Как се прави демокрация в страна, в която не можеш да се върнеш? Святлана Циханоуска пред Свободна Европа

Тя дойде в България, за да поиска твърда позиция срещу авторитарния режим в Беларус. Както и подкрепа за беларуското движение за демокрация, което води.

Навсякъде се появяваше с черно-бяла снимка на съпруга си Сяргей. От четири години той е в затвора, а от една е напълно изолиран от света.

Днес Святлана Циханоуска не знае дали съпругът ѝ е жив. Въпреки това продължава да се бори за каузата за демократичен Беларус, която двамата започнаха през 2020 г.

Тогава Циханоуска се включи в надпреварата за президентския пост срещу Александър Лукашенко, известен като последния европейски диктатор. А зад нея застанаха стотици хиляди беларуси.

На 5 март Циханоуска посети България. Тя се срещна с премиера Николай Денков и вицепремиерката Мария Габриел, с депутати и със студенти по журналистика.

Срещна се и със Свободна Европа. Ето най-важното от разговора с нея:

• Русия осъществява „пълзяща окупация“ в Беларус, която е невидима за външния свят.
• Беларуският авторитарен лидер Лукашенко е най-слабото звено на руския президент Владимир Путин.
• Промяната в Беларус ще е по-лесна от тази в Русия.
• Свалянето на Лукашенко от власт е в интерес на международната сигурност.
• Целта на беларуското демократично движение е да изгради институции, за да поеме управлението на страната веднага щом получи възможност за това.

"Лукашенко е най-слабото звено на Путин". Защо Западът трябва да обърне внимание на Беларус

Коя е Циханоуска

Святлана Циханоуска е лидерката на демократичното движение в Беларус. Преди това тя беше домакиня и учителка, но през август 2020 г. се кандидатира за президент като основната противничка на Лукашенко. Той е начело на Беларус от 1994 г., когато Циханоуска е била на 12 години.

Святлана Циханоуска по време на дискусия със студенти. Снимката на папката ѝ е на съпруга ѝ Сяргей. 5 март 2024 г.

В президентската надпревара тя зае мястото на съпруга си - популярния влогър и опозиционер Сяргей Циханоуски.

Той имаше амбиции за президентския пост, но не беше допуснат до участие във вота. Вместо това беше арестуван и получи 18-годишна присъда по редица обвинения, които се смятат за политически мотивирани.

Циханоуска продължи неговата инициатива и се кандидатира за президент. Направи го заради Сяргей, но сега разказва как е осъзнала, че „това е нещо по-голямо от любовта към съпруга. Това е любов към страната ти, която трябва да защитиш от диктатурата.“

Режимът я допусна до изборите, а Лукашенко каза, че беларуската конституция „не е направена за жена“. До Циханоуска обаче застанаха още две жени - Мария Калесникава и Вераника Цапкала. Хиляди се събираха на предизборните им събития.

Официалните резултати от вота отредиха победа за Лукашенко и 10% за Циханоуска. Европейският съюз (ЕС) и САЩ не признаха резултатите, Циханоуска - също. Тя обвини Лукашенко във фалшификация, а себе си обяви за победителка.

Хиляди беларуси също бяха несъгласни и излязоха на протести срещу режима. Много от тях бяха арестувани. Циханоуска напусна страната, след като властите я заплашиха никога повече да не види децата си.

Оттогава тя е в изгнание, но продължава да настоява в Беларус да се осъществят демократични реформи и политическите затворници да бъдат освободени.

„Нашата борба не е борба на опозицията, а на мнозинството от беларуския народ срещу диктатора и неговите поддръжници“, казва Циханоуска.

Какво става в Беларус

Циханоуска сравнява сегашната ситуация в Беларус с „епохата на [съветския диктатор Йосиф] Сталин“.

„Всеки момент КГБ може да почука на вратата ви, да ви задържи, да провери мобилния ви телефон. Може да платите висока цена за това, че подкрепяте демократичните стремежи или Украйна“, казва Циханоуска.

Святлана Циханоуска след срещата си с премиера Николай Денков и вицепремиерката и министърка на външните работи Мария Габриел, 5 март 2024 г.

