Годината е 1906-а. Френският изследовател Пол Пелио събира провизии за своята дългогодишна експедиция през Русия и Централна Азия и се е погрижил нищо да не му липсва.
Наред със своите оръжия, консерви и палатки, Пелио опакова 25 бутилки шампанско Coste-Folcher и 30 литра коняк.
Пол Пелио (1878–1945).
Френското приключение е сред западните експедиции в "Руски и китайски Туркестан". Целта им е да изследват и до голяма степен да върнат в Европа безценни артефакти от древните кралства и култури, които някога процъфтявали в региона.
Мисията на Пелио е уникална заради превъзходните кадри, заснети по време на пътуването от фотографа Шарл Нует. Снимките са над 1500, събрани са от Националния музей на азиатските изкуства „Гиме“ в Париж и са публикувани онлайн.
Тук са подбрани някои от най-впечатляващите фотографии от мисията. Образите разказват за Централна Азия и имперска Русия в началото на миналия век, когато тази част от света е на ръба на епохалната промяна.
Карети с впрегнати коне чакат клиенти пред жп гарата в Москва.
С благословията на императорското управление в Санкт Петербург, през юли 1906 г. френската експедиция отпътува от Москва към Самарканд, днешен Узбекистан.
Руски войски се връщат от Манджурия - неизвестно място, юни 1906 г.
По това време Руската империя е разтърсвана от политически катаклизми след революцията от 1905 г. и войната с Япония.
Кадър от Ташкент, днешната столица на Узбекистан, в началото на миналия век. Двама членове на френската експедиция (най-вдясно) наблюдават местните жители.
Френската група, изследвала Узбекистан докато чака близо месец тонове си оборудване и консумативи да преминат през границата, след което се отправя на изток към днешен Киргизстан.
Рядък кадър към площад Регистан в историческия център на Самарканд, пълен със сергии. Над арката се намират двата емблематични леопарда на медресето Шердор.
Пелио описва Централна Азия като регион не по-малко мистериозен от Централна Африка, който е отскоро достъпен за западните изследователи, след като „руските оръжия най-накрая прочистили подходите“.
Снимка, направена скоро след пристигането на експедицията в днешен Узбекистан. Надпис „Стар глупак, Ташкент“ подсказва за презрението, което групата е изпитвала към някои местни жители.
Портрет на мъж в Ташкент, озаглавен „Прокажени“.
Сред причините Пелио да бъде избран да ръководи експедицията е това, че говори английски, руски, турски и китайски език.
Изглед от върха на медресето Шердор над централен Самарканд.
Налага се провеждането на обширни преговори на високо ниво между Париж и Санкт Петербург преди началото на експедицията на Пелио.
Местни високопоставени лица на среща с експедицита в лагер в Ош.
В замяна нa подкрепата и даването на достъп до контролираната от Русия територия, правителството изисква от Пелио (седнал вдясно горе) да вземе със себе си младия полковник от руската армия Карл Густав Емил Манерхайм (с гръб към камерата), като шпионин за събиране на разузнавателна информация в контролираните от Китай региони.
В Самарканд част от експедицията е въоръжен ескорт от петима казаци (на снимката) от руската държава.
Пелио се съгласява да получи въоръжената охрана, предоставена от руския цар.
„Тези казаци идват от добро сърце“, пише той и описва един "жаден за приключения офицер", който е искал да се присъедини към експедицията "дори за своя сметка".
Улица в Ош, а на заден план е емблематичната планина Сюлейман.
Първите месеци на експедицията не са били успешни предвид заявените цели за нови археологически открития.
Пелио пише на свой колега: „Мога веднага да ви кажа, че не направихме никакви сензационни открития тук. Твърде много хора минаха преди нас, японците, германците, руснаците, които са поели контрола над всичко лесно за намиране и за грабване".
Булка по време на сватбата си в планините на днешен Киргизстан.
Сватбеното тържество и юртата, в която се провежда.
Подковаване на кон в Ош.
След месеци, прекарани в териториите на днешен Узбекистан и Киргизстан, в края на 1906 г. експедицията прекосява Китай.
Членовете на експедицията яздят коне в Кашгар, Западен Китай.
Фалически символ и свастика върху скали в Китай.
Един от казаците, присъединили се към експедицията, на име Илязов (в средата), по време на музикална вечер в Китай.
Експедицията прави находки в Китай, тъй като разкрива останки от древна будистка култура. Хилядите китайски ръкописи в един пещерен манастир се превръщат във водещото откритие.
Релеф, изобразяващ сцени от живота на Буда - в китайската провинция Синдзян.
Детайли от релефите на Синдзян, които някога са били украса на дворец.
Сандъци с откритията, които заминават за Париж след края на експедицията.
Експедицията е определена като успешна, а Пелио прави забележителна кариера и става един от най-изтъкнатите експерти по Китай и Централна Азия в света.
Скоро след края на пътуването фотографът Шарл Нует, който документира приключението, умира от туберкулоза само на 41 години.