Невидимият проблем. Как хората спасиха "Розовата къща", която се грижи за наркозависими

"Все още идват. Тези, които не са починали". Това казва Елена*, след като поглежда към снимките, окачени на стените в "Розовата къща" в София. Скоро тях вече няма да ги има или поне няма да са на тези стени.

"Розовата къща" и всичките ѝ обитатели се местят. Това се наложи, след като организацията, която помага на наркозависими хора, беше помолена да напусне сегашния си дом. За да продължи къщата да съществува на ново място, бяха нужни спешно 100 хиляди лева.

"Събрахме ги!", каза развълнувано основателката на "Розовата къща" Юлия Георгиева, на седмия ден от кампанията за дарения. "Розовата къща" е едно от малкото места в България, където наркозависимите могат да получат помощ от първа необходимост.

"Такава подкрепа не сме получавали никога и не съм мечтала да я имаме... Всички Вие не просто спасихте "Розовата къща", а показахте, че Доброто е навсякъде!", написа Георгиева в своя Фейсбук профил.

"Розовата къща"

И докато помощта от хората идва бързо, с подкрепата от държавата невинаги е така. От 2023 г. организацията има делегиран бюджет.

"Отне ни само четири години да се преборим", казва Георгиева. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) през 2023 г. в цялата страна държавно финансиране за намаляване на вредите от употреба на наркотици са получили четири организации.

Георгиева обаче казва, че не финансирането е големият проблем. А това, че голямата тема за грижата за наркозависими и превенцията се неглижира.

"Проблемът е докаран до невидимост. Той не просто се неглижира, ние не признаваме, че съществува. А той съществува и е доста сериозен", казва тя.

Какво е "Розовата къща"

Елена употребява наркотици от 15-годишна. През 90-те години неин приятел получава хероин вместо пари за колата си. Планира да го продаде. До там обаче така и не се стига. Така вече близо 30 години Елена употребява наркотици. Започва с марихуана, а на 17 вече употребява и хероин.

Елена посещава "Розовата къща" от самото ѝ създаване. Тя е нейната нормалност. Идва с приятеля си, който също е наркозависим.

"Благодарни сме, че се борят за нас", казва тя.

"Розовата къща" започва да действа в настоящия си вид през 2019 г. Георгиева казва, че тогава съвсем случайно в рамките на минути тя и основаният от нея "Център за хуманни политики" решават да поемат къщата. С помощта на хората събират пари за първия наем. Дълго време, за да съществуват, разчитат именно на дарения.

Държавното финансиране идва чак през 2023 г. под формата на делегиран бюджет от Министерството на труда и социалната политика.

"Розовата къща"

"Розовата къща" е едно от малкото места в България, където наркозависимите могат да получат помощ - медицинска, правна, психологическа или психиатрична. Там всеки ден се предлага и топъл обяд, кафе, вода и всичко, което им е нужно.

"Правиха ни изследвания и той няма Хепатит C", казва Елена щастлива. Тя е болна още от преди. Въпреки това е имало моменти, в които с приятеля ѝ са ползвали една и съща игла с риска да бъде заразен. "За да е добре", казва тя, което означава да вземе нужната доза.

В "Розовата къща" има правила. Едно от тях например е, че в къщата може да се говори само на един език, който всички разбират. Не трябва да се прекалява със сметаната и захарта в кафето, не трябва да се употребяват наркотици в самата къща.

„Има крайно нуждаещи се, които живеят на улицата. Те са свикнали и се оправят, но това място им е страшно нужно. Това им е животоспасяващо“, казва Елена.

Светлината в тунела

Откакто съществува, "Розовата къща" неведнъж се е обръщала за помощ към обществеността. Затова и всеки месец се дава отчет как са изразходвани средствата ѝ.

"Розовата къща"

"По принцип се намира трудно финансиране за такива каузи. Първите две години и половина се издържахме само от дарения от частни лица. Впоследствие започнахме да печелим малки проекти, които бяха свързани с COVID-19, колкото и безумно да звучи", казва Георгиева.

След това организацията получава финансиране от компанията за софтуер PlayTech, което ги издържа две години. После идва и държавното финансиране.

То е за 30 души, казва Георгиева, а "Розовата къща" работи с над 100. Но независимо от това делегираният бюджет е огромен успех за каузата.

"Така или иначе това е светлина в тунела, защото аз се занимавам с тази тема от над 20 години и никога не е разпознавана тази нужда. Това е страхотна първа стъпка", казва Юлия Георгиева.

Проблемът, който се замита под килима

Основателката на центъра казва, че за последните 20 години проблемът с употребата на наркотици никога не е бил приоритет.

В България няма официален регистър на наркозависимите. Според данни от Национално представително проучване относно нагласи и употреба на психоактивни вещества сред общото население в България, проведено в края на 2020 г., 9,5% от българите на възраст 15-64 г. посочват, че са употребявали някога в живота си наркотично вещество.

През 2019 г. при българските ученици се отчитат над средните нива на употреба на канабис и хероин. Данните са от Европейското изследване в училищата за алкохола и другите наркотици (ESPAD). В проучването са включени почти всички държави в Европа.

"Розовата къща"

"Нямам обяснение защо до момента никой не е поел по-сериозна политическа отговорност. Може би това, че каузата не е толкова лицеприятна. Политиците обичат да подкрепят друг тип каузи", казва Георгиева.

През последните години се забелязва увеличаване на средствата за борба с наркозависимостите. В Националната стратегия за борба с наркотиците 2020 - 2024 г. се повишават и парите за ограничаване на търсенето, тоест за превенция. Доскоро основен фокус беше ограничаване на предлагането, тоест предимно по-добър контрол на границата и борба с разпространението на наркотици.

Според Юлия Георгиева обаче стратегията не работи. Основният проблем според нея е липсата на координация между отделните министерства, които са отговорни за изпълнението ѝ, както и забавянето на средства, което не позволява на организациите да подсигурят бюджета си за цялата година.

Според НЦОЗА през последните 10 години не се наблюдават съществени различия в оценките за броя на хората с високорискова или с проблемна употреба на наркотици.

*Името е сменено от съображение за сигурност.