"Усещах, че нещо лошо предстои". Какво разказват руснаците, избягали заради войната

Още преди нахлуването на Русия в Украйна Пьотр, програмист от Северна Русия, усеща, че нещата в страната вървят на зле. Той и съпругата му решават да напуснат точно преди 24 февруари 2022 г. – началото на пълномащабната инвазия.

„Ситуацията в Русия беше много страшна. Усещаше се, че се готви нещо лошо“, казва той пред руската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).

Подобно на мнозина избягали, Пьотр, който иска да запази анонимността си, замина със семейството си първо за Турция, след това за Грузия, после се местят в Тайланд. В крайна сметка се установяват в Тбилиси, грузинската столица.

„Бихме искали да останем тук. Грузия е някак близка до духа ни - един вид свобода“, казва той.

Близо три години след началото на войната стотици хиляди руснаци остават извън родината си. Тя бягат, за да се спасят от мобилизацията, от политическите репресии или и от двете. Някои от тях с неохота се завръщат у дома, други се борят да възстановят живота си като дигитални номади или откровени политически бежанци.

Според проучване на онлайн новинарския сайт The Bell около 650 000 руснаци остават в чужбина.

По други оценки броят им е около 1 милион – избягали на две големи вълни – в месеците непосредствено след началото на войната и след обявяването на мобилизацията от президента Владимир Путин през септември 2022 г.

Основните посоки на емиграция са Грузия, Армения, Казахстан, Турция и Киргизстан.

Руснаци, преминали границата при Верхний Ларс между Грузия и Русия ден, след като Путин обяви частична мобилизация, 27 септември 2022 г.

Проучвания показват, че мнозинството от избягалите са политически ангажирани, имат висше образование и са били по-добре финансово обезпечени от средните руснаци. Емигрантите са предимно на възраст между 20 и 40 години и много от тях са имали собствен бизнес или са работили в областта на технологиите, дизайна и творчеството.

Марина, бизнес треньор, която също иска да запази анонимността си, се е преместила в грузинския черноморски град Батуми през февруари 2022 г.

„Вече осъзнах, че е невъзможно да продължа да работя в Москва“, казва тя пред RFE/RL. „Продадох апартамента си в Москва, купих си апартамент в Батуми и се преместих да живея тук“.

„Когато дойдох тук, веднага изпитах усещане за свобода“, казва тя. „В Москва винаги бях нащрек, а тук можеш да казваш каквото искаш, да правиш каквото искаш. Тук никой не се страхува от полицията, те [полицаите] помагат на хората, а не ги преследват.“

Олга, фризьорка от Санкт Петербург, казва, че семейството ѝ е избягало в Испания преди повече от две години. Съпругът ѝ се е обявявал открито срещу войната в социалните медии и е бил глобен за участие в публични демонстрации.

„Обяснихме [на испанските власти], че съпругът ми може да бъде вкаран в затвора в Русия заради антивоенните си възгледи, а синът ми може да бъде призован в армията и изпратен на война“, казва тя.

Те получават бързо политическо убежище благодарение на испанското законодателство. После тя не успява да отвори фризьорски салон, но съпругът ѝ печели доходите за семейството.

Подобно на предишни случаи на масова емиграция – като например след Руската революция от 1917 г. – експертите се съмняват, че руснаците ще се завърнат в пълен мащаб.

„Изглежда, че след три години война почти всички, които са искали да се върнат в Русия, вече са го направили или ще го направят в близко бъдеще“, пише коментаторът Владимир Рувински в Moscow Times. „Останалите – мнозинството – едва ли ще го направят.“