Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд (КС) по въпроса дали приетите промени в основния закон не са противоконституционни. Това стана ясно от думите му пред журналисти в сряда.
Той атакува най-вече възможността българи с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за депутати и министри. Само преди 4 години обаче държавният глава беше на различна позиция.
Новината идва часове след като депутатите окончателно приеха промените в Конституцията, които парламентарното мнозинство на „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС подготвяше през последните 6 месеца.
Вижте също "Историческо решение". Какво точно се промени в КонституциятаС обновения основен закон Висшият съдебен съвет се разделя на две, а президентът ще може да избира само измежду определени хора за поста на служебен министър.
Правосъдният министър Атанас Славов нарече приемането на тези изменения „историческо решение“, а съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов каза, че с тях се слага „истинското начало“ на съдебната реформа в България.
Радев обаче не е съгласен с тези твърдения. В сряда той каза, че според него тези промени „няма да решат големите проблеми на правосъдието и да гарантират справедливост за българските граждани“.
По думите на президента измененията подкопават устоите на България като демократична държава, а зад тях се вижда целта на управляващите партии да запазят влиянието си дори и след като загубят доверието на гражданите.
„За експеримента с Конституцията българите ще плащат тежка цена. И като държавен глава сезирането на Конституционния съд е мой дълг“, каза Радев.
От приетите в сряда промени той даде пример с новата възможност в парламента и правителството да влизат хора, които имат и второ гражданство освен българското. Това беше едно от най-оспорваните предложения. От ПП-ДБ го аргументираха с идеята, че така българите в чужбина ще имат повече възможности да участват в политическия живот. Опозицията в лицето на БСП обаче заподозря опасност в българските институции да работят хора, които служат на „чужди интереси“.
"Зад тези промени прозира една ясна цел – управляващите партии да запазят своето влияние, дори когато напълно загубят доверие", коментира Радев. Според него с допускането на чуждо гражданство в управлението "те показват, че наличието на двойни стандарти на лоялност към България за тях не е проблем".
През 2019 година обаче президентът зае обратната позиция на среща с българската общност в Ню Йорк. Тогава той каза, че трябва да бъде открит дебат за конституционни промени, които да дават възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС, а "защо не и в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария, да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент, както е в болшинството развити държави".
Конституционният съд тълкува Конституцията и се произнася, когато някой друг закон противоречи. В момента той може да бъде сезиран само от определени институции, включително от президента.
Промените в основния закон ще дадат възможност и отделни граждани да сезират КС с посредничеството на съда.
Правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ дойде на власт през юни с обещанието да промени Конституцията. Заедно с ДПС двете формации изготвиха проект с промени и го внесоха в парламента още през юли.
В началото на декември проектът беше одобрен на първо четене, а във вторник и сряда тази седмица той бързо мина и през останалите две гласувания. За да се промени Конституцията, бяха нужни три отделни четения с подкрепа от поне 160 гласа. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС имат общо 168.
Вижте също Промяната на основния закон. Идва ли озаптяване на две безконтролни власти