Край на "специалната операция", във "война" сме. Само реторика ли е смяната на езика в Кремъл

Между 15 и 17 март 2024 г. Руската федерация провежда избори за президент. Владимир Путин взема 88% от гласовете при 77% активност. Пет дни по-късно, на 22 март, прессекретарят му Дмитрий Песков казва пред руски журналисти, че Русия е в състояние на война.

Това първо изговаряне на думата „война“ от официален говорител е знак за смяна на езика вътре в Русия. За 25 месеца война думата „война“ беше забранена, а произнасянето ѝ водеше до арести. Сега изразът „специална военна операция“ се сменя с „война“.

Какво означава това, освен че след 88% на изборите Путин още по-самоуверено си играе с нови изрази?

„Война“ не е случайна дума. Тя маркира смяна във формите на легитимация на войната. И разбира се, е изцяло за вътрешна употреба.

Послание към самата Русия

Песков обяснява, че инвазията е започнала като „специална военна операция“, но с включването на съвкупния Запад тя, не по волята на правителството на Русия, сега прераства във война.

Доскоро инвазията е била операция (нещо по-скоро техническо, „оперативно“), но днес Русия, поради намесата на Запада, е въвлечена във война. „Ние сме във война“ е манифест, с който започва поредният мандат на Путин.

Войната има други основания, други цели, средства, мащаб, други времепространствени параметри. Разликата между операция и война сигнализира обрат, парадигмална промяна. Тя действителна ли е? Или е само въпрос на реторика?

Преди всичко промяната е послание към самата Русия. По цял свят нахлуването в Украйна се нарича война, криминално действие, политическо престъпление, а също престъпление срещу човечеството и престъпление на агресия. Дори „война“ е евфемизъм, тези изрази посочват каква война, именно престъпна. Но в Русия не беше така допреди десетина дни.

Второ, думата война е демонстрация за ново ниво на решителност, нови амбиции, нов фронт срещу… вече не само Украйна и нейните югоизточни области, но и Запада.

Тази смяна свързва по-тясно настоящите планове на Русия с есето на Путин от 21 юли 2021 г. с показателното заглавие "За историческото единство на руснаци и украинци". Най-важно в него е радикалното отклонение от нормите и институциите на пост-военния свят.

Вместо суверенни държави-субекти, международни режими като ООН, международноправен език и комуникации тази великодържавна фантазия говори за древност, народи, традиции и главно история. А историята според Путин показва, че трите славянски народа – руснаци, украинци и белоруси – са един народ, с общ произход в Древната Рус. Оттук и главозамайващото твърдение в разговора с Тъкър Карслън, че войната е вътрешна, с елементи на гражданска война.

Опорните точки на Кремъл. Какви лъжи изрече Путин пред Тъкър Карлсън

"Операция" в името на Древна Рус?

Това объркано есе можеше да се смята за собствена мания на руския президент, който се е увлякъл от митологията. Дори след инвазията през февруари 2022 г. то можеше да бъде подминавано като лична, макар и неуместни за държавен глава фантазии.

Западният наблюдател – политик, експерт, военен стратег и прочие – знае, че войните се водят по друга логика, а не заради Древната Рус. Тя може би е съществувала около 9-13 век, но по-скоро е въобразена в Русия през 19 век, както става с митологичните пред-истории на националните държави. (За разлика от руското говорене западният език се връща към термините „сдържане“, „възпиране“, „домино ефект“ и др.)

От няколко дни обаче на аматьорската президентска поезия трябва да се гледа по-сериозно. Тя дефинира ново основание на войната.

Очевидна е елементарната необходимост да смениш „специална операция“ с „война“. Просто няма такава специална операция, която продължава години и пак си остава операция. Все едно да наречеш Втората световна война „операция“.

„Война“ обаче не е само дума за описание, тя има по-далечни следствия. Путин се готви за мащабна война, което се подсказва и от руската незаинтересованост от преговори.

Голямата война изисква значителна нова мобилизация на човешки сили, за която Путин вече подписа указ за 150-200 хиляди до лятото. Това на свой ред ще я доближи до двата големи града, Москва и Санкт Петербург. До днес те са имунизирани срещу картината на унищожението и масовата смърт. Сега предстои войната да ги посети, с целия си ирационален кошмар и да им взриви всекидневието и жизнения свят.

По тази причина Путин се нуждае от нова легитимираща формула в прехода от по-невинното „операция“ към радикалното „война“. И такава формула Путин, идеолозите около него и Руската православна църква откриват в назад в историята, в една ретроспекция от 1000 години, плод на болезнено развинтена фантазия. Дали подобен мит ще вдъхнови руските войници предстои да се види.

А разбира ли Западът какво се случва ?

Преходът към война е тотализиращ. Войната не е операция, a екзистенциално понятие. Тя поставя в риск съществуването на големи групи хора, цели общество, държави, нации, както и да ги наречем. И по всичко личи, че Путин е решен не просто и само да премаже Украйна, което не му се удаде, а да милитаризира до необходимия максимум руското население за да възстанови завета на Древната Рус.

Преходът от операция към война е признание за провал на една дълга политика от анексията на Крим 2014 през инвазията 2022 до днес. Но ако 88% те избират пак, дори в избори, които повече приличат на „специална операция“, какво ти пука? Можеш да продължиш своята „Свещена война“, както я нарича Московската патриаршия. Руският президент вече е готов да инвестира изцяло народа си, режима си и себе си в своята екстремна халюцинация.

При такава прогноза западните страни дават ли си ясна сметка какво искат?

Имат малко останало време за окончателно решение преди все по-вероятната лятна офанзива. Говорим за над 50 държави по света и 120-130 членове на Асамблеята на ООН, които схващат в различна степен гигантския риск за целия свят от една руска победа. Ако продължават да разиграват съдбата на Украйна във вътрешно-политически раздори (Конгреса на САЩ) и да я пресмятат пестеливо в бюджетни таблици (Германия на Шолц), трябва да се готвят за падането на Киев, но и отвъд него.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.