"Търговци на страх". Защо кампанията за "Аз съм българче" се прехвърли върху "Школо"

Паметникът на Шипка може да бъде демонтиран. Стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче" може да бъде забранено. Личните данни на българските ученици може да бъдат откраднати от чужда компания.

Това са три напълно неверни твърдения, които официално бяха опровергани от българските власти през последните седмици, но това не попречи върху тях да бъдат изградени цели дезинформационни кампании от група сайтове и политици. Кое ги свързва?

Според специалиста по обработка на данни и преподавател Никола Тулечки общото в тези случаи е, че става въпрос за теми, които предизвикват силни емоции - национални символи, идентичност и деца.

По думите му и при трите се експлоатират масови страхове, генерирани от недостатъчна информираност, а информационният вакуум се запълва от кампанийно публикуване на сензационни статии, съдържащи неверни внушения и откровени лъжи.

"Целта на подобни кампании е да се намесват в публичния и политическия дискурс, така че обществото да се занимава с един абсурдни разговори, с които иначе не би се занимавало", казва специалистът по международни отношения и геополитика Горан Георгиев от "Център за изследване на демокрацията" (ЦИД).

Двамата експерти отбелязват, че и по трите теми се забелязва активизиране на политици и сайтове, които обичайно разпространяват проруски послания.

Какво се случи

Слуховете за несъществуващата заплаха от демонтаж на Паметника на Шипка тръгнаха от публикации в профила на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов в началото на януари. Внушението му, че управляващите планират да премахнат монумента, дойде след демонтажа на Паметника на съветската армия в София, започнал през декември, който беше осъден от Русия.

Твърденията на Костадинов бяха опровергани от властите. Оказа се, че никой не планира демонтаж, а ремонт. Това обаче не попречи на разпространяването на лъжливи внушения сред хиляди потребители в социалните мрежи. Стигна се дори до призиви за масов протест на връх Св. Никола.

Последва темата със стихотворението "Аз съм българче", което беше обявено за заплашено от забрана от редица сайтове и проруски политици като Костадинов, председателката на БСП Корнелия Нинова и техни съпартийци.

Предупрежденията, че правителството планира забрана произведението на Вазов да се изучава в училище, бяха опровергани от Министерския съвет. Това обаче не спря дезинформационната кампания по темата.

Броени дни след това същите сайтове и публични говорители подхванаха нова тема - продажбата на българската компания, разработила софтуер за дигитализирани училищни дневници "Школо" на британската фирма "Джунипър". Тук внушението беше, че Великобритания ще има достъп до всички оценки и лични данни на български ученици, въведени в "Школо".

Тези страхове бяха опровергани както от българската компания, така и от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Дезинформационната кампания обаче вече беше в ход. Не без съдействието на Министерството на образованието и науката (МОН), което публично обяви, че сезира Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Но не уточни, че прави това превантивно, а не защото има данни за някаква опасност за данните на учениците.

Кое е общото

И в трите случая дейно участие в разпространяването на фалшиви новини и неверни внушения имаха проруската партия "Възраждане" и лично нейният лидер Костадин Костадинов.

Сред сайтовете, включили се активно в публикуването на сензационни заглавия, особено за "Аз съм българче" и "Школо", бяха "Поглед.инфо", "Гласове", "Епицентър", "Пик" и други.

"Наблюдаваме доста подобен модел, който се основава на това, че и в двата случая става въпрос за тема, която може да засегне много хора и да предизвика силни емоции. В единия става въпрос за българската идентичност, родолюбието, а в другия - за децата", казва Никола Тулечки пред Свободна Европа.

По думите му винаги, когато става въпрос за национални символи и деца, дадената тема "има силен потенциал, върху който могат да се правят дезинформационни кампании".

"И при "Аз съм българче", и при "Школо" едно и също съзвездие от сайтове започна да разпространява гръмки заглавия. Освен тях, темите бяха подети и от много от т.нар. сайтове "гъби", които публикуват само фалшиви новини и дезинформация. В някои групи в Телеграм също се "надуват" тези теми, например, в групата на "Възраждане". "

Според Тулечки, който е част от екипа на платформата за проверка на факти Factcheck.bg, в случая с "Школо" се използва неразбирането на много хора за това какво представляват личните данни и как се управляват те, както и незнанието им, че те са защитени от европейското законодателство (GDPR).

"Повечето хора не разбират тези неща, съответно някакви търговци на страх "надуват" страховете им, внушавайки, че данните на децата им могат да бъдат откраднати. Стига се и до отявлени лъжи и манипулации, като във Фейсбук страницата на бившия телевизионен водещ Николай Бареков, който твърди, че софтуерът на "Школо" не струва нищо, а парите от продажбата му всъщност са за личните данни на учениците, които са ценни."

