"Щит на европейското небе". България участва в германски проект за противовъздушна отбрана. Какво знаем

България планира да купи системи за противовъздушна отбрана, които да са част от обща европейска противоракетна и противовъздушна отбранителна система.

Инициативата е на Германия и се нарича „Щит на европейското небе“ (ESSI). В нея засега участие заявяват още 14 държави. Сред тях са Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Словения, Швеция и др.

В края на октомври 2023 г. българското правителство одобри проект на меморандум за разбирателство, което е стъпка за участие и на България в проекта.

До инициативата се стигна след началото на войната на Русия срещу Украйна. Една от стратегиите на руската армия е да нанася масирани удари с дронове, с крилати и балистични ракети. Страните от НАТО смятат, че в краткосрочен план заплахата от руско нападение срещу Алианса е сравнително ниска, но в средносрочен и дългосрочен план Москва вероятно ще бъде в състояние да възстанови арсенала си.

Идеята на инициативата е, че толкова голяма поръчка на наземни системи за противъздушна отбрана би намалила цената на въоръжението, както и би съкратила срока на производство.

Отделно, ако проектът бъде реализиран, системите ще могат да бъдат интегрирани към архитектурата на „Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО“ и ще станат част от единна системата за противоракетна отбрана (ПРО) и противовъздушна отбрана (ПВО) в Европа.

Какво знаем до момента на "Щит на европейското небе" и българското участие?

Какви ракети ще купува България

В прессъобщения на НАТО за подписване на меморандума няма официална информация какви точно системи ще се купуват и от кого. Българското Министерство на отбраната (МО) допуска, че инициативата на Германия е предназначена само за системите IRIS-T SLM, които са за близък и среден обсег, според източник на Свободна Европа от политическия кабинет на ведомството. Според източника останалите типове ракети и установки може да се интегрират в европейския ракетен щит.

Така индиректно се потвърждава, че България има интерес към покупка на IRIS-T SLM. Какви ПВО и ПРО системи ще купува страната се очаква да стане ясно до края на ноември, когато МО трябва да внесе в Народното събрание обновена "Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г."

Германското правителство е набелязало системи за четири нива на прехващане, които иска да купи с финансиране от специален фонд на Бундесвера (германската армия), според анализ на влиятелния Германски институт за международни отношения и сигурност (Stiftung Wissenschaft und Politik; SWP). Институтът консултира федералното правителство в Германия.

Целта на “щита” е да се създаде най-координираната система за защита срещу заплахи от въздуха на къси, средни и дълги разстояния. Според различни публикации, както и според SWP, „Щит на европейското небе“ ще включва поне три типа ракети.

Поне три типа ракети

Германското министерство на отбраната определя късия обсег за ПРО и ПВО като разстояние до 15 км по суша и 6 км на височина. Средният обсег е 15-50 километра в ширина и до 25 километра на височина. Дългият обсег е с ширина над 50 километра и височина до 35 километра.

За много късия обхват Бундесверът ще придобие системата за близка противовъздушна отбрана LVS NNbS, която се състои от купол, монтиран на бронирана бойна машина и оборудвана с радар, оръдие и ракети.

Предназначението на системата е да предпазва сухопътни операции от атаки на хеликоптери и безпилотни летателни апарати, наред с други неща. Системата е обща разработка на немските компании Rheinmetall, Diehl and Hensoldt.

За близкия и средния обсег Бундесверът ще закупи системата IRIS-T SLM (Infra-Red Imaging System-Tail/Surface Launched Medium Range), която може да се използва за защита не само срещу безпилотни летателни апарати, хеликоптери и самолети, но и срещу крилати ракети.

Проектът IRIS-T SLM се води от немската компания Diehl, но е мултинационален. Германия участва с 46%, Италия с 19%, Швеция с 18%, Гърция с 13%, а 4% си разделят Канада и Норвегия. Системите доказаха ефективността си срещи дронове и крилати ракети в Украйна, след като през април бяха доставени 4 такива за нападната от Русия страна. DW цитира Харалд Бушек от ръководството на Diehl, който казва, че украинските военни съобщават за почти 100-процентова успеваемост на отбранителната система.

