България и ЕС ще спират руски пари със закон. Как ще се проверяват рискови инвестиции

България вече има законодателство за скрининг на чуждестранните инвестиции. Това означава, че всяка инвестиция в сфера, която има отношение към националната сигурност, и/или инвестиция, свързана с Русия и Беларус, ще трябва да премине проверка и може да не получи одобрение от държавата. Нов ред въвеждат и останалите страни от ЕС.

Предстои обаче правителството да напише и правила как точно ще се прилага законът. Тепърва трябва да се изгради и специален орган, който да проверява какви пари и с каква цел влизат в българската икономика.

Това се случва на фона на продължаваща вече над две години война на Русия срещу Украйна, която разкри мащабите на руското влияние в ЕС. Предизвикателство е и ефективното прилагане на санкциите срещу Москва и Минск, наложени заради войната.

Експерти и представители на бизнеса обаче имат опасения. Основните са две:

• вместо да се гарантира сигурността на българската иконoмика, може да бъде изграден пореден неработещ орган, който да спира жизненоважни инвестиции;
• това може да е поредният "орган-бухалка", който да бъде политически овладян и чрез който да бъдат рекетирани инвеститори.

Какво казва законът, кои инвестиции са рискови и какви са предизвикателствата пред прилагането на правилата дискутираха специалисти и политици на конференция в София, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Центъра за международно частно предприемачество, Вашингтон.

Най-важното е в следващите редове.

Какво е скрининг на инвестиции

Новите правила бяха въведени с промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Те са част от регламент на Европейския съюз (ЕС).

Предвижда се разрешителен режим за преки чуждестранни инвестиции. Такава е всяка инвестиция на стойност над 2 млн. евро или левовата им равностойност, при която инвеститорът е от "трета страна" - държава извън ЕС. Инвестициите от САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Япония, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други страни "с нисък риск" ще се третират като тези от ЕС.

Изрично се уточнява, че всяка инвестиция, която има връзка с Русия и Беларус или граждани на тези държави, задължително подлежи на скрининг.

Разрешение от държавата ще трябва и когато чуждестранен инвеститор иска да придобие най-малко 10% от собствеността на предприятие, което оперира в България.

Описани са и сферите, в които инвестициите ще подлежат на проверка. Такива са:

• критична инфраструктура, физическа или виртуална, свързани с енергетика, транспорт, води, здравеопазване, комуникации, медии, обработка и съхранение на данни, въздухоплаване, отбрана, изборна или финансова инфраструктура и др;
• критични технологии и изделия, в това число изкуствен интелект, роботика, киберсигурност, отбранителни технологии, съхраняване на енергия, нано и биотехнологии и др;
• доставката на критични ресурси - енергия и суровини.

Чуждестранните инвеститори ще трябва да подават предварително заявление, а нов Междуведомствен съвет за скрининг към Министерския съвет (МС) ще ги проверява и ще издава или отказва разрешение за осъществяването им. Съветът ще е начело с вицепремиер и в него ще има представители от ключовите министерства, службите за сигурност и независимите регулатори в сферата на икономиката и енергетиката. Органът ще си сътрудничи с Европейската комисия и ще разглежда сигнали за нередности при чуждестранните инвестиции.

На проверка може да подлежи и всяка инвестиция в страната, ако разузнавателните служби подадат сигнал.

Защо е нужен скрининг

От години анализатори и служби предупреждават, че Русия и Китай използват икономически инструменти за принуда, с които подкопават демократичните и пазарните институции на страните, в които инвестират. Такива инвестиции се наричат корозивни.

Руските държавни и олигархични инвестиции в европейския енергиен и медиен сектор са примери за корозивни капиталови потоци, които създават икономически зависимости. Те застрашават националната сигурност и отслабват контрола и баланса на демократичните институции на страните получателки, пише в анализ на ЦИД.

