Как падането на Башар Асад застраши базите на Русия в Сирия

Преди девет години групи от огромни военни товарни самолети и остаряващи военни кораби започнаха да се придвижват напред-назад из руските бази. Накрая всички се оказаха в Западна Сирия, а целта беше ясна – да се затвърди военното присъствие на Москва в Близкия изток и да бъде спасен режимът на Башар Асад.

Днес Асад вече го няма в Сирия, а съдбата на базите е застрашена. Това от своя страна пък застрашава и цялата военна стратегия на Москва в Близкия изток и Африка, защото именно от тези бази руски и войници и наемници тръгваха на своите мисии.

Падането на режима на Асад през уикенда е тектонично събитие за целия регион. Намесата на Кремъл в Сирия през 2015 г., която обърка регионалните сметки, сега се преобръща повторно, а Москва се опитва да реши какво да прави по-нататък.

Към 10 декември няма потвърдени данни за изтегляне на руските сили от Сирия. Неназован служител на Кремъл каза пред държавната информационна агенция ТАСС, че Русия е постигнала споразумение за гарантиране на безопасността на военните си активи в страната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира пред репортери.

„Все още е преждевременно да обсъждаме. Това обаче ще бъде тема за обсъждане с този, който ще отговаря за Сирия в бъдеще“.

Ето какво трябва да знаете за присъствието на Русия в Сирия и какво може да последва.

Къде са руснаците в Сирия и защо са там

Присъствието на Русия в Сирия датира още от съветските отношения с бащата на Асад – Хафез Асад през 1971 г. То дава изключително важен актив на Москва – достъп до дълбоководното средиземноморско пристанище Тартус.

Там вниманието на Кремъл отслабва до 2011 г., когато народното въстание прераства в открита гражданска война, заплашваща правителството на Асад.

През септември 2015 г. руският президент Владимир Путин нарежда на най-големите руски експедиционни сили от десетилетия насам, ако не и изобщо за всички времена, да се разположат в Сирия. На тях им е наредено да подкрепят Асад в борбата с бунтовниците и екстремистките групи.

В замяна Сирия предоставя на Русия 49-годишен достъп до Тартус и военновъздушната база в Хмеймим.

„Ситуацията беше много трудна, както от гледна точка на морала, така и заради изтощението“, каза генерал Валерий Герасимов, шеф на руския Генерален щаб в интервю, публикувано през 2017 г. „Липсваха боеприпаси, необходимите видове поддръжка, командване. Нашата операция започна и след известно време видяхме първите успехи“.

В рамките на година следват въздушни удари, които заличават цели градове. Тази кампания даде на Герасимов прозвището „генерал Армагедон“ заради безмилостните му действия и хилядите жертви. С помощта на руските сили, подкрепени от наемници от частната армия „Вагнер“, сирийската армия получи надмощие. Стигна се и до сблъсъци с подкрепяните от САЩ бунтовници в Източна Сирия.

В пика на руската намеса в Сирия през 2017 г., Русия разполага с най-малко 6000 бойци и още спомагателни военнослужещи, включително наемнически сили. Това гласи оценката на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Не е ясно колко голям е настоящият руски контингент на място. По данни на канала в Telegram YeZh в страната са останали общо 7000 военнослужещи.

Къде е пристанището на Русия в топли води

Тартус е трамплин за Русия. Пристанището помага на Москва да демонстрира своята мощ не само в Сирия и Близкия изток, но и в Африка и на още други места. След 2015 г. Русия използва често корабите си в Балтийско и Черно море, за да снабдява пристанището и за да транспортира тежко въоръжение и строителна техника.

Капацитетът на пристанището е за цели 11 кораба, включително такива с ядрени двигатели. Няколко подводници са влизали и излизали от съоръжението и са използвани за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ по сирийски цели.

Дълбочината на водата в пристанището е побирала и по-големи кораби, включително често осмивания флагман на руските военноморски сили – самолетоносача „Адмирал Кузнецов“. Той е разположен в Източното Средиземноморие между октомври 2016 г. и януари 2017 г. Самолетоносачът от години е в ремонт на сух док без да е ясно дали някога пак ще може да функционира.

В дните преди превземането на Дамаск от сирийски бунтовнически групировки, няколко кораба, повечето от които акостирали в Тартус, бяха забелязани да се отправят към морето. Това подхрани спекулациите, че е в ход евакуация.

На 3 декември Министерството на отбраната на Русия публикува кадри на флотилия, която изстрелва ракети, но добави, че това е във връзка с учение.

