Жени ли са две жени, които се боксират? Това е въпросът, който владее умовете на фона на Олимпиадата в Париж. Все едно не е имало постижение на Леон Маршан, нито успехи на Кейти Ледецки и Симон Байлс, нито дори необичайна церемония по откриването.
С една от състезателките, чийто пол се поставя под въпрос, игра и българската боксьорка Светлана Каменова. Това качи до по-високо ниво драматизма, с който България вече обсъждаше темата.
За какво става дума
Двете състезателки, чийто пол се обсъжда, са участнички в женския боксов турнир. Това са Имане Келиф от Алжир и Лин Ю-тинг от Тайван.
Международният олимпийски комитет (МОК) им разреши да участват, след като преди година двете бяха изхвърлени от световното първенство по бокс, защото „не отговарят на изискваните необходими критерии за допустимост“. Според представители на Международната асоциация по бокс (IBA) тестовете на двете са показали мъжки хромозоми в тяхната ДНК.
В понеделник шефът на асоциацията Умар Кремльов и други членове на IBA дадоха пресконференция по тази тема, но я използваха повече за нападки срещу МОК и Запада, които, според ораторите, са унищожили женския бокс и женския спорт като цяло.
По въпроса който вълнува много хора - "жени ли са двете състезателки" - те си противоречаха. Изричаха различни твърдения за това каква точно нередност са открили в тестовете на състезателките.
Въпросите бяха свързани предимно с участието на Келиф, но в неделя прожекторите се обърнаха и към Лин. Причина за това беше мачът ѝ срещу българската боксьорка Светлана Каменова. В него тайванката, която е поставена под номер 1, надделя с 5-0 при съдийските решения.
Скандалите около Лин, както и спорните съдийски решения, предизвикаха остра реакция от Каменова и треньора ѝ Борислав Георгиев.
Това беше предхождано от остра реакция на Българския олимпийски комитет (БОК), който протестира срещу решението на МОК да допусне състезателките до участие.
В България, освен в социалните мрежи, реакции след срещата на Каменова имаше и от страна на политици, начело с президента Румен Радев.
Вижте също Мъж, жена или нещо друго. Как участието на две боксьорки в Олимпиадата повдигна въпроса за честността в спортаПозицията на БОК
След като в края на юли стана ясно, че Келиф и Лин са допуснати до участие в Олимпиадата, в множество медии се появи историята около тяхното изключване от световното първенство преди година.
Още в четвъртък, 1 август, БОК излезе със становище по темата. Това се случи преди участничките да са стъпили на ринга за първите си мачове.
В позицията на олимпийския комитет се казва, че той „за пореден път повдига въпроса“ за спазването на половата равнопоставеност. Организацията се позовава на решението на IBA да спре Хелиф и Лин от участие в турнири и изказват възмущение от това как „сега необяснимо как са записани в програмата на Олимпийските игри в Париж при дамите“.
От БОК казаха, че негови представители са провели среща с председателя на Групата за Париж 2024 на Медицинската и научната комисия д-р Роалд Бар, пред когото са изразили протеста си.
Отстояваме правата не само на българските, но на всички състезателки, които ще бъдат потенциално ощетениБългарски олимпийски комитет
„Твърдо сме решени да отстояваме правата не само на българските, но на всички състезателки, които ще бъдат потенциално ощетени от участието на представители на другия пол в надпреварите на жените. Наред с това изразяваме своето притеснение за здравето на състезателките, тъй като е научно доказано, че ударите на мъжете са много по-силни от тези на жените и могат да доведат до тежки наранявания и трайни травми“, се казва още в позицията на БОК.
Дебютът на Келиф и отказът на Карини
Ден по-късно, на 2 август, дойде първият мач на Келиф на Олимпиадата. В него италианката Анджела Карини се отказа само след 46 секунди на ринга, след като получи няколко тежки удара и прекъсна двубоя. След това състезателката от Италия се разплака и отказа да стисне ръката на Келиф след мача.
Вижте също Празник на символите. Какво се случи на откриването на Олимпиадата в ПарижСлед срещата премиерката на Италия Джорджа Мелони каза, че не мисли, че атлети с мъжки генетични характеристики трябва да се състезават срещу жени.
Трябва да се защитят правата на жените атлетиДжорджа Мелони
„Това не е защото някой иска да дискриминира друг, а за да се защитят правата на жените атлети, за да могат да се състезават на равни начала“, каза Мелони.
