"Виждам с чувствата си". Сватбата на един украински войник, ослепял по време на войната

Владислава Рябец и Иван Сорока празнуват сватбата си. На тържеството присъстват семействата и приятелите им. Снимката е от втория ден от новия им съвместен живот като съпруг и съпруга. Направена е в покрайнините на Киев на 10 септември 2023 г.

Близо година по-рано - на 2 август 2022 г., 27-годишният Сорока остава трайно ослепен от руска минохвъргачка. Въпреки слепотата му, двамата с годеницата му се заклеват да останат заедно.

Рябец показва счупения мобилен телефон и окървавения часовник на съпруга си Сорока.

Двойката се запознава онлайн на 6 април, по-малко от три месеца след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. По това време Сорока се възстановява от пневмония във военна болница. Решава да влезе в приложение за запознанства и вижда профилната снимка на Рябец. Пише ѝ: "Здравей".

Рябец тогава работи в клиника с деца с аутизъм. Спомня си Сорока като амбициозен и целеустремен в началото на познанството им. След седмици онлайн разговори той ѝ казва: "Сега си моя", а тя му отговаря на шега с размера пръстен, който носи.

Това е селфи на Сорока от 29 юни в Донецка област - два месеца преди да бъде улучен от шрапнел, от който ослепява.

Само шест седмици след като се запознават онлайн, младоженците пият кафе заедно по време на една от кратките отпуски на Сорока от фронта. "И така, къде е пръстенът ми?" - пита Рябец, отново на шега. "Точно тук", казва Сорока и вади блестящ годежен пръстен.

На 2 август, близо до село Хорливка, подразделението на Сорока получава заповед да се изтегли. Отстъплението от фронтовата линия се случва през нощта, а на разсъмване започва обстрел от руските войски. Шрапнелът, който ослепява Сорока, за малко не довежда до ампутация на крака му. "Първото нещо, което си казах, след като бях ранен, беше "кой ще ме иска сега?".

Тези традиционни украински ястия се подреждат на масата преди началото на сватбеното тържество.

Рябец посещава Сорока всеки уикенд, докато се лекува в болницата. Двамата се надяват, че очите му ще оздравеят и зрението му ще се върне. Това така и не се случва, но решението на Рябец да се омъжи за избраника си остава. "Нищо не се е променило за мен", казва тя.

На 9 септември, ярък и слънчев ден, Рябец, стиснала букет цветя и облечена в сватбена рокля, придружава младоженеца си на сватбата им в Киев.

Младоженците в деня на сватбата им.

На тази снимка Рябец разговаря със Сорока по време на сватбеното тържество, състояло се ден след самата венчавка на 10 септември.

Въпреки слепотата му, Сорока и Рябец са решени да продължат напред. Той се надява да си намери работа и най-вече иска да създаде голямо семейство.

Майките на младоженците пътуват в багажника на автомобил по време на втория ден от сватбеното тържество в покрайнините на Киев.

Както повелява обичаят, те са облечени в традиционни украински дрехи.

55-годишният Олександър Сорока, бащата на младоженеца, е теглен в каруца от семейството и гостите по време на сватбеното тържество. По-късно е хвърлен тържествено във водоем, за да отпразнува това, че синът му напуска бащиния дом, за да създаде свой.

Ветеранът от съветската армия по-късно казва, че е можел да се запише в армията вместо сина си. "Обвинявам себе си", казва той, а гласът му трепери.

Сорока и Рябец празнуват сватбата си с тост със семейството и приятелите си.

Докато сватбените тържества продължават втори ден, Сорока казва: "Виждам с чувствата си, с емоциите си."