С Русия или със Запада? Молдова и Грузия в сивата зона

С Русия или със Запада? Това е въпросът, който трябваше да намери отговор на изборите, проведени наскоро в Молдова и Грузия.

Резултатите обаче показаха, че двете страни вървят в различни посоки.

Как изглежда Грузия след изборите

В Тбилиси (уж) надделя управляващата вече три мандата партия „Грузинска мечта“ (ГМ) с неформален лидер Бидзина Иванишвили, тясно свързан с Русия милиардер. Макар че поне на думи евроинтеграцията и членството в НАТО са приоритет за ГМ, делата ѝ във властта говорят по-красноречиво.

Под нейно управление Грузия не само че не се присъедини към санкциите, наложени на Москва заради войната в Украйна, но се превърна в коридор за търговските и финансови потоци, заобикалящи западните рестрикции.

Въпреки протестите от страна на гражданското общество и натиска от Брюксел, ГМ прокара закон за чужестранните агенти по руски образец.

Гумени куршуми, кръв и борба за Европа. Протестите срещу "руския закон" в Грузия

Предизборната ѝ кампания сееше страх сред обикновените грузинци, че прозападната опозиция тласка страната към пагубна война с Русия. Когато тази стратегия не им спечели достатъчно подкрепа, управляващите прибегнаха към груби нарушения и манипулации на изборния процес и дори насилие в деня на вота, 26 октомври.

В резултат на това опозиционните сили оспорват резултатите – 53,9% за ГМ – и протестират вече дни наред.

Подменената мечта. Какво се случва в Грузия

Картината в Молдова

Молдовските избори за президент приключиха с убедителна победа на настоящия държавен глава Мая Санду. Кандидатът на опозиционната Социалистическа партия, бившият главен прокурор Александър Стояногло, не успя да мобилизира достатъчно количество гласове, включително сред проруски настроената част на електората.

Не помогна и купуването на гласове, където основна роля се смята, че са играли мрежите на бизнесмена и политически лидер в изгнание Илан Шор. Нито пък опитите за директно вмешателство от страна на Русия посредством изпитани методи като медийна пропаганда, дезинформация и задкулисен натиск.

Говорителката на руското МВнР Мария Захарова се оплаква, че изборите са били най-недемократичните в историята на „Молдавия“ от независимостта ѝ насам. Захарова нарече Санду президент на молдовската диаспора на Запад, посочвайки че вътре в страната тя не е спечелила мнозинство.

А какво значи всичко това

Значи ли това, че Грузия е изцяло в руската сфера на влияние, а Молдова – в западната? Едва ли.

Що се отнася до Грузия, ГМ вече среща твърда съпротива от обществото, както и от президентката Саломе Зурабишвили. Пред премиера Иракли Кобахидзе и пред Иванишвили стои изборът дали да използват репресии – както груба полицейска сила, така и активирането на законодателството за чуждестранните агенти като един вид политическа „бухалка“ – или пък да отидат на частични отстъпки.

Използването на груба сила крие рискове – ескалация по подобие на украинския Майдан от зимата на 2013-14 г. и вероятно ответни мерки от страна на Европейския съюз като отнемане на статута на кандидат-член и дори замразяване на безвизовия режим.

Русия може да се намеси директно със сила под претекст на възстановяването на обществения ред. Това не отговаря на интересите на ГМ, които желаят да поддържат баланс между Москва и Запада (а също така и Китай) като най-сигурен начин за бетониране във властта.

Сътрудничеството с Кремъл, основано на споделени интереси, не означава непременно готовност за 100% васално положение. Управляващите в Тбилиси имат близки връзки с европейски лидери като Виктор Орбан – който посети Грузия веднага след изборите в знак на подкрепа за ГМ.

От гледна точка на много европейци Орбан е троянски кон на Москва. От гледна точка на ГМ обаче той е съюзник в Брюксел, а дори и във Вашингтон, имайки предвид близките му отношения с Доналд Тръмп.

От ГМ няма и да изгорят напълно мостовете със САЩ. Техен модел на поведение е съседен Азербайджан, където многовекторността е основен ориентир във външната политика, а не Беларус.

Молдова също не е твърдо в западната орбита въпреки успеха на Санду и резултата от референдума, проведен заедно с първия тур на президентския вот, който вкара целта за членство в ЕС в конституцията.

Там през лятото на 2025 г. предстоят парламентарни избори. Те ще дадат възможност на проруските формирования за реванш, използвайки вече усещащото се разочарование от партията на Санду, Действие и солидарност (ПАС).

Едно ново правителство може лесно да саботира преговорите за членство с ЕС, да върне Шор в страната, спомагайки присъдата му за банкова злоупотреба да се отмени. В крайна сметка Молдова може да поеме по пътя на Грузия - баланс между Запада и Москва.

Русия запазва силни позиции и в регионите – например, в Гагаузката автономия и в Северна Молдова включително град Бълци, трети по големина след Кишинев и Тираспол. Конфликтът в Приднестровието не е разрешен и това традиционно дава на Москва лостове за влияние.

Не на последно място, не е ясно какво ще се случи на бойното поле в Украйна, а и оттам в дипломатически план. Последиците за Молдова ще са директни.

В началото на руската инвазия в Украйна очакването на много наблюдатели беше, че разделителните линии в постсъветското пространство ще се задълбочат.

Грузия и Молдова обаче показват, че сивата зона между Русия и Запада е устойчиво явление. ЕС прави каквото е по силите му да привлече в своето гравитационно поле страните по периферията си.

Но условията на местна почва са често неблагоприятни. Русия също има опит как да блокира и както добре знаем, ангажираността на САЩ спрямо региона е голяма неизвестна.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.