По-късно самата Карини се извини и каза, че уважава решението на МОК и че не е имала намерение да реагира по този начин.
Междувременно обаче IBA излезе със съобщение, че ще награди Карини с 50 000 долара, треньора ѝ - с 25 000 долара, а италианската боксова федерация - с още 25 000 долара.
Президентът на федерацията Умар Кремльов каза, че не разбира „защо [хората от МОК] убиха женския бокс“, както и че не е можел да гледа сълзите на Карини по време на мача.
На пресконференция в понеделник Кремльов и други представители на IBA затвърдиха тезата си и подчертаха, че тестовете на двете боксьорки са показали, че те имат мъжки хромозоми в ДНК-то си.
Вижте също Новият Майкъл Фелпс. Леон Маршан, който от "един от многото" се превърна във феноменМачът на Светлана Каменова
В тази обстановка, след още една победа на Келиф и една победа на Лин, в неделя се стигна и до мача на Светлана Каменова с тайванката.
В него българската състезателка не отстъпваше по нищо на противничката си, а според анализатори дори беше по-добрата от двете. След края на втория рунд, когато Каменова разбра, че и петимата съдии са присъдили победа на противничката ѝ, тя поиска от треньора си Борислав Георгиев да ѝ свали ръкавиците и да прекрати мача.
В крайна сметка българката доигра срещата, а след нейния край, докато още беше на ринга, показа знак „Х“ в пръсти – послание, свързано с женските хромозоми ХХ. Тя също повдигна въжето в ъгъла на ринга и с ироничен жест подкани тайванката да излезе преди нея от ринга.
Смятам, че някои представители имат физическо превъзходство над останалитеСветлана Каменова
След срещата Каменова каза, че не смята, че е направила нещо неправилно.
„Те са взели това решение от МОК. Аз не мога да не се съобразявам с това. Но не съм съгласна с това, което се случва. По този начин. Смятам, че някои представители имат физическо превъзходство над останалите и това не е равнопоставеност в спорта“, каза боксьорката и добави, че бойкотът не е бил решение.
„Ако бойкотираш, ще кажат – страх те е. Ако се качиш – луд ли си. То няма средно положение“, каза още Каменова.
Треньорът ѝ Георгиев пък обвини съдиите за загубата на възпитаничката си.
„За мен това е абсолютно нареден мач. Само като видях съдийския наряд долу… За мен първият и вторият рунд бяха абсолютно наши. Тайванката играеше мръсно. Възмутен съм от това, което се позволява на съдиите - да си правят каквото си искат. Този толеранс от МОК срещу тези две състезателки подбужда и толеранс от съдиите към тях“, каза Георгиев. Той няколко пъти се обърна към тайванската състезателка като към „това същество“.
Пред медиите той излезе да говори с лист, на който беше изписано „Аз съм ХХ, Спасете женския спорт“.
Вижте също "Аз не съм следващият Юсеин Болт или Майкъл Фелпс. Аз съм първата Симон Байлс". Да пишеш история в гимнастикатаРеакциите на българските политици
Някои български политици също не подминаха мача на Каменова.
Президентът Румен Радев поздрави Каменова за играта ѝ в профила си във Фейсбук, но каза и нещо повече.
„Тя намери смелост да се бие не само за победа в един смятан за обречен мач, но и за отстояването на нормалността и олимпийските принципи в спорта“, написа още президентът.
Дни преди мача на Каменова лидерката на БСП в оставка Корнелия Нинова коментира темата с двете участнички на турнира.
„В Париж [имаше] боксов мач с нещото, родено мъж, преродено в жена. Може да има различни гледни точки. Аз имам своята, лично изстрадана, но непреклонна. Пазете децата от това извращение. Не пипайте децата. Долу ръцете от българските деца“, написа Нинова, която свърза темата с ратифицирането на Истанбулската конвеция.
Всъщност няма никакви доказателства някоя от двете състезателки да се е родила мъж, а не жена, както твърди Нинова.
Нинова обикновено не взема отношения по теми, свързани със спорта.
През 2018 г. Истанбулската конвенция се озова в центъра на дезинформационна кампания в България и беше представена като документ за въвеждане на еднополови бракове и „трети пол“. В крайна сметка Конституционният съд реши, че документът противоречи на Конституцията.
Всъщност конвенцията е свързана с превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. В България дезинформационните кампании срещу нея бяха водени предимно от проруски и националистически политически партии и организации.
Вижте също Как Румен Радев се опитва да стане българския Виктор Орбан