Националистическата опозиция в Северна Македония поведе с голяма преднина в първия кръг на президентските избори в страната. За това съобщиха световните агенции в четвъртък, като цитираха данните от близо 100% обработени протоколи от вота.
Гордана Силяновска-Давкова от проруската ВМРО-ДПМНЕ получи 40,08% от гласовете, докато 19,93% от избирателите подкрепиха проевропейския действащ президент Стево Пендаровски. Между двамата водещи кандидати ще се проведе балотаж на 8 май, когато ще бъдат и предсрочните парламентарни избори в Северна Македония.
Новината идва на фона на усилията на страната да се присъедини към Европейския съюз (ЕС). Основна тема в дебата от предизборната кампания беше как да се промени конституцията и дали българското малцинство да бъде включено в нея.
Вижте също "Страшни мъчения и голготи". Защо пак има напрежение между София и Скопие„Това е изключително вдъхновяващо за мен“, каза университетската преподавателка Силяновска-Давкова пред поддръжниците си в Скопие в сряда вечерта, след като станаха ясни предварителните резултати.
Пендаровски определи изборния си резултат като поражение за проевропейските сили, но заяви, че ще продължи да води кампанията си за втория тур на 8 май.
В Северна Македония президентът има предимно представителни функции.
Въпросът за българите в конституцията
България наложи вето над присъединяването на Северна Македония към ЕС през 2020 г. След подписване на френското предложение за решаване на спора между двете страни през 2022 г., Скопие се ангажира с промени в конституцията си, като добавянето на българите в нея е една от тях.
Кандидатите за президентския пост обаче не са единодушни по този въпрос.
Пендаровски, зад когото е Социалдемократическата партия (СДСМ), подкрепя тази промяна. За него тя означава в конституцията просто да се добави „едно малко българско малцинство“, дори отстрани да изглежда, че друга държава налага условия на Северна Македония.
Поддръжници на ВМРО-ДПМНЕ пред централата на партията в Скопие в деня на първия тур от президентските избори, 24 април 2024 г.
Силяновска-Давкова защитава друга позиция. Тя е против исканията за такава промяна в основния закон и често говори за „български диктат“.
Според данните от последното преброяване, в Северна Македония официално живеят 3504 души, които са декларирали, че са българи. Това е 0,19% от населението.
Защо ВМРО-ДПМНЕ събра толкова подкрепа
Президентските избори в страната са важни, защото се разглеждат като лакмус за парламентарните. Във вота за парламент ВМРО-ДПМНЕ също ще се стреми да измести управляващите проевропейски социалдемократи.
През последните години ВМРО-ДПМНЕ набра популярност заради недоволството на хората от бавните темпове на присъединяване към ЕС, както и от корупцията.
„Партията, която спечели на първия тур, ще може по-лесно да мобилизира гласоподавателите си на втория тур и на парламентарния вот“, каза политическият анализатор Петър Арсовски, цитиран от Ройтерс.
Лидерът на проруската ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски поздравява поддръжници на формацията, 24 април 2024 г.
Процесът по присъединяване на Северна Македония към ЕС започна през 2005 г., но 19 години по-късно страната не е постигнала голям напредък в процеса. Това се дължи и на противопоставянето на Гърция и България.
Споразумение от 2017 г. за промяна на името на страната от Македония на Северна Македония сложи край на спора с Гърция. България обаче наложи вето през 2020 г. заради въпроси, свързани с историята и езика. Според много граждани на Северна Македония тези искания поставят под въпрос националната им идентичност.
Пендаровски зае президентския пост в Северна Македония през 2019 г. с 51,66% от подкрепата на избирателите на балотажа. Тогава той победи Силяновска-Давкова, която остана с 44,73% от гласовете.
При встъпването си в длъжност Пендаровски обеща да ускори пътя на страната към членството в ЕС и НАТО. Северна Македония се присъедини към НАТО през 2020 г.
Вижте също "Тръмп карта". Как схема, измислена в Северна Македония, точи милиони от американци