Новините звучат ужасно, а няма кой да ги потвърди или отхвърли. Вместо това валят хипотези, първо една, после повече, накрая се оказва, че за четири часа са се натрупали десетки. Но истинска информация няма.
Това е най-необичайният факт от историята с руския самолет Ил-76, който в сряда беше свален на руска територия, близо до Украйна. Русия веднага съобщи, че свалянето му е дело на Киев, който е убил "със западно оръжие" собствените си бойци, карани за размяна като военнопленници.
Твърдението е взривоопасно за украинските власти, а те дори не коментират това обвинение.
Малкото експерти, които говорят преди да има официална позиция на Киев, не казват много.
Ето най-важното досега сред цялото "нищо" от реална информация - самолетът може да не е превозвал десетки души, както съобщи Министерството на отбраната в Москва. Това става ясно от думите на експерти, работили като дознатели по самолетни катастрофи или като анализатори на изображения от военни действия.
„Еднозначно е: не се виждат следи от загинали [които да се измерват с] десетки“, казва украинският полковник от запаса Роман Свитан, бивш пилот, който е работил като дознател.
По-рано руското правителство беше съобщило, че на борда е имало 65 украински военнопленници и още 9 души екипаж и охрана. Но във видеата, заснети на мястото на инцидента, не се виждат останки от десетки взривени тела, както това се вижда на видеа от други катастрофи с много жертви.
Вярно е също, че може да има и други видеа, недостъпни в момента.
Украинското разузнаване съобщи, че му е известно за само пет тела на загинали, докарани в моргата в Белгород.
Вижте също Коледен смислоид. Kак да разбираме войната в Европа в края на 2023Руският самолет се разби в 11.15 ч. в сряда на около 50 км от границата с Украйна. Москва съобщи, че самолетът е бил взривен от Киев. Украйна нито потвърди, нито отрече това, а руските версии за часове станаха десетки, като засягаха маршрута на самолета, товара му, ракетата, която го е поразила, посоката, от която е дошъл ударът.
Денонощие по-късно безспорните факти са малко и са открити от журналисти и експерти.
В тази история има два нетипични елемента. Първият е бързината, с която руските власти и пропагандата изложиха своята версия за събитията, заедно с детайлите, а вторият – въздържаните позиции на Киев, поставен пред обвинението, че е убил свои собствени бойци.
Известното накратко:
- Самолетът е паднал след удар отвън;
- Ден по-късно не е известно кой го е поразил, какъв е бил маршрутът му, какво и колко души е имало на борда;
- Няма визуални данни за загинали, които да се измерват с десетки;
- Потвърдена е смъртта на 3 от 6-те души екипаж;
- Москва не спира да лансира версии и обвинения, като с това напомня на ситуацията с друг самолет, свален преди години. Но за това – накрая.
Ето какво знаем до момента, в подробности:
Къде
Мястото, на което е паднал самолетът, е село Яблоново в Белгородска област на Руската федерация. То се намира на около 70 км. от руския Белгород и на около 50 км от границата с Украйна, отвъд която територията се контролира от Киев.
Самолетът е паднал до селото, без да нанесе щети в населеното място.
Защо мястото е важно
Яблоново е разположено така, че до него могат да достигнат ракети и на двете воюващи страни – както на руските части, базирани зад летището в Белгород, така и на няколко украински части от другата страна на границата, казва Роман Свитан пред телевизия Current Time. Повечето украински ракети са с обхват 70 км. Технически погледнато, до Яблоново могат да достигнат украински ракети от поне пет места, казва той.
Кога
Самолетът се разбива в 11.15 ч. местно време (10.15 българско), твърди руското Министерство на отбраната. Друг източник за часа на инцидента засега няма.
Защо е важен часът
Медийните съобщения от руска страна идват твърде бързо и с твърде много детайли, за разлика от други случаи, в които големи по важност събития се потвърждават само пестеливо, и то часове или дни след като са настъпили.
- Първото съобщение за „произшествие“ в областта, без никакви подробности, е на губернатора. То идва 33 минути след инцидента.
- Само половин час след губернатора РИА „Новости“ вече цитира Министерството на отбраната, според което на борда на паднал самолет са се намирали 65 украински военнопленници (по това време още не се говори за свален, а само за разбил се самолет).
- Още час по-късно руски депутат вече обяснява, че самолетът е свален „от украинците“ с „три ракети“ и че втори самолет с други 80 украински пленници е бил спасен от Русия, като е направил обратен завой.
- Още час по-късно пропагандистите на Кремъл вече публикуват списък с пленените украинци, които, твърди се, са се намирали на борда.
