Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) за промените в основния закон, съобщиха от пресцентъра на президентството в понеделник.
Новината идва, след като в края на миналата година парламентът окончателно прие изменения в Конституцията с гласовете на формациите, които подкрепят правителството - „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС. Те изготвиха и приеха промените в рамките само на 6 месеца.
Вижте също "Историческо решение". Какво точно се промени в КонституциятаОще в деня, в който депутатите ги приеха, Радев заяви, че ще поиска от Конституционния съд да се произнесе по въпроса дали измененията всъщност не противоречат на Конституцията. Впоследствие президентът ги нарече „некомпетентно посегателство“.
Радев атакува следните поправки в основния закон:
- възможността депутати и министри да са с двойно гражданство;
- ръководители на регулатори да се избират с поне 160 гласа в парламента;
- ограничаването на избора на президент за служебен премиер;
- възможността парламентът да работи, дори да не успее да назначи правителство;
- председателите на върховните съдилища и главният прокурор да се назначат, без президентът да е издал указ.
Според Радев „всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях“. Затова президентът иска КС да ги обяви за противоконституционни.
По-късно в понеделник премиерът Николай Денков от ПП-ДБ отговори на Радев, като каза, че той не може да оцени безпристрастно промените в Конституцията, тъй като е „заинтересована страна“ - най-вече във връзка с поправките за служебните правителства, защото те се назначават от президента.
През 2019 г. държавният глава имаше друго мнение и по въпроса трябва ли депутатите и министрите да могат да имат и чуждестранен паспорт.
На среща с българската общност в Ню Йорк тогава Радев каза, че трябва да се обсъдят конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в страни от Европейския съюз (ЕС), да могат да се кандидатират за народни представители.
Конституционният съд тълкува Конституцията и се произнася, когато трябва да се установи дали някой закон ѝ противоречи. КС може да бъде сезиран само от определени институции, включително от президента. Няма определен срок, в който съдът трябва да излезе с решението си.
Правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ дойде на власт през юни с обещание за промени в основния закон. С подкрепата на ДПС двете формации изготвиха проект с изменения и го внесоха в парламента още през юли.
В началото на декември той беше гласуван и одобрен на първо, второ и трето четене. За да се промени Конституцията, бяха нужни три отделни гласувания с подкрепа от поне 160 депутати, а ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС имат общо 168.
Други важни промени в Конституцията са разделянето на Висшия съдебен съвет на две и намаленият мандат на главния прокурор.
Вижте също Как се познава дали са добри промените в една конституция