В Беларус има около 1500 политически затворници. Много от тях са държани в пълна изолация. Самата Циханоуска има 15-годишна присъда и ако посети страната, веднага ще бъде арестувана.

Освен че нарушава човешките права, режимът на Лукашенко поддържа тесни връзки с руския президент Владимир Путин. След началото на руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Лукашенко позволи на Русия да атакува Украйна от беларуска територия.

Авторитарният лидер допусна в Беларус войници на частната руска военна групировка „Вагнер“, а през 2023 г. Кремъл разположи и ядрено оръжие в страната.

„Разполагането на ядрено оръжие в Беларус има за цел да шантажира беларуския народ и съседите ни“, казва Циханоуска. „Но и да закрепи присъствието на Русия в Беларус за години напред.“

Ако в Украйна Русия настъпва с ракети и танкове, в Беларус тя овладява военната сфера, икономиката, медиите. „Виждаме процес на русификация“, казва Циханоуска. „Лукашенко продава страната ни на Путин. Беларусите не са съгласни с това.“

Срещу Беларус има санкции от ЕС и САЩ, но според Циханоуска те не са достатъчни.

Да строиш демокрация в изгнание

За да постигне промяна, Циханоуска работи на два фронта - в Беларус и извън него. Целите също са две - отслабване на режима на Лукашенко и овластяване на беларуските граждани.

По време на посещението си в България Циханоуска говори пред парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната, 5 март 2024 г.

Хора, които се намират в страната, изпращат на Циханоуска и екипа ѝ вътрешна информация от министерства, организации и други източници. Провеждат и акции на саботаж, които „дразнят режима“.

Те обаче са ограничени заради репресиите. По същата причина половин милион беларуси са избягали в чужбина.

„Като хора в изгнание можем да се изразяваме по-свободно“, казва Циханоуска. От чужбина тя и екипът ѝ подпомагат независимите медии и организации в Беларус и изграждат алтернативни институции - демократично правителство в изгнание, което се стреми да се легитимира пред международната общност.

Циханоуска призовава демократичните страни да налагат повече санкции над Беларус и да изолират Лукашенко икономически и политически. Настоява срещу него да започне и разследване в Международния наказателен съд.

Беларус след Лукашенко

През 2025 г. предстои нов президентски вот в Беларус, но за Циханоуска той няма да е легитимен. За да има промяна, ще е нужен подходящ момент за мобилизация на хората в страната, смята тя. Това може да е успех на Украйна на фронта, влошено здраве на Лукашенко или промяна в Русия.

„Не знаем какво ще го предизвика, но задачата ни е да сме подготвени за този момент. Да имаме готови институции, които да заменят тези на режима“, казва Циханоуска.

Според нея промяната в Минск е по-вероятна и лесна от тази в Москва, защото в Беларус има по-широк консенсус сред хората за европейско и демократично развитие. Промени в Беларус пък могат да насърчат промени и в Русия.

Същевременно Лукашенко е важен за Путин. Без него Русия не може да отвори нов фронт на войната в Украйна или да „изнудва“ съседни държави членки на НАТО, казва Циханоуска. Затова свалянето на Лукашенко от власт е в интерес на международната сигурност.

Какво обаче ще дойде след Лукашенко? Циханоуска казва, че първите стъпки от прехода на Беларус вече са направени. Има контактна група в Съвета на Европа, водят се разговори с Венецианската комисия за изготвянето на нова конституция.

„Вече подготвяме реформите за бъдещия Беларус. Преходът ни от диктатура към демокрация ще бъде бърз“, казва Циханоуска. Тя добавя, че вероятно ще има трудности, най-вече икономически. Но хората са готови за тях.

През 2020 г. Циханоуска обеща, че ще бъде президент на страната само докато се проведат нужните реформи, за да има свободни избори. Днес тя казва, че ще постъпи по същия начин, но ще помага на следващите управляващи. Сигурна е, че в новия Беларус няма да се поставя под въпрос дали конституцията е подходяща за жена, или не.

„Нашите жени показаха колко безстрашно могат да защитават страната ни“, казва тя. „Когато има нужда да вземем решение, ние го правим.“

Какво ще се случи в Беларус, ако Лукашенко умре