Необичайното в тази история е скоростта, с която се изнасят „данни“ по една от най-чувствителните теми – съдбата на военнопленници. Откакто е започнала войната на 24 февруари 2022 г., въпросът за пленниците е може би единственият, по който Москва и Киев поравно запазват дискретност – чак до момента, в който размяната е приключила.
И едно уточнение: вечерта в сряда руската служба на Би Би Си и на Радио Свобода установиха, че в „списъка на военнопленниците“ има поне пет имена на хора, които отдавна са разменени и сега живеят в Украйна.
Маршрутът на самолета
МО на Русия твърди, че самолетът е излетял от военното летище Чкаловски до Москва и е трябвало да кацне в Белгород. Украйна не коментира маршрута. Необичайното тук е в думата „Москва“. Украинските пленници обикновено се държат в Ростовска област, съвсем близо до Украйна, а не в Москва, казва Руслан Левиев от групата за анализ на военни данни CIT.
Едно е сигурно – самолетът е летял на ниска височина, когато е бил свален. Тоест, той или е излитал, или е кацал в близкото летище в Белгород.
Кой е бил на борда
Журналистите от проекта „Схеми“ на украинската служба на RFE/RL успяха да потвърдят самоличността на 6 души екипаж, както и смъртта на трима от тях, като се свързаха с близките. Това е най-голямото постижение в идентифицирането на загиналите, направено до този момент.
Андрей Юсов, говорител на украинското разузнаване каза, че в местната морга са закарани телата само на 5 души, а на руските спасители не е било позволено да огледат мястото, където се е разбил самолетът.
Цялата останала информация все така е под въпрос и версията е само руска: че на борда е имало още 65 украински военнопленници, предназначени за размяна с руски граждани, както и трима души охрана. Необичайното тук е твърде малкият брой на охранителите.
Украински войник, който е бил пленен от Русия и после разменен, твърди, че миналата година на 50 пленници са се падали по около 20 души руска охрана в самолета.
Видеата от мястото на инцидента не показват картина с „десетки“ жертви, казват Роман Свитан и украинският авиационен експерт инженер Константин Криволап. Обичайното за такива видеа е поле, осеяно с човешки останки.
Какво казва Киев
След мълчание от около 7 часа украинските власти започнаха да излизат с официални съобщения по случая. В нито едно от тях не се потвърждава, нито отрича роля на Украйна в свалянето на самолета. Не се коментира и дали на борда е имало или не украински военнопленници.
Единствените два факта, изложени от Киев и релевантни на инцидента, са следните:
- За 24 януари действително е била насрочена размяна на военнопленници;
- В многобройните предишни случаи на размяна Русия е предупреждавала, че ще превозва пленниците със самолет и Украйна е осигурявала неприкосновеност на въздушния коридор. Русия не е изпращала такова предупреждение за 24 януари.
На какво прилича тази история
Най-малко 10 журналисти, политици и експерти сравниха сегашния пропаганден руски поток с този, който следва след свалянето на „малайзийския боинг“. Сред хората, посочили приликите, са екипите на Михаил Ходорковски и на Алексей Навални, експертите Юрий Фьодоров, Константин Криволап, Михаил Самус.
На 17 юли 2014 година е свален боинг на малайзийските авиолинии с 298 души на борда. Всички загиват. Самолетът лети от Амстердам за Куала Лумпур. Той е свален над територията на украинската Донецка област, която вече се контролира от проруски сепаратисти.
Години по-късно съд в Нидерландия успява да установи, че самолетът е свален от сепаратистите с оръжие на Руската федерация и в условията на пълен контрол от Москва.
Но засега приликите със сваления в сряда самолет не се отнасят до това кой е извършителят, а до това как се развива пропагандата. През 2014 г. руското пропагандно пространство е залято от версии, представени като резултати от разследвания. Всяка от тях противоречи на всяка следваща, а публикациите почти се застъпват по време. Днес е известно, че нито една тогавашна версия не е съдържала верен факт.
О.з. полк. Роман Свитан смята, че Украйна е извлекла поуки от тази отминала история и затова сега мълчи - за да остави Русия да извади на показ всички невероятни версии, които е приготвила, без да й се даде възможност да коментира ясна украинска позиция.
За израелския военен анализатор Давид Шарп Украйна трябва да каже ясно дали свалянето на самолет Ил-76 е нейно дело или не, без значение как това ще повлияе на руската пропаганда. Той напомня, че свалянето на какъвто и да било руски военен самолет е легитимна цел по време на война.