ЕС направи първа стъпка към превъоръжаването. Само Унгария не подкрепи новата помощ за Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски (в средата), председателят на Европейския съвет Антонио Коста (вляво) и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на срещата на върха на ЕС в Брюксел.

Страните от Европейския съюз (ЕС) единодушно подкрепиха плана за превъоръжаване на Европа, представен по-рано от Урсула фон дер Лайен.

26 от 27-те държави членки също така заявиха твърда подкрепа за Украйна. Общата позиция по въпроса не беше подкрепена единствено от Унгария.

В декларацията се казва, че не може да има преговори за Украйна без Украйна. Записан е и ангажиментът на ЕС да продължи военната помощ за Киев и през 2025 г.

Вижте също Европа спеше, а Путин действаше. Как НАТО намали парите за отбрана, докато Русия го заплашваше

Това се случи на срещата на върха на страните от ЕС в Брюксел, която завърши късно вечерта в четвъртък. На нея присъства и украинският президент Володимир Зеленски. Тя беше свикана на фона на знаци от САЩ, че се отдръпват от ангажимента си към европейската сигурност.

Отделно от това новата американска администрация се срещна с Русия на ниво външни министри, изваждайки Кремъл от международната изолация, в която беше поставен след нападението над Украйна. Белият дом смени и позицията си към Киев, като спря временно помощта си и обвини Украйна за войната.

Какво приеха лидерите на ЕС

Впоследствие председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи план за превъоръжаване на Европа и увеличаване на военните бюджети, за да се подсили отбраната на континента.

В четвъртък всички страни членки, включително Унгария, приеха документ, в който подкрепиха идеята. В него се казва, че агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея за европейската и световната сигурност „представляват екзистенциално предизвикателство за ЕС“.

„В този контекст ЕС ще ускори мобилизирането на необходимите инструменти и финансиране, за да укрепи сигурността си и защитата на нашите граждани“, се добавя в документа.

С него лидерите на ЕС също така подкрепиха идеята да се даде фискална гъвкавост на страните членки по отношение на разходите за отбрана. Беше подкрепена и идеята за заеми до 150 милиарда евро, които да бъдат похарчени за отбрана.

Подкрепа за Украйна и ветото на Унгария

Участниците в срещата в Брюксел обсъдиха и декларация в подкрепа на Украйна. Тя не беше подкрепена единствено от Унгария.

Това не е първият път, в който правителството на унгарския премиер Виктор Орбан се противопоставя на европейската помощ за нападнатата страна. Дори и след началото на руската инвазия, Орбан остана един от най-близките съюзници на Кремъл в Европа.

И сега той отказа да подпише общата декларация, в която се подчертаваше, че не може да има преговори за Украйна без Украйна. В нея е записано и намерението на ЕС да предостави помощ от 30,6 млрд. евро, над 18 от които - печалби от замразени руски активи.

Володимир Зеленски, Антонио Коста и Урсула фон дер Лайен на срещата на върха на ЕС в Брюксел

Останалите 26 страни членки изразиха твърда подкрепа на Киев, за която украинският президент Володимир Зеленски, който присъстваше на срещата, благодари.

В свое изявление Зеленски призова европейските държави да подкрепят временно прекратяване на огъня по въздух и в Черно море, както и размяната на военнопленници - като първа стъпка от бъдещо споразумение за мир.

"Освобождаването на затворници може да бъде средство за установяване на базисно доверие", каза той.

По-рано Франция и Великобритания предложиха едномесечно примирие „във въздуха и морето“, както и мораториум върху ударите по енергийната инфраструктура в Украйна и Русия. Това е стъпка от мирния план, по който двете държави и други работят.

Те казват, че обсъждат и разполагане на европейски мироопазващи сили като гаранция за сигурността на Украйна след прекратяването на огъня.

За временно прекратяване на огъня от седмици говори и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Засега Украйна отхвърля подобен вариант, тъй като в него няма включени гаранции, че примирието няма да бъде нарушено от Русия по всяко време, както и че при такъв вариант Москва само ще получи шанс да се реорганизира и превъоръжи, за да продължи офанзивата си.

Русия започна непредизвиканата си пълномащабна инвазия през февруари 2022 г. В продължение на три години ЕС, САЩ и Великобритания наложиха пълна изолация на Русия, санкции и предоставиха милиарди във военна, хуманитарна и финансова помощ за Украйна.

След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в Белия дом американската администрация промени позициите си, проведе първи разговори с Русия след три години и допусна изолирането на Европа от преговори за мир в Украйна. Той също така преустанови военната помощ за Киев и обмена на разузнавателни данни.

Вижте също Оръжията в числа. Кой каква помощ дава на Украйна