп, забележителната румънска тенисистка, която след положителна проба на руксадостат беше изхвърлена от турнирите. И двата медикамента имат ефект, подобен на този при Синер - грубо казано, повишават качеството на кръвта и насищането й с кислород.

Тези три скандала са достатъчни да се повдигне въпроса за цялата политика на допинг контрола. Но не са само те, става дума за масирана война срещу препарати, популярно наричани допинг от края на 19 век.

Само след 1990 година наказани за допинг са стотици спортисти. Някои от най-големите атлети са попадали в центъра на подобни скандали. Ще спомена само Диего Марадона (1994), Бен Джонсън (1988) и особено Ларс Армстронг (2012). Такъв списък обаче няма край, понеже към наказаните се добавят и съмненията, слуховете, интригите и трайното петно върху репутацията, както вероятно ще стане със Синер.

Има една категория допинг употреби, която трябва да се посочи отделно. Това е системната политика и индустриално третиране на цели отбори със забранени субстанции преди 1990-та, главно в бившата ГДР и СССР. На Олимпийските игри през 1976 г. женският отбор по плуване на ГДР спечелва 11 златни медала от всички 13, а цялата група на ГДР успява да вземе 40. След обединението на Германия се разбира, че тайната на социалистическия успех се дължи на насилствено тъпчене с опасни стероиди (хормони за засилване и увеличаване на телесна маса).

Разбира се, това е държавно поддържана престъпна схема, а в крайна сметка и част от социалистическата утопия за изграждане на съвършен нов човек, която деградира до тези нива.

След 1990 г. най-големият скандал от този тип засяга Русия, която беше отстранена от участия в олимпиади 2021 година. Причината не са тестове, а разкриване на организирана, системна фалшификация на резултати в интерес на руските спортисти от държавна лаборатория в Москва.

Какво разумно и полезно може да се направи

Преди всичко трябва да се признае, че битката срещу допинга днес е загубена, преди дори да се питаме дали изобщо някога е била смислена. Препаратите са безброй, всекидневно се измислят нови, минимални дози стават по-ефективни и трудно уловими, някои имитират успешно естествен процес в тялото. Въпрос на няколко години е да се произведат препарати, които не могат да се установят изобщо.

Генералното решение е допинг контролът като цяло да бъде отменен. Упражняването му трябва да се ограничи до препарати, опасни за спортистите.

Политиките на контрол трябва да се насочат към здравето, а не към фармацевтичните субстанции. Рано или късно точно това ще стане по прагматични съображения, без драми и морализиране.

Забраните на допинг са на около 100 години и водят паралелен живот със забраната на меката дрога (и алкохола в САЩ с 18-тата Поправка от 1920 до 1933). Това е показателно сведение за историята на централизираните универсални забрани. Днес с разрешаването на меките наркотици следва да започне дискусия за границите на забраната за допинг в спорта.

Един всеобщо приет морален аргумент настоява, че спортисти на стероиди (или други performance-enhancing drugs) имат нечестно предимство пред останалите. Зад такава теза лежи допускането, че някои се състезават само с природните си дадености/таланти плюс тежките тренировки. Не е в „духа на спорта“ спортистите да се подпомагат от медицински препарати.

С такава мисия „Световната анти-допинг агенция“ лансира неправдоподобното делене „естествено-изкуствено“. Предпоставя се някаква въобразена, изчистена „човешка природа“, на която не е добре да се въздейства с химически препарати. Такава „природа“ няма и никаква социална наука не би я приела днес. Т.нар. човешка природа е изкуствена, създадена, конструирана, постигната и пр. Но дори аргументът да се приеме сериозно, той скрито твърди, че спортът е в голяма степен генетична лотария, което е неприемлива дискриминационна теза.

Самата идея на Олимпиадата е изказана в мото, което изправя спорта срещу естествените дадености. „По-бързо, по-високо, по-силно“ е апел, който твърди, че не приемаме природните условия, а ги преодоляваме, трансцендираме ги. Това е духът на спорта още от античната Олимпиада. Той не налага, а напротив, поставя голяма въпросителна върху бюрократичните процедури за универсален контрол.

В последните десетилетия въпросът с допинга се превръща постепенно в нелепа игра на криеница. Масово убеждението, че въпросът не е дали някой взема или не подсилващи вещества, а кого ще хванат и на кого ще се размине. На Шарапова можеше да се размине, случаят ѝ е много особен. Симона Халеп в момента води дела и вероятно ще спечели с тезата, че екипът ѝ е бил заблуден. Така че от гарант за честност в спорта допинг политиките произвеждат или хаос, или стават сами по себе си турнир за изплъзване от тестовете.

Единствената граница, която трябва да се постави и спазва безусловно, е здравето на спортистите. Ако дадени субстанции го застрашават, те следва да се забранят. Спазва се само изконният принцип да не се допуска противоречието спортът да бъде самоубийствено усилие. Нищо повече от това.

Има и един последен аргумент във формата на прогноза. Какво ще стане, ако забраните паднат? Ще започне състезание на фармацевтични компании за производство на спортна дрога, казват любителите на централните забранителни режими. Практиката по вдигане на изкуствени забрани показва обратното. По-скоро ще се установи здравословен баланс, ще се успокои настоящата абсурдна ситуация, допинг средствата няма да са ресурс на сензации.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.