Скрийншот от една от Фейсбук страниците на Николай Бареков.

Тулечки прави сравнение с имейлите в Gmail, които, подобно на личните данни в "Школо", не са собственост на компанията, която ги администрира. Това е изрично посочено в европейския регламент GDPR, ратифициран и от България, и от Великобритания. Това беше посочено и в подробна позиция на КЗЛД, се която се опровергават внушенията за продажба на лични данни на български ученици.

Ролята на МОН

Според Тулечки в случая с "Школо" роля да се развие дезинформационната кампания е изиграло самото Министерство на образованието и науката, което миналата седмица съобщи, че сезира ДАНС и КЗЛД.

"Нямам никакво съмнение, че позицията на МОН е направена, така че да подаде топката на разни сайтове, които да "надуят" темата до дезинформационна кампания. Защото позицията на МОН е заредена именно с такъв потенциал за провокиране на страх", коментира лингвистът.

Той се аргументира с факта, че в заглавието на прессъобщението се казва, че се сезират ДАНС и КЗЛД за "придобиването на "Школо" от чужда компания".

"Епитетът "чужда" носи асоциация на "чуждо влияние", "чужди посолства" - не е "чуждестранна компания", не е дори "британска". Можеше заглавието просто да гласи, че става въпрос за "позиция на МОН относно "Школо". Избраният стил е толкова зареден с потенциал за внушения, че много сайтове просто повтаряха въпросното съобщение."

Свободна Европа изпрати въпроси до министерството, откъдето потвърдиха, че не разполагат с данни, че личните данни на ученици в "Школо" са застрашени заради продажбата на компанията, изработила софтуера.

"Считаме, че компетентните органи, които могат да проверят казуса, са ДАНС и Комисия за защита на личните данни. По тази причина са изпратени писма до тях с молба за информация, проверка и произнасяне по случая", пишат от пресцентъра на МОН до Свободна Европа.

Скрийншот от Фейсбук профила на основателя на сайта "Гласове" Явор Дачков.

На въпрос дали министерството допуска, че само е допринесло за допълнително разпространяване на дезинформация и фалшиви новини по темата, оттам допълват, че "институцията нямаше никаква информация да се произнесе по случая с продажбата и именно затова са сезирани органите, които могат да го направят с една основна цел – успокояване както на обществото, така и на образователните институции".

Горан Георгиев от Центъра за изследване на демокрацията си обяснява реакцията на МОН с възможна комбинация от неспособност за водене на адекватна публична комуникация, доверяване в слухове и внушения от страна на самото ръководство на министерството и умишлено желание "да се раздуха кампанията".

Кой има интерес

"Целта на подобни кампании е да се намесват в публичния и политическия дискурс така, че обществото да се занимава с един абсурдни разговори, с които иначе не би се занимавало. Това, което се води за рационално, непрекъснато се избутва в посоката на абсурдното. Това се случва в България вече повече от десетилетие и се отразява на институциите", допълва Георгиев.

По думите му "основният начин на водене на политика тук е свързан с популизма, затова политиците и институциите страшно много се влияят от това, което се говори на улицата и в медиите".

Експертът от ЦИД посочва, че популизмът, заблудата, сензациите, манипулациите и лъжливите заплахи са "изключително полезен инструмент за мобилизиране на емоции".

"Той разчита на страха, за да управлява. Оттам нататък има преплитане на интереси с авторитарни субекти като Русия, защото тя е авторитарният субект с най-голямо влияние в България. Нейният модел на управление също е базиран около използването на лъжата, манипулацията, стратегическата корупция с цел упражняване на власт."

Това преплитане на интереси между местни политици, хора с власт и авторитарни държави - преди всичко Русия, се вижда и в медийното пространство, и в политиката, и в енергетиката.

Георгиев все пак отбелязва, че в случая с "Школо" по-скоро става въпрос за локална дезинформационна кампания, в която е рано да се определи дали Москва има намеса.

"Трудно е да се докаже конкретна връзка с Русия и руските служби. Връзката е по-очевидна, когато погледнем генерално кои са медиите, участвали активно в дезинформационната кампания, какво публикуват и откъде черпят информация", казва още той.

По думите му и в случая с "Аз съм българче", и по отношение на "Школо" прави впечатление активността на сайта "Поглед.инфо", който ексклузивно превежда на български език материали от руски мозъчни тръстове. Едно от основните послания в тях е, че "от Запада, западните компании и култура идва заплаха".

Спекулация и реставрация. Какво се случва с паметника на Шипка