"Сякаш е вече победена". Какво иска Русия от Украйна в първия си проект за мирен договор след инвазията

Договор, чиито едностранни условия в полза на Русия се равняват на капитулация на Украйна. Това е предложила Москва в началото на мирните преговори с Киев дни след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г., показа разследване на проекта „Система“, руското звено за разследвания на Радио Свободна Европа (РСЕ).

Това е най-ранният известен проект за договор, който да прекрати войната. Датата му е 7 март 2022 г. - 11 дни след началото на инвазията и седмица след старта на първоначалните преговори между Русия и Украйна.

„Система“ откри договора в момент, когато тоталната война на Русия наближава четвъртата си година без ясни признаци за прекратяване на военните действия, но и на фона на предположения, че мирни преговори биха могли да се проведат през 2025 г. или по-късно.

Ако Киев се беше съгласил с посочените в проекта от март 2022 г. условия, Украйна щеше да се превърне в държава без съюзници, с малка, беззъба армия, без възможност да се възползва от защитата на страните от НАТО.

Исканията на Кремъл освен това щяха да оставят Киев без никакъв шанс да си възвърне контрола над незаконно анексирания от Русия полуостров Крим или Донбас, където щеше да се наложи Украйна да признае независимостта на сепаратистките Донецка и Луганска области.

„Всъщност това не е точно проект за мирен договор, а предложения на Русия, с които страната идва [на преговори] и казва: „Ето, вижте какво искаме от вас. При тези условия ще прекратим огъня“, казва пред Current Time авторката на разследването на „Система“ Елизавета Сурначова.

По думите ѝ документът е написан с „изначалното схващане, че сякаш Украйна е страната агресор, сякаш Украйна е започнала войната, сякаш е вече победена на бойното поле и Русия великодушно ѝ предлага условия за капитулация“.

Предложеният пакт показва целите на руския президент Владимир Путин, от които той не се е отказал публично и които преследва с пълномащабното нахлуване в Украйна.

Кога Москва показва проекта си на Киев

Проектът с дата 7 март 2022 г. е озаглавен „Договор за разрешаване на ситуацията в Украйна и неутралитета на Украйна“ и е първият документ, който излага условията на Русия за мирно споразумение след началото на войната.

Договорът е подготвен в Москва и е връчен на украинската делегация в същия ден. Това се случва по време на третия кръг от преговорите между Русия и Украйна, които се провеждат в малък град в Белавежката гора в Беларус още в първите дни след началото на инвазията.

Украински и руски преговарящи се срещат в гората Белавежа в Беларус на 7 март 2022 г.

„Система“ получи проекта от украински източник, запознат с преговорите, а руски източник потвърди неговата автентичност. И двамата говориха при условие за анонимност, тъй като не бяха упълномощени да обсъждат въпроса публично.

Преговорите, за които става въпрос, започват още на 28 февруари 2022 г. В този момент руските сили са завзели обширни територии в южната, източната и северната част на Украйна и са се приближили до столицата Киев.

Преговорният процес е прекратен в края на април 2022 г. заради разминавания между двете страни по основните спорни въпроси. Спирането на преговорите идва и след разкритията за зверства, извършени от руски войници в Буча край Киев. Руските сили изоставят Буча при изтеглянето си от Северна Украйна, след като не успяват да принудят Украйна да капитулира.

„Не неутралитет, а неутрализация“

Руското предложение определя условията за неутралитет на Украйна - статут, който Киев изглеждаше готов да приеме в онзи момент.

Ерик Киарамела, старши научен сътрудник в програмата „Русия и Евразия“ на Фондацията за международен мир „Карнеги“, казва пред „Система“, че Путин изглежда се е стремял към „нещо по-радикално - не неутралитет, а неутрализиране на Украйна като независима държава“.

„Целта на Русия от самото начало беше да унищожи способността на Украйна да се защитава сама“, казва още Киарамела.

Проектът на Русия за договор призовава Украйна да съкрати армията си до не повече от 50 хиляди души, което е пет пъти по-малко от нейния състав към 7 март 2022 г. Документът включва и забрана за Киев да разработва и разполага ракети с обсег над 250 км.

„Документът е структуриран така, сякаш Украйна е агресор, победен на бойното поле, което, разбира се, не отразява реалността“, казва Киарамела.

„Трудно е да се каже дали това е бил истински опит за преговори, тъй като подобни условия биха били неприемливи за всеки украинец. Те биха неутрализирали Украйна до степен да я направят беззащитна“, добавя изследователят.

Предложеният договор освен това призовава за премахване на всички санкции, наложени на Русия от Украйна или Запада след 2014 г., когато Русия анексира Крим и започва война в Донбас.

Съгласно посочените условия от руска страна, Украйна щеше да бъде принудена официално да признае Крим за руски, а Донецката и Луганската област - за независими. Киев щеше да бъде задължен да плати и за възстановяването на инфраструктурата в Донбас, разрушена от руските войски.

„Тоест, не стига, че се отказваш от териториите си, но и плащаш“, коментира авторката на разследването Елизавета Сурначова и добавя, че в документа има и други „обидни точки, които засягат езиците и историческата памет“ в Украйна.

„Дълбоко погрешна логика“

Договорът, предложен от Русия, щеше да превърна Украйна в една орязана и силно уязвима страна. Руските сили щяха да останат на нейната територия, а Киев нямаше да може да се защити или да потърси подкрепа от Запада в областта на сигурността.

По-рано тази година в Ню Йорк Таймс бяха публикувани документи от по-късните етапи на преговорите между двете страни, включително проекти на мирен договор от 17 март и 15 април. Те показват сближаване между Киев и Москва по някои въпроси с напредването на преговорите, както и с успеха на украинската армия в отблъскването на руските сили на север.

Тези проекти предвиждаха статутът на Крим да бъде решен при бъдещи преговори, а руските искания за промени в законодателството, засягащо езиците и историческите спорове, да останат на заден план.

От решаващо значение е, че при по-късните преговори се обсъждат гаранции за сигурността на Украйна, които да включват западните държави.

Въпреки това изследователят Киарамела предполага, че на практика почти нищо не се е променило в нагласите на Русия.

„Версиите, обсъждани няколко седмици по-късно, все още се основаваха на дълбоко погрешната руска логика, която прозираше в първоначалния текст“, казва той. „Ако договорът беше подписан, окончателният му вид през април щеше да бъде просто по-мека версия на украинската капитулация.“

По-късните проекти за договор все още включват някои от ключовите искания на Русия, като например постоянна забрана за членство на Украйна в НАТО - нещо, което нито Киев, нито страните от НАТО са готови да приемат.

Алиансът неведнъж е казвал, че Украйна в крайна сметка ще се присъедини към него, а украинският президент Володимир Зеленски се стреми да получи бърза покана за членство в НАТО като част от „плана за победа“, който представи през последните седмици.

Междувременно поне в едно отношение заявените от Русия условия за мир сега са станали по-агресивни, отколкото на 7 март 2022 г.

През септември 2022 г. Путин каза, че пет украински области - Крим, Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон - вече са неотменима част от Русия. Неоснователното твърдение включваше частите от тези региони, които оставаха и все още остават в ръцете на Киев. Путин обаче каза, че руският контрол върху териториите е изискване за всякакви мирни преговори.