Система Patriot до летището на Вилнюс

За далечни разстояния Германия е избрала американската система Patriot (Phased Array Tracking Radar for Intercept on Target). Тя вече се използва от някои европейски въоръжени сили, включително от Бундесвера. Германия иска да закупи нови боеприпаси и да попълни съществуващите запаси. Със своите различни управляеми ракети Patriot може да прехваща редица заплахи - от големи безпилотни летателни апарати до балистични ракети с малък и кръстосан обсег на действие.

Тези три системи за къс, среден и дълъг обсег се предлагат на партньорите за закупуване в рамките на ESSI, пише SWP.

Берлин е установил допълнителен недостиг на способности по отношение на много дългия обсег и купува системата Arrow, която е разработена от Израел и САЩ и досега е използвана само в Израел. На по-късен етап тази система ще бъде предложена и на партньорите, според SWP.

Arrow 3 е проектиран за прехващане на балистични ракети със среден и междинен обсег извън атмосферата. Arrow 3 може да унищожава атакуващи ракети на височина до около 100 км. и има обсег до 2400 км.

Учения „Шабла 2023“. Сухопътните войски тренират стрелба с ракетен комплекс 9К79 „Точка“, чиито мишени са надводни цели.

Предизвикателствата

Завършването на проекта "Щит на европейското небе" обаче не е съвсем сигурно. В анализа на SWP се казва, че Берлин трябва да разшири инициативата, като въвлече повече НАТО и покани повече страни да участват, което в краткосрочен план “ще изисква значителни усилия и координация”.

Има и политически предизвикателства. Тъй като изборът на системи е доста ограничен, инициативата не е привлекателна за държави, които имат или купуват други системи за противовъздушна отбрана. Това се отнася преди всичко за Франция и Италия, които използват съвместно разработената система SAMP/T (Sol-Air Moyenne Portée/Terrestre) вместо Patriot. Полша купува от години Patriot по пряко двустранно споразумение със САЩ, и британската система CAMM (Common Anti-Air Modular Missiles), вместо Iris-T SLM.

Франция критикува германската инициатива по няколко линии, една от които е, че се инвестира в Patriot, вместо да се стимулират съюзниците да придобиват европейски системи, като SAMP/T. Париж дори организира конференция за ПВО, на която президентът Еманюел Макрон обяви, че страната му, Естония, Унгария, Кипър и Белгия ще купят съвместно "Мистрал" - френска система за ПВО с малък обсег на действие.

“От чисто икономическа гледна точка за Германия може да е разумно да се съсредоточи единствено върху онези способности, които иска да придобие сама. Но подходът на Берлин може да насърчи некоординирани стъпки в европейската противовъздушна отбрана и да отслаби политическото единство на Алианса”, пише в анализа на SWP.

С какво разполага България сега

Българските противовъздушни сили разполагат със системите C-75М3 "Волхов" (SA-2), C-125М "Нева" (SA-3), 2К12 "Куб" (SA-6), C-200 "Вега" (SA-5) и C-300 (SA-10). Балистичната ракета 9К79 „Точка“ не е ПВО, но може да удря цели до 70 км.

Всички те са произведени в Съветския съюз, като най-новата С-300 е приета на въоръжение в българската армия през 1988 година.

Поддръжката на системите, радарите и ракетите след началото на войната срещу Украйна стана почти невъзможна, тъй като тя се правеше изключително от Русия.

"Значителни усилия бяха положени за възстановяване и поддържане в изправност на авиационната, зенитно-ракетната, радиолокационната, комуникационната, навигационната и логистичната техника. Изчерпването на складовите наличности от резервни части може да доведе зенитно-ракетните комплекси до състояние да са неспособни да изпълняват задачите в пълен обем, или да са напълно нефункционални", пише в доклада за отбраната за 2022 г.