"Печалбите от тези бизнеси се насочваха за овладяване на регулатори и предотвратяване на навлизане на нови технологии, които Русия не контролира", каза Руслан Стефанов, програмен директор ЦИД, на конференция на тема „Икономическа сигурност и скрининг на инвестициите“.

Стефанов каза, че с такъв механизъм Русия е блокирала инвестиции в България. Пример за това е саботажът на възможността за проучване за добив на шистов газ. В България беше въведен мораториум за подобни проучвания след протести и дезинформационна кампания. Според експерта сега се прави опит по същия начин да се предотврати възможността за производството на електроенергия от вятър чрез офшорни паркове.

“Има огромни пробойни в защитата на вътрешния пазар [на ЕС] и това се видя в прилагането на санкционната политика. Много страни се използват да извадят изключения. В Унгария имаше заплахи за прекратяване на отношения с България заради интереси на Русия”, каза Стефанов. Според него това е политика на Кремъл, която няма да се промени.

Той припомни, че ЕС определя Китай като конкурент, а Русия - като системен противник.

Истинската цел на някои руски преки инвестиции се разкри с войната в Украйна. В навечерието на инвазията Русия използва като оръжие инвестициите си в енергетиката и активира множество мрежи в цяла Европа. Според ЦИД България остава една от най-уязвимите държави по отношение на притока на корозивни капитали.

IT и рискът за сигурността

Скринингът на инвестициите, който се въвежда с новите европейски правила и българския закон, обхваща и инвестиции в сектора на Информационните технологии (IT) и други сфери, чрез които може да се извършва шпионаж, кражби на данни, има рискове за киберсигурността.

Цифровизацията събирането на данни от все повече системи прави всеки сектор на икономиката податлив на потенциални заплахи за националната сигурност. Например цифрово, от външни субекти, се управляват пристанища и електроцентрали.

Дори привидно безобидни обекти като цифрово табло на автомобил или приложение за запознанства могат да представляват потенциална заплаха за сигурността, пише в последния доклад на ЦИД “Отворени врати, защитени стени”, посветен на новия закон.

Работещ механизъм или нов "орган бухалка"

Най-голямото предизвикателство пред България е да разработи такъв механизъм за скрининг на инвестициите и да изгради такава институционална рамка, че да изпълнява всички функции по тази изключително важна задача, каза Румяна Бъчварова, асоцииран старши сътрудник в ЦИД, бивш министър на вътрешните работи и посланик в Израел, на конференцията в София, посветена на новия закон.

По думите ѝ предвиденият в закона Междуведомствен съвет за скрининг на инвестициите е добра идея, но "провокира въпроса доколко ефективно би работил един такъв орган".

Румяна Бъчварова

"Разнообразието от участници обаче има и положителен ефект, защото големият им брой може да ограничи възможностите за вторично негативно влияние върху решенията на този орган", допълни тя.

Бъчварова каза още, че преди да се продължат усилията за междуинституционален капацитет, България трябва има канал за контакт с останалите държави, да обменя информация с тях.

Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), също видя потенциална слабост в предвидения бъдещ орган към МС.

"Знае ли се как тази структура ще работи в условията на остра политическа криза, в каквато се намираме сега", попита Кръстев. Той каза, че за бизнеса е важно да има скрининг, но също така и процесът на оценка да е бърз.

Още преди приемането на закона имаше гласове, че новият съвет може да се превърне в нов "орган бухалка", който да попадне в политически ръце - например на близки до ГЕРБ и ДПС кръгове, и с който може да се рекетират инвеститори. Това значи България да продължи да бъде слабото звено в ЕС.

Анализатори обаче обърнаха внимание, че подобни кръгове и досега имат достатъчно инструменти и опасенията са излишни.

"Разработеният механизъм за скрининг на инвестициите не е някаква бариера или филтър пред външните капитали, а ще е пропускателен режим за качествен капитал. В този процес страната няма да бъде най-слабото звено", каза на конференцията Александър Иванов, депутат от ГЕРБ-СДС и заместник-председател на парламентарната комисия за икономическа политика и иновации.