Доскорошната депутатка от ГЕРБ Десислава Атанасова и пенсионираният върховен съдия Борислав Белазелков встъпиха в длъжност като членове на Конституционния съд (КС) в петък. Церемонията се проведе в отсъствието на президента Румен Радев, който предварително заяви, че ще я бойкотира, както го призоваха от "Възраждане".
Атанасова и Белазелков встъпиха в длъжност, след като държавният глава атакува избора им пред КС, а Висшият адвокатски съвет и редица адвокатски колегии ги призоваха да не полагат клетва. Изборът на двамата предизвика вълна от критики от юридическите среди. Той беше предшестван и от разнобой в парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) заради подкрепата за Атанасова.
Тя беше издигната за поста от ГЕРБ, а ПП-ДБ предложи Белазелков, но и двете номинации бяха внесени в парламента с подписите на лидерите на ПП-ДБ Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов и на колегите им от ГЕРБ и ДПС - Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Вижте също "Пране на пари". Какво пише испанската прокуратура за "господина, упражнявал функциите на премиер" на България"Полагането на клетва за спазване на Конституцията на фона на сериозните съмнения за нейното нарушаване е несъстоятелно, е позицията на президента. Държавният глава не приема думите да противоречат на действията, а церемониите да заменят принципите", съобщиха от президентството в петък сутринта.
Законът за КС не предвижда възможност президентът да бойкотира клетвата на новоизбрани конституционни съдии. В него е посочено единствено, че церемонията се провежда в присъствието на държавния глава.
Такъв прецедент обаче вече се случи. През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев бойкотира встъпването в длъжност на Венета Марковска. Тогава той напусна залата, когато дойде нейният ред да се закълне, заявявайки, че е негов дълг да не допусне КС да се превърне в заложник на лични интереси. Този негов ход беше предшестван от публичен скандал около личността на Марковска.
Радев иска Конституционният съд да обяви избора Атанасова и Белазелков за противоконституционен по две причини.
Първата е нарушаване на чл. 91б от Конституцията, който задължава парламента да спазва принципите на прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи. И двете кандидатури бяха внесени в последния възможен момент без обществено обсъждане и бяха гласувани по-малко от 24 часа след изслушването на кандидатите.
Втората причина за сезирането на КС е, че Атанасова и Белазелков са избрани с 9-годишен мандат. Това е в противоречие с решение на самия КС, че срокът на мандата им трябва да бъде 7-годишен, тъй като те заемат местата на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев, чиито мандати изтекоха преди 2 години.
След церемонията в петък председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд - Георги Чолаков и Галина Захарова, коментираха, че присъствието на президента е по-скоро представително. Те не смятат, че отсъствието му би трябвало да е причина за отлагане на клетвата.
Конституционният съд работи в непълен състав от ноември 2021 г., когато изтече мандатът на Анастас Анастасов. През март 2022 г. пък изтече и този на Гроздан Илиев. Оттогава КС заседава в състав от десетима членове. И Илиев, и Анастасов бяха от квотата на парламента.
КС вече се произнесе, че мандатът на двамата нови конституционни съдии ще е 7 години, вместо обичайните 9, тъй като те ще довършват мандатите, започнали след оттеглянето на Анастасов и Илиев. При избора на Белазелков и Атанасова обаче Народното събрание записа в решението си, че двамата са избрани за 9-годишен мандат.
Вижте също "Плодородна почва за пропагандата на Русия". Ще се пренаписват ли учебниците по история