Въздушно надмощие

Разположени на около 60 км на юг по крайбрежието от Тартус, руските сили използват военновъздушната база Хмеймим. Освен че в нея се намират изтребители и хеликоптери, тя е служи и като дестинация за огромни товарни самолети, които превозват хора и материали в и извън Сирия.

През 2016-2017 г. руски инженери разширяват базата като удължават пистите и капацитета за паркиране. През декември 2017 г. Путин направи неочаквано посещение в базата. Тогава той обяви победата над сирийските бунтовнически сили, които нарече „терористи“.

Руската въздушна база Хмеймим, Сирия на 6 декември 2024 г. Снимката е от Planet.com

„Ако терористите отново надигнат глава, ще им нанесем такива удари, каквито никога не са виждали“, каза тогава той.

Според неофициален доклад, публикуван през 2016 г., въздушният флот на Русия в Сирия включва повече от двадесет фронтови бомбардировачи Су-24 и Су-25 и самолети за наземни атаки, както и поне осем модерни изтребителя бомбардировачи Су-30 и 12 бойни хеликоптера Ми-24 и Ка-52.

По оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания от септември 2015 г. до януари 2018 г. руските сили са извършили повече от 34 000 бойни полета, като Су-24 и Су-30 са служили като основни ударни самолети.

Владимир Путин по време на изненадващото му посещение в Хмеймим на 11 декември 2017 г.

Руските сили разполагат също така с балистични ракетни системи с малък обсег „Искандер-М“. На място е разположена и сложната система за противовъздушна отбрана с голям обсег С-400 заедно със защити с малък обсег като системите „Панцир“ и „Тор“. Всички те ще трябва да бъдат изнесени по въздух или по море.

През последните дни сателитни снимки показаха присъствието на няколко самолета „Илюшин Ил-76“ - тежки товарни самолети, паркирани на пистите в Хмеймим, което подсказва възможността за начало на евакуация.

Предвид количеството оръжия и оборудване, разположени в Сирия, и нежеланието на Москва да ги остави на сирийските бунтовници, ще са необходими десетки полети или морски превози, за да се изнесе всичко, твърдят експерти.

От Либия до Донбас

Най-доброто обяснение за главозамайващия крах на Асад и неговата армия е липсата на подкрепа от страна на двамата най-силни съюзници на Дамаск – Иран и Русия. Що се отнася до Русия, обяснението е войната в Украйна, която продължава вече 34-ти месец, а краят ѝ не се вижда.

Според западните оценки жертвите на Русия там надхвърлиха 600 000 души, а икономиката ѝ работи с мъчителни темпове, тъй като заводите за отбрана бързат да се справят с унищожаването на оръжия и оборудване в Украйна.

Това означава малко свободен капацитет, както на хора, така и на материали, които да бъдат насочени към Сирия.

Кремъл може да постигне споразумение с ръководството на бойците, които воюват с Асад, и да запази достъпа до едното или двете съоръжения в Сирия. В противен случай обаче способността на Русия да демонстрира военна или икономическа мощ ще бъде силно ограничена.

Двете съоръжения бяха ключов канал за тайни и явни военни доставки в Северна и Централна Африка. Те служеха и като канал за приходи, генерирани в няколко държави, често при съмнителни обстоятелства.

Това включва места като Либия, където руски наемници и нередовни сили се сражаваха заедно с либийския генерал Халифа Хафтар в офанзивата през 2019 г. за превземане на пристанището в Триполи.

Руските операции се разпространиха и в други размирни африкански региони като Централноафриканската република и Нигер. През юли миналата година в Мали руски наемнически отряд претърпя големи загуби в битка с бунтовници.

Експерти твърдят, че Русия би могла да прехвърли някои авиационни операции в Либия, на около 1500 км югозападно през Средиземно море. Но ще бъде по-трудно да се пренесат товарни самолети от Русия до Либия, особено ако са натоварени с тежко въоръжение – дори ако се приеме, че Русия може да си осигури право за прелитане от Турция.

Руските военни блогъри изразяват тревога от потенциалната загуба на руските бази в Сирия.

„Военното присъствие на Русия в региона на Близкия изток виси на косъм“, пише Рибар, блогър, свързан с Министерството на отбраната, в публикация в Telegram.

„Почти невъзможно е да се евакуират базите. В най-добрия случай е възможно да се евакуира по-голямата част от персонала, документацията и изправните самолети“, пише един от известните блогъри, с псевдоним FighterBomber, в пост в Telegram преди падането на Асад. „Част от оборудването, което все още функционира, може да бъде опаковано в сухотоварни и десантни кораби, но, разбира се, не всичко. Всичко останало ще остане в базите“.