Защо напрежението между Северна Македония и България отново ескалира

Президентите на Северна Македония и България, Гордана Силяновска-Давкова и Румен Радев, на среща в София на 13 септември 2024 г.

Македонски вицепремиер определи българите като ''нецивилизовани'', а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече поиска оставката на чуждестранния политик. София и Скопие всъщност се скараха заради едно липсващо знаме. Как се стигна дотук?

Липсващо знаме. Така започна всичко. Напрежението между Северна Македония и България обаче бързо ескалира.

В петък новата северномакедонска президентка Гордана Силяновска за първи път се срещна с българския президент Румен Радев. Тя беше в София за оперно представление. Президентската среща беше инициирана от Радев и съответно беше неофициална.

След срещата им пресцентърът на президентската институция публикува снимка на двамата на фона на знамената на България и Европейския съюз. Обаче липсваше флагът на Северна Македония.

Вижте също Коя е Гордана Силяновска-Давкова, първата жена президент на Северна Македония

Македонският премиер Християн Мицоски определи това като прекрачване на „червената линия“, а правителството привика българския посланик в Скопие за обяснение.

Напрежението се увеличи, когато македонският вицепремиер Александър Николски определи Радев като „нецивилизован“ домакин. Той обвини българската страна, че се държи "по-мизерно" от някои македонски политици.

Това предизвика остра реакция в България. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов дори поиска оставката на Николски.

Всичко това идва половин година, след като Силяновска встъпи в длъжност като президент. Тя беше издигната от националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, която спечели и парламентарните избори.

Партията заема твърда позиция спрямо България, като отказва да изпълни едно от условията за започване на преговорите на Скопие за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) - вписване на българското малцинство в конституцията на Северна Македония.

Откъде дойде напрежението

В петък Силяновска пристигна в София, за да присъства на представлението на Националната опера и балет на Северна Македония в София.

Като част от посещението ѝ тя се срещна за първи път с българския президент Румен Радев. Двамата проведоха двучасова среща, която беше закрита за медиите.

След нея отзивите и от двете страни бяха положителни. Радев каза, че Силяновска е изразила "желание за диалог и разбирателство", а тя добави, че двамата са се обединили около целите на евроинтеграцията.

След срещата се появиха снимки на двамата пред сградата на президентството. Пресцентърът на Радев обаче публикува и снимки от гербовата зала. На тях Смиляновска се ръкува с българския си колега на фона на знамената на България и Европейския съюз. Няма флаг на Северна Македония.

Какво последва

Реакцията не закъсня. В събота кабинетът на Силяновска-Давкова каза, че ще поиска обяснение от българска страна. Същевременно македонският премиер Християн Мицоски определи липсата на македонското знаме като прекрачване на червена линия.

Вижте също "Трябва да сложат спирачка". Какво е България за новите управляващи в Северна Македония

Заради снимката в събота опозиционната партия СДСМ нарече посещението на Силяновска "дипломатически провал", а пред ТВ Телма дипломати коментираха случилото се като "пренебрежително и унизително" към Северна Македония.

Други дипломати от Скопие обаче казаха, че посещението на Силяновска не е било официално, поради което срещата в президентството в София е била неформална и не е изисквала по протокол поставянето на знамето на гостуващата страна. Тази позиция заеха бившият посланик на Северна Македония в НАТО Нано Ружин, както и политическият анализатор Мерсел Биляли.

Въпреки това българският посланик в Северна Македония Желязко Радуков беше извикан от външното министерство на страната. Той обаче отказа да получи протестната нота.

Какви са официалните позиции

Първата официална позиция дойде от македонска страна. След срещата кабинетът на Силяновска каза, че ще бъдат поискани обяснения от България.

Кабинетът на Силяновска съобщи, че не е било планирано тя да се снима с Радев в затворено пространство. Оттам добавиха, че се надяват да „става дума за протоколно недоглеждане, а не за умишлена процедура и отклонение от договореното“.

Няколко дни след срещата бившият служебен министър и настоящ съветник на президента Румен Радев - Димитър Стоянов, каза, че посещението на Силяновска не е било официално, заради което не се изисква стриктно спазване на държавния протокол.

Той добави, че посещението не е било нито работно, нито държавно, а културно.

"По-мизерни от тях"

Напрежението между двете държави се повиши в сряда. Това се случи, след като в интервю за македонската телевизия Алфа македонският вицепремиер Александър Николски обвини България, че не се държи "цивилизовано".

Вижте също "Лъжа, която помага да разбереш". Как сам да напишеш книгата, която си искал да прочетеш

"Домакинът нито е цивилизован, нито е пристоен, нито има уважение, затова ситуацията е такава, каквато е. По-мизерни от тях са само онези слуги у нас, които се подписаха, че македонският и българският народ имат обща история, каквато нямат", каза той.

Това изказване предизвика остра реакция в България.

БСП, "Има такъв народ" (ИТН), ПП-ДБ и ДПС-Пеевски поискаха българското правителство да излезе с официална реакция на това изказване.

Думите на Николски бяха определени като "обидни" и "неуважение към целия Европейски съюз". Депутатът от БСП Иван Иванов поиска посланикът на Скопие в България да бъде извикан за обяснение, а съпредседателят на ДПС Делян Пеевски пожела той да бъде отзован.

В четвъртък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска и оставката на северномакедонския вицепремиер и добави, че Европейската народна партия, от която ГЕРБ е част, ще бъде информирана за позицията на Скопие.

Предисторията

През май Гордана Силяновска-Давкова стана първата жена президент на Северна Македония. Тя беше кандидат на националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, която спечели и парламентарните избори в страната. След тях встъпи в длъжност правителство, оглавено от лидера на партията Християн Мицкоски.

Вижте също Повече власт за Прибалтика и Полша, по-малко за Балканите и Унгария. Как изглежда новата ЕК

Новите управляващи имат твърда позиция спрямо България. Те отказват да изпълнят изискването на Европейския съюз да включи българското малцинство в своята конституция. Това е едно от изискванията, за да може страната да започне преговори за присъединяване към Блока.

То дойде през 2022 г., след като България прие т.нар. „френско предложение“ и вдигна ветото си върху потенциалното членство на Скопие в ЕС. ВМРО-ДПНЕ - партията, от която е Силяновска, е твърдо против това изискване.

Още преди националистическата партия да дойде на власт обаче, отношенията на Радев със страната бяха обтегнати. През 2023 г. той каза, че Северна Македония няма готовност да започне преговори за членство в ЕС и прикрива липсата на реформи с лобиране. След това отправи същите критики в писмо до европейските институции. По това време на власт в Скопие беше прозападно правителство.

След встъпването ѝ в длъжност Силяновска за първи път проведе среща с Радев през септември. Очакваше се, че двамата ще разговарят през май, когато бяха на посещение в Рим по едно и също време. Това обаче не се случи.