Партньорът пребива, хирургът зашива. А после какво?

Раните, причинени по време на домашно насилие, могат да се лекуват в болница. Но поправянето на психологическите щети от преживяното се оказва по-сложно. Темата отново е на дневен ред след случая от Стара Загора с обезобразеното с макетен нож момиче, все по-публичните сигнали за насилие, както и на фона на новите промени в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).

Според експерти, с които Свободна Европа разговаря, законите и държавата предлагат механизми, по които може да се осигури психологическа помощ на жертви на домашно насилие и такова, основано на пола.

Пред тази помощ обаче има редица пречки – недостатъчно центрове за грижа, дефицит на обучени кадри, тежки административни процедури. И страховете на самата жертва.

Преди помощта

Основен момент, за да получи психологическа помощ човек, пострадал от домашно насилие, е решимостта му да я потърси. Това казва Катя Кръстанова, клиничен психолог, психотерапевт и координатор връзки с обществеността на фондация "Асоциация Анимус".

Причината е, че преди да стигне до специалист, човек, станал жертва на домашно насилие, често сам се въздържа да потърси помощ. Причините са различни. По думите на Кръстанова това може да са защитни механизми като отричане, отцепване, рационализация, но и на страх и несигурност в себе си, предизвикани от извършителя. Той често може да вменява на жертвата усещане за нескопосаност, да я кара да се съмнява в реалността и да я изолира от близките ѝ.

За да превъзмогне всичко това и да потърси помощ, пострадалият може да е обмислял дълго тази стъпка, да се е сблъскал с конкретна житейска тема, например свързана със смъртта - тоест да осъзнае, че ако остане още в конкретна връзка, може и да умре. Или пък пострадалият да е преживял тежко физическо малтретиране, което не може да понася повече, добавя Кръстанова.

Какви са начините

Възможностите да се окаже безплатна психологическа помощ на жертва на домашно насилие са различни според експертите:

• да се обади на горещата телефонна линия 080018676 и да поговори за проблема в условия на конфиденциалност и анонимност. Ако жертвата се чувства готова да предприеме следваща стъпка, може да бъде насочена от горещата линия към най-близкия център, който предлага подобни услуги;
• да се свърже с полицията, която да я насочи към такъв център;
• да отиде в местната Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), която да издаде направление за нужните социални помощи и да я насочи към център, предлагащ психологическа помощ;
• да отиде директно до специализиран кризисен или консултативен център, ако наблизо има такъв;
• да заведе дело срещу извършителя по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) или дело за развод по Семейния кодекс, да се изясни, че става дума за домашно насилие и адвокат да я насочи към специалист;
• личният лекар да разбере, че жертвата пие например много антидепресанти, да я разпита и да я насочи към специалист.

Кръстанова добавя и още една, по-рядко срещана възможност за намеса - по линия на общо дете на извършителя и жертвата. Това би се случило, ако детето покаже симптом - сбие се в училище или избяга от дома си, след което социални работници се разровят в причините и насочат родителите към Център за обществена подкрепа (ЦОП).

По думите на Кръстанова има механизъм по Закона за закрила на детето, който позволява родителите да бъдат ангажирани с административна заповед да ползват такава услуга, дори когато не са мотивирани.

Къде се оказва помощ и къде не

Жертвите на домашно насилие могат да бъдат насочени или сами да отидат в няколко различни вида центрове - кризисни, консултативни, ЦОП, центрове за социална рехабилитация и интеграция. По закон и полицията трябва да обясни на пострадалите какви са опциите за помощ.

Центрове, които предлагат специализирана помощ за пострадали от насилие, има в ограничен брой градове, а тези, които предлагат и психологическа помощ, са още по-малко.

Възможностите са посочени в интерактивна карта на сайта на "Асоциация Анимус" и могат да бъдат разгледани с клик върху всяка червена точка. Посочено е дали предлагат психологическа подкрепа. Търсещите могат да се допитат и до Дирекция "Социално подпомагане" за най-близкия център, който предлага такава услуга.

По отношение на ЦОП, в страната съществуват повече, отколкото се виждат на картата. Според сайта на Агенция за социално подпомагане те са общо 147, но малко от тях са специализирани за пострадали от насилие. Повечето са насочили услугите си към хора с увреждания или други уязвими групи.

"Проблемът е в квалификацията на персонала", казва Кръстанова, "не навсякъде има достатъчно квалифициран персонал, който да работи с домашно насилие, особено с родителите извършители, защото е много трудно".

Процедурата при търсене на психологическа и друг вид социална помощ понякога може да отнеме много време. По думите на адв. Марияна Евтимова от П.У.Л.С., ако жертвата отиде например в Дирекция "Социално подпомагане", трябва да попълни формуляр, след това се прави предварителна оценка, след което се дава направление, за да се ползва услугата. Това може да се избегне, ако тя потърси директно център, който предлага нужните услуги, но както стана ясно, в много градове липсват такива.

"Затова и в измененията [на ЗЗДН, приети преди дни] се предвидиха такива специализирани услуги като т. нар. консултативен център, който ще е само за работа с хора, пострадали от насилие, за тях услугата винаги ще е безплатна", казва Евтимова. „Тук Министерството на труда и социалната политика не опосредява консултацията с издаването на направление и т.н., лицата директно се обръщат в консултативния център за подкрепа“, добавя тя.

Измененията в ЗЗДН, приети на 1 август, предвиждат на жертвите на домашно насилие да се полага социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита в консултативен център.

„Друг е въпросът как ще се разработи услугата така, че да обхване поне всеки един областен град… или всеки град, където има община“, добавя Евтимова. Областните градове в страната са 28, а общините - 265. По нейни думи тепърва предстои това да бъде уточнено в подзаконовите норми до края на годината, преди измененията в ЗЗДН да влязат в сила от 1 януари 2024 г.

Тези центрове, казва адв. Евтимова, ще работят на принципа на неправителствените организации, които до момента са предоставяли подобна комплексна помощ, но ще бъдат финансирани от държавата и по нейни думи там ще може да се работи и да се дава психологическа помощ на жертвите на насилие.

Какво още може да се промени

Според Катя Кръстанова са необходими повече обучения и повишаване на квалификацията както на онези, които предоставят социални и психологически услуги, така и на хората, които прилагат закона - полицаи, съдии, прокурори. По нейни думи, ако полицаите не са подготвени, те може да не разпознаят поведението на жертва и да не вземат навременни мерки.

Ключово е също да се издават ограничителни заповеди и да се следи за спазването им, тъй като, ако извършителят остане на свобода и жертвата не разполага със сигурна и безопасна среда, тя не може да започне психологическото си възстановяване.

Един от плюсовете на измененията в ЗЗДН по отношение на прилагащите на закона според Кръстанова е, че съдът вече ще оценява риска при домашно насилие по специална методика, която ще е част от подзаконова нормативна рамка.

Друга добра практика според Юлия Андонова би била в повечето болници да има кабинети, в които да работят психолози и социални работници, които да консултират и да оказват подкрепа на място. Такъв има например в УМБАЛСМ „Пирогов“ в София.

„Болниците са много важен партньор в подкрепата на пострадали от насилие и лекарите трябва да могат да разпознават и да има специалисти, които да могат там на място да насочат и да реагират